Лютидол
Лютидол | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 221 души[1] (15 септември 2022 г.) 10,1 души/km² |
Землище | 21,87 km² |
Надм. височина | 397 m |
Пощ. код | 3165 |
Тел. код | 09127 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 44759 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Мездра Иван Цанов (АБВ, ЗНС, Воля) |
Лю̀тидол е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Лютидол се намира на около 20 km юг-югоизточно от областния център Враца, около 9 km юг-югозападно от общинския център Мездра и около 20 km север-северозападно от Ботевград. Разположено е северозападно от предбалканския планинския рид Гола глава, по спускащите се на север разклонения на Ржана планина – част от Западна Стара планина – между долините на Малката река (десен приток на Искър) и на Клисурската река (ляв приток на Малката река). Надморската височина в Лютидол при сградата на пощенската станция край Клисурската река в западната част на селото е около 396 m, при църквата в гробищата на селото е около 440 m, а в долината на Малката река в източната част на селото намалява до около 370 m.
През източния край на селото минава в направление север – юг първокласният републикански път I-1 (част от Европейски път Е79), а през централната част минава също в направление север – юг третокласният републикански път III-161.
Землището на село Лютидол граничи със землищата на: село Ребърково на северозапад и север; село Типченица на изток; село Липница на югоизток; село Новачене на юг; село Рашково на юг; село Лютиброд на запад.
В землището на Лютидол се намира язовир Острог[2]
Населението на село Лютидол, наброявало 1359 души при преброяването към 1934 г., намалява до 514 към 1985 г. и 171 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 255 лица, за 251 лица е посочена българска етническа принадлежност.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Смята се, че в землището на Люти дол е имало селище още преди н.е. В по-късен етап тези земи са населявани от трибалите, а след това-кутригурите. Първият писмен източник, където е споменато селото, са турски регистри от 1515 г., в които „Люти дол-тимар на местния владетел Пири; част от Врачанската кааза, включена в Никополския санджак.“
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в карстов район с множество пещери и извори
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Събор, Задушница Събора на селото е около Архангеловден
В околностите на Люти дол има местност – ливади и гори, която се нарича „Мъртвите ливади“ и друга – „Селището“ – там, дето се намирало някога старото село Лаката. Тези имена са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от това село много отдавна.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на село Лютидол, към юли 2022 г.
- Радио и телевизия в Лютидол Архив на оригинала от 2007-10-15 в Wayback Machine.
- „Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛЪ (Врачанско)“ – Доно Ивановъ 1943 г.
- „Село ЛЮТИ-ДОЛ“ – Радко Дамянов 1990 г.
- „Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛ“ – о.р.полк Атанасов 2005 г.
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-036
- Западна Стара планина. Географска карта
|