Люлебургас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Люлебургас
Lüleburgaz
LüleburgazTrainStation (7).jpg
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Площ1018 km²
Надм. височина89 m
Население148 037 души (2018)
145 души/km²
Пощенски код39 000
Телефонен код(+90)288
МПС код39
Официален сайтwww.luleburgaz.bel.tr
Люлебургас в Общомедия

Люлебургас или Люлебургаз (на турски: Lüleburgaz; на гръцки: Αρκαδιούπολη, Аркадиуполи) е град в Северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на 60 километра югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ – лула, с производството на които градът се слави. Населението на Люлебургас е 95 500 жители (2007), а заедно с околностите то наброява 117 606 души. Градът е транспортен и търговски център на предимно селскостопански район, в който се отглежда цвекло, зърно и слънчоглед. Празник на града е Денят на освобождението 8 ноември.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кръщелно от Люлебургаската гръцка община, 1 февруари 1904 година
Превземането на Люлебургас от българската войска по време на Балканската война

Древното име на селището е Бергула (споменавано от българското население и като Беркулен). Византийският император Теодосий I го преименува на Аркадиопол в чест на своя син и наследник Аркадий.[1] Градът е превзет от войските на Атила по време на неговия поход срещу Византия през 443 година.

През 823 година в Аркадиопол живее Тома Славянина. През 970 година край крепостта се води битка между войските на киевския княз Светослав I, подпомогнати от печенеги и маджари, и византийските войски, водени от Варда Склир.

По време на Османската империя градът се е наричал Бургас от гръцката дума Пиргос (кула).[2]

По време на Руско-турската война, на 24 януари 1878 година късно вечерта отрядът на генерал Александър Струков разгромява противника при Люлебургас. Според Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 година Люлебургас влиза в България, но по Берлинския договор остава в Османската империя.

През Първата балканска война Люлебургас е в югозападната част на района на провеждане на Люлебургаско-Бунархисарската операция (28 октомври – 2 ноември 1912 година). Това е най-кръвопролитното сражение в цялата война. При него българските войски нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към Чаталджа.

Според Лондонския мирен договор от 17 май 1913 година отново е в пределите на България, но след Цариградския договор от 22 септември 1913 година остава в Османската империя.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Люлебургас живеят 15 български патриаршистки семейства, смесени с турци и гърци.[3]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурен комплекс, състоящ се от Мехмед Соколи паша джамия, построена през 1539 – 1588 година от Синан; турска баня и хан „Мимар Синан Кервансарай“, градина и мавзолей на Зиндан баба от XIV век. В околностите на Люлебургас и в Лозенград има тракийски могили, долмени и менхири.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Люлебургас
Починали в Люлебургас
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Мишайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Алексиев Тодоров, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Драгомир Рашев Петров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Колев Братайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Пенев Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[8]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. София, Печатница „Христо Г. Данов“, 1943. с. 36.
  2. Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 26
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 24
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 22
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 153
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 155
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 9, л. 5