Лялинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лялинци
Lyalintsi-view-K2.jpg
Панорамен изглед към Лялинци
Общи данни
Население 43 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,358 km²
Надм. височина 903 m
Пощ. код 2474
Тел. код 07733
МПС код РК (Пк)
ЕКАТТЕ 44781
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Станислава Алексиева
(ГЕРБ)
Лялинци в Общомедия

Лялинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, Област Перник.

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Село Лялинци се намира в уширението на Лялинската река между планините Стража и Любаш.[1] Надморската му височина е 920 метра и е на 16 км югоизточно от град Трън и на 64 км от София. Селото се разполага по североизточните склонове на Любаш и югоизточните на Големи връх от Стража планина и местностите на изток от тях до р. Ябланица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Землището на с. Лялинци е обитавано от човека още през древността. Тук се намират няколко археологически обекта. Праисторическо селище е имало на връх Любаш. На най-високата част на върха се намират фрагменти от праисторическа керамика. Тук е намерена каменна брадва от неолитната епоха. Разкрита е крепостна стена с приблизителна дебелина 2 м, която обхваща крепост с около 170х100 м. Антично селище е имало в местността Търговища, намерени са строителни материали, керамика и монети. В местността Градището на връх Любаш има останки от късноантично селище, намерени са плочи с надписи, тухли и монети. През 1447-1455 г. в с. Лялинци се е намирала канцеларията на султанските писари.

През 1913 година в Лялинци е основана земеделска кооперация „Любаш“. Към 1935 г. тя има 77 члена.[2]

Във Войните за национално обединение 1912-1918 г. загиват 28 жители на Лялинци.[1]

В 1921 г. в селото е открита прогимназия, чиято сграда е построена през 1927 година. През същата година от местни учители е основано и читалището „Момина могила“.[1]

През 1955 година е основано ТКЗС, което просъществува до 1992 година.[1]

През 1985 година Лялинци има 93 жители.[3]

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната черква "Св. Никола" е изградена не по-късно от XVI в. Първоначално е била построена в местността Своге, на западния склон на Любаш, на около 1 км от селото. През късното средновековие е пренесена камък по камък в селото. По време на турското робство тя е била зарита под земята, за да бъде запазена и е възстановена през 1870 г. В селото всяка година през август се провежда църковен курбан. Църквата "Св.Никола" е добре реставрирана и поддържана, и представлява добър пример на църковното строителство през средновековието по тези земи.

В планината Любