Лю Юен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лю Юен
劉淵
император на Хан Джао
Роден
около 251 г.
Починал
Семейство
Деца Лю Цун

Лю Юен (на китайски: 劉淵; на пинин: Líu Yuān) е хунски военачалник и първи император на Хан Джао (304 – 310).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лю Юен е роден около 251 година, вероятно в днешната провинция Шанси, която по това време е част от царството Цао Уей. Той е внук на Юфулуо (150 – 196), предпоследният шанюй на южните хунну, които от 1 век са васали на империята Хан. Израства в двора на империята Дзин, където получава добро образование и си създава връзки сред висшата китайска аристокрация. Назначен е от императора за управител на едно от петте подразделения на хунну, а след това и на всички хунну.

Лю Юен се включва във Войната на осемте князе на страната на Съма Ин. През 304 година той се обявява за цар и велик шанюй, а след смъртта на Съма Ин и за изцяло независим. Той се противопоставя на Дзин, претендирайки за права над трона, тъй като хунските шанюи произлизат по женска линия от династията Хан. С това той поставя началото на просъществувалата четвърт век хунска държава Хан Джао.

Към войските на Лю Юен се присъединяват и други бунтовници срещу Дзин, като Шъ Лъ, и през 308 и 309 година предприемат две настъпления към столицата на Дзин Лоян, но са отблъснати.

Лю Юен умира на 19 август 310 година и е наследен от най-големия си син Лю Хъ, който няколко седмици по-късно е убит и наследен от брат си Лю Цун.

император на Хан Джао (304 – 310) Лю Хъ