Лютива млечница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лютива млечница
Lactarius piperatus 98569.jpg
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Russulales
семейство:Russulaceae
род:Млечници (Lactarius)
вид:Лютива млечница (L. piperatus)
Научно наименование
Pers.
Лютива млечница в Общомедия
[ редактиране ]

Лютивата млечница, наричана също бяла млечница, пиперенка, козарка или лютивка[1] (Lactifluus piperatus), е вид ядлива базидиева гъба от семейство Russulaceae.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Шапката достига до 15 cm в диаметър. В ранна възраст е дъговидно извита, а в напреднала възраст става разперена до фуниевидна. Ръбът в началото е подвит и заскрежен, а впоследствие изправен и гол. На цвят е бяла до бледожълтеникава. Пънчето достига дължина 10 cm и е цилиндрично, гладко, твърдо и плътно. На цвят е бяло, към основата жълтеникаво. Местото е твърдо, здраво, бяло и с приятен мирис. При нараняване на големи капки изтича млечен сок, който е силно лютив. Вкусът е остър, подобен на силно лютив пипер, откъдето носи и името си. Гъбата е условно ядлива след изсушаване или продължително изваряване. Когато се свари, тя изгубва лютивия си вкус, но на негово място се появява горчив вкус и месото става сиво-зелено.[1][2] Някои миколози я считат за неядлива.[3] Установено е, че сокът на гъбата има полезни свойства като противовирусен препарат за лечение на вирусни брадавици.[4]

Местообитание и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се често през юни – септември в различни типове широколистни гори, дори и през периоди на засушаване, а при благоприятни условия расте в изобилие.[2]

Разпространена е в Европа, Черноморският регион и североизточните части на Турция.[5] Расте и в Северна Америка, източно от Минесота.[6] Въведена е инцидентно в Австралазия.[7][8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Лютива млечница « Сайт за гъбите в България
  2. а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 81.
  3. Jordan M.. The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe. Frances Lincoln, 2004. ISBN 978-0-7112-2378-3. с. 305.
  4. Hoffman EJ. Cancer and the Search for Selective Biochemical Inhibitors. CRC Press, 1999. ISBN 978-0-8493-9118-7. с. 178. Посетен на 16 август 2008.
  5. Sesli E.. Preliminary checklist of macromycetes of the East and Middle Black Sea regions from Turkey. // Mycotaxon 99. 2007. с. 71 – 74. Посетен на 19 септември 2014.
  6. Arora D.. Mushrooms Demystified. Ten Speed Press, 1986. ISBN 0-89815-169-4. с. 71.
  7. Hall IR. Edible and Poisonous Mushrooms of the World. Timber Press, 2003. ISBN 978-0-88192-586-9. с. 156.
  8. Fuhrer B.. A Field Guide to Australian Fungi. Blooming Books, 2005. ISBN 1-876473-51-7.