Людмил Янков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Людмил Янков
български алпинист
Роден
Починал
17 април 1988 г. (34 г.)
Националност Флаг на България България

Людмил Стойов Янков е български алпинист, заслужил майстор на спорта по алпинизъм (1981), герой на социалистическия труд (1984).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 август 1953 г. в Перник. Завършва ВЛТИ в София през 1978 г. Установява се да живее в Кюстендил. Работи в управление „Архитектура и благоустройств“о при ОНС в Кюстендил.

Занимава се с алпинизъм от 1976 г. в дружество „Академик“, София. От 1979 г. е в националния отбор по алпинизъм и нещатен треньор на алпийския клуб в Кюстендил.

През 1982 г. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а през 1983 – връх Айгер. Покорява връх Гросглокнер – 2 пъти по тура „Палавичини“ в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета (1980) – по тура „Филип флам“, връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима – по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус (1980, 1982 и 1983) в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир (1982) – върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.

Участва в експедициите „Лхотце 81“ и „Еверест 84“, при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на „един дъх“, за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.

Загива на 17 април 1988 г. под връх Камилата в Рила.

Публикува свои стихове и разкази във вестниците „Литературен фронт“, „Пулс“, „Труд“. През 1987 г. получава наградата за публицистика на в. „Пулс“, а в 1988 г. става лауреат на награда за литература за книгата си „Мечта отвъд долините“. След смъртта му излиза стихосбирката „Гранитна вода“ и публицистичната му книга „Стената“.

Носител е на орден „Георги Димитров“ (1984) – най-високото отличие на НРБ, международната награда „Феърплей“, „Спорт, етика, мъжество“ на в. „Спорт“ и др. Посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 1998 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мечта отвъд долините; Гранитна вода; Стената“, София, 2003, изд. „Одисея-Ин“, 240 с.
  • „Цената на мечтата. Проза. Стихове. Дневници“, София, 2008, изд. „Одисея-Ин“, 248 с.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]