Люлин (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.

Люлин
— квартал —
Lulin nosht.JPG
Страна Флаг на България България
Област Област София
Община Столична община
Част от София
Люлин в Общомедия

„Люлин“ е жилищен комплекс в София, наименуван на едноименната планина Люлин. Включен е в административен районЛюлин“ на Столичната община.

„Люлин“ е най-големият жилищен комплекс (комплекс с жилищни блокове) в България. По официални данни от 2001 г. жителите му са 121 234.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала е околовръстният път и кв. Филиповци. Северно от комплекса е разположен квартал Обеля. На североизток от квартала, отвъд бул. „Европа“, е кв. „Модерно предградие“. На югоизток е Западен парк – един от няколкото големи градски паркове в София.

История[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него. По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие.

Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. „Сливница“) по подобие на бул. „Цариградско шосе“ с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция „Западен парк“ е предвиден пътен възел на две нива).

Външни снимки
Ж. к. „Люлин“ – история
Общ план на комплекса по първоначалния проект от 1969 г.
Току-що завършеният бл. 331 (1974 г.)
Бл. 424 в строеж (1976 г.)
Карта на София от 1977 г.; виждат се първите три микрорайона и все още неразрушената част на кв. Модерно предградие

Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).

Значка на Люлинската РПО
(преди 1989)

Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. – Бс-69-Сф (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 „Земляне“). Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318)[1], а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978 – 1979 г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара – автобуси 108, 109, 110 и 309).

В хода на строежа първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-ми, 9-ти и 10-ти микрорайон бива разделена на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. „Панчо Владигеров“, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин-1 – Сточна гара, по-късно удължена до Люлин-3). През 1980 г. автобусна линия 309 се преномерира на 112.

До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-ми, 9-ти и 10-ти), но част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“. В този период (около 1986 г.) се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са закритата през 1980 г. линия 309 и нова 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия – тролейбус 7. През 1986 г. люлинчани са зарадвани с най-бързата автобусна линия „Експрес Люлин“. Линията има само две спирки – Кооперативен пазар, Лъвов мост. Впоследствие са добавени още две спирки – магазин Витоша и бул. Хр. Ботев. Линията е закрита през 1993 г. В края на 80-те е открито и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. До момента на изграждането на последните три микрорайона и на централната част на Люлин, на тяхно място все още е била южната част на кв. Модерно предградие,[2] която е разрушена за да бъдат построени те. Впоследствие, кв. Модерно предградие остава само на север от бул. Баба Парашкева/Сливница.

Линията на метрото от жилищния комплекс до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 19 години след първата копка. От септември 2009 г. метролинията от Люлин е удължена до жк. Младост-1, а от 31 август 2012 г. през метростанция Обеля е свързана с метролиния 2 минаваща през централна жп гара София, Национален дворец на културата до квартал Лозенец.

Жилищно строителство[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към блок 608. Виждат се стълбищните клетки, характерни за този тип сгради
Строеж в квартала

Жилищният комплекс е разделен на 10 микрорайона. Микрорайони 1 – 5 са разположени между Околовръстния път и бул. „Панчо Владигеров“, микрорайони 6 и 7 са южно от булевардите „Царица Йоанна“ и източно от „Панчо Владигеров“, а микрорайони 8 – 10 са между бул. „Европа“ и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава Линия 1 на софийското метро.

Строителството в жк „Люлин“ е предимно едропанелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на ХХ век и почти всички са от серии (номенклатури) Бс-2-69 и Бс-69-Сф. От серия Ос-68-Гл са т. нар. кипърски общежития в Люлин 1, както и няколко сгради за новобрачни семейства в Люлин 5, 6 и 7. ЕПК-блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин-8. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Добринова скала“, (бивш „ХХV конгрес на КПСС[3]) са нови, но в тях няма ТЕЦ. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., се срещат изключително рядко. В североизточните части на Люлин-9 и Люлин-10, до границата с бул. „Сливница“ има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини Билла и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин-3, Люлин-6 и Люлин-7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти.

Номерация на жилищните сгради[редактиране | редактиране на кода]

Все още на много блокове в първите седем микрорайона могат да се видят номерата по новата наред с тези по старата номерация. На тази снимка на бл. 629 над новия номер има надпис със стария – „бл. 15 – 18, ул. 613“

Историята на ж.к. Люлин познава две системи за номериране на жилищните сгради в комплекса. Първата от тях е в сила до 1980 г. и обхваща сградите в изградените дотогава микрорайони (от първи до седми). Според тази система номерът на всеки блок се състои от две двуцифрени числа с тире помежду им. Разликата между двете числа показва броя на входовете в съответната сграда. Така например блок 17 – 19 има три входа (17, 18, 19). Изключение представляват едносекционните жилищни сгради (т.е. тези с по един вход), които се номерират само с едно двуцифрено число. Всеки отделен микрорайон има номерация, независима от тази на останалите, т.е. в два и повече микрорайона може да има блокове с еднакви номера.[4]

През 1980 г. е отчетено, че тази система е твърде сложна и може да породи обърквания, поради което е безперспективна. Затова тя е заменена с единна номерация на блоковете за целия комплекс, която е в сила до днес; построените след 1980 г. микрорайони също се присъединяват към нея. Съгласно тази система номерът на всеки блок представлява трицифрено число, първата цифра от което показва номера на съответния микрорайон. Така, например, бл. 332 е в Люлин-3, бл. 629 е в Люлин-6, и т.н. По-различно е с микрорайони 1 и 10 – в Люлин-1 номерата са 0хх, а в Люлин-10 – 1хх. Някои от новопостроените в квартала жилищни сгради не получават номера.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Трамвай 8 в „Люлин 5“
Изглед от тунел „Люлин“ в посока ж.к. Люлин-7 и Люлин-10

В Люлин с различен брой линии са представени всички видове обществен транспорт, функциониращи в момента в София.

