Лютидол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лютидол
Lyutidol-Main-street.JPG
Общи данни
Население 295 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,87 km²
Надм. височина 397 m
Пощ. код 3165
Тел. код 09127
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 44759
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мездра
Генади Събков
(БСП)

Лю̀тидол е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.

Главната улица на Лютидол по пътя E79

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лютидол се намира в планински район. Намира се в Стара планина.През селото минава международен път Е79. В селото има училище, което вече не работи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че в землището на Люти дол е имало селище още преди н.е.В по-късен етап тези земи са населявани от трибалите, а след това-кутригурите.Първият писмен източник, където е споменато селото, са турски регистри от 1515 г., в които "Люти дол-тимар на местния владетел Пири; част от Врачанската кааза, включена в Никополския санджак."

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в карстов район с множество пещери и извори

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор, Задушница Събора на селото е около Архангеловден

В околностите на Люти дол има месност – ливади и гори, която се нарича “Мъртвите ливади” и друга – “Селището” – там, дето се намирало някога старото село Лаката. Тези имена са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от това село много отдавна. Легендата разказва, че в една лятна утрин младежи видели някаква странна жена, която се качила на “Високия връх” и започнала да оглежда селото. Косите ѝ били дълги и рошави, лицето ѝ – страшно. Извадила тя голям лък и със злоба започнала да изпраща пламнали стрели към селото. Още не върнали се в селото, младежите били поразени от страшна болест. Сетили се по-старите хора, че това е Чума-мория. Пламнало цялото село – не останало семейство без заболял или мъртъв. Страх, плач и мирис на леш и смърт се понесъл из пустите улици. Решили здравите да изнесат своите болни близки и те самите да се спасят в ливадите и горите край селото – на място, където духът на смъртта все още не се скитал. Така и направили. Но само за няколко дни всички, отнесени там, уж да да намерят спасение от отровните стрели на болестта, измрели. В страшни мъки умирали, спасение нигде не намерили. Стотици трупове се чернеели по ливадите и горите около тях. От този жертвеник на Чумата местността била наречена и до днес носи името “Мъртвите ливади”. Измрели били толкова много, че малкото останали здрави не смогвали да ги погребат. Останалите живи не се върнали вече в напуснатите хижи на селото. В обезлюденото село оставили всичко – покъщнина и дрехи, всичко, до което се била докосвала смъртта. Преди да се преселят на друго място, хората го изгорили. На това място, дето е било селото, е останало от тогава до сега името “Селището”. Според легендата, това се случило в 1765 година.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Радио и телевизия в Лютидол
  • "Историята на с.ЛЮТИ-ДОЛЪ(Врачанско)" -Доно Ивановъ 1943 г.
  • "Село ЛЮТИ-ДОЛ" -Радко Дамянов 1990 г.
  • "Историята на с.ЛЮТИ-ДОЛ" -о.р.полк Атанасов 2005 г.