Лю Юен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лю Юен
император на Хан Джао
Роден: около 251 г.
Починал: 19 август 310 г.

Лю Юен (на китайски: 劉淵, пинин: Líu Yuān) е хунски военачалник и първи император на Хан Джао (304-310).

Лю Юен е роден около 251 година, вероятно в днешната провинция Шанси, която по това време е част от царството Цао Уей. Той е внук на Юфулуо (150-196), предпоследният шанюй на южните хунну, които от 1 век са васали на империята Хан. Израства в двора на империята Дзин, където получава добро образование и си създава връзки сред висшата китайска аристокрация. Назначен е от императора за управител на едно от петте подразделения на хунну, а след това и на всички хунну.

Лю Юен се включва във Войната на осемте князе на страната на Съма Ин. През 304 година той се обявява за цар и велик шанюй, а след смъртта на Съма Ин и за изцяло независим. Той се противопоставя на Дзин, претендирайки за права над трона, тъй като хунските шанюи произлизат по женска линия от династията Хан. С това той поставя началото на просъществувалата четвърт век хунска държава Хан Джао.

Към войските на Лю Юен се присъединяват и други бунтовници срещу Дзин, като Шъ Лъ, и през 308 и 309 година предприемат две настъпления към столицата на Дзин Лоян, но са отблъснати.

Лю Юен умира на 19 август 310 година и е наследен от най-големия си син Лю Хъ, който няколко седмици по-късно е убит и наследен от брат си Лю Цун.

император на Хан Джао (304 – 310) Лю Хъ