Входно-изходните пътни артерии на района са:

Кварталът се обслужва от следните линии на градския транспорт:

Част от историята на ж.к. Люлин са автобусни линии 109 и 110 – закрити през 1990 г., "Експрес Люлин" – закрита на 04.05.1993 г., 112 – закрита на 20.06.2000 г., (възстановена с нов маршрут от 1.06.2015 г.), тролейбусни линии 10 и 12 – закрити на 01.05.1993 г., трамвайна линия 21 – преномерирана през 1995 г. на трамвайна линия 8.

Образование, култура здравеопазване и администрация[редактиране | редактиране на кода]

Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 целодневни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене.

Училищата в района са:

На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ и „Джавахарлал Неру“, Културен център „Люлин“ и четири читалища.

Жилищен комплекс „Люлин“ е един от кварталите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на 12-ти Диагностично консултативен център, разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26-та (2-ри микрорайон) и 12-та (9-ти микрорайон), два стоматологични центъра, една частна клиника „Медива“ и множество лекари-специалисти с частна практика. В строеж е болница за спешна медицинска помощ в Люлин 6, на бул. д-р Петър Дертлиев.

Община „Люлин“ се намира в 3-ти микрорайон на бул. „Захари Стоянов“.

Икономика и спорт[редактиране | редактиране на кода]

Бул. „Петър Дертлиев“ и мебелен магазин „Лабиринт“

На територията на Люлин-7 (Люлин Център) се намират първата подобна на мол сграда (Силвър Център), спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големият открит басейн „Люлин Бийч“. В този микрорайон се намира и един от големите филиали на търговската верига „Фантастико“, който има и още един голям магазин в Люлин-1. До северният край на „Люлин“ в близост до метростанция „Сливница“, на бул. „Панчо Владигеров“ са разположени един до друг хипермаркети на строителната верига „Praktiker“ и ХИТ – филиал Връбница-Люлин. На бул. „Царица Йоанна“ до метростанция „Люлин“, в южната част на 8-ми микрорайон са разположени хипермаркети на търговските вериги Billa и „Технополис“. На същия булевард, близо до ул. „Луи Пастьор“ се намира и филиал на веригата магазини за бяла и черна техника „Зора“. До метростанция „Западен парк“ през септември 2014 г. бе открит първият голям търговски център в западната част на София – Мега Мол, който е свързан чрез топла връзка със станцията. Мега Мол предлага над 100 магазина, ресторанти и кафетарии и разполага с близо 600 паркоместа с 4 часа безплатен паркинг. До същата метростанция се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата – „ARON“ и „Лабиринт“. На „Орион“ се намират ресторант от веригата Макдоналдс и мебелен магазин „Зона“, разположен на няколко етажа.

До кръстовището на булевардите „Джавахарлал Неру“, „Захари Стоянов“ и „Панчо Владигеров“, в югоизточната част на Люлин-3 и непосредствено до Люлин-4, Люлин-6 и Люлин-7 (Люлин Център), се намира един от най-големите кооперативни пазари в столицата – това място се приема за неофициален център на жилищния комплекс. Освен това там има и множество заведения за бързо хранене, кафенета и дискотека, както и супермаркет на търговската верига „ЕВРОПА“, имаща и още по един филиал в Люлин-1, Люлин-4, Люлин-5, Люлин-7 и два филиала в Люлин-9. На юг от Кооперативния пазар има и голям мебелен магазин, разположен на бул. „Панчо Владигеров“ от източната страна на Люлин-4. На бул. „Петър Дертлиев“ 56 има хипермаркет „Kaufland“.

Жилищния комплекс разполага още със няколко казина, билярден център и „Мега Екстрийм“ (център за забавления). В Люлин са разположени също и филиали на големите вериги магазини за бяла и черна техника „Техномаркет Европа“, „Технолукс“, един от двата магазина от веригата за строителни материали „Mr Bricolage“, наблизо са и „МЕТРО“-2, мебелен магазин „Айко“ и филиал на веригата за играчки и консумативи „Джъмбо“. В микрорайоните на комплекса са разпръснати десет бензиностанции от различни вериги, главно разположени около входно-изходните точки на комплекса. В района на квартала има и обособена промишлена зона.

През 1985 г. е създаден ФК Люлин, който понястоящем се състезава в столична областна група – юг (4-та дивизия). Домакинските срещи се играят на игрището във 2-ри микрорайон.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Петър. София – архитектурно-градоустройствено развитие. София, 1972.
  • Жилищният комплекс „Модерно предградие“ в София. // сп. Архитектура (2). 1973. с. 5 – 9.
  • Нашият голям дом: израства нов модерен комплекс. // сп. Наш дом (6). 1974. с. 2 – 4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

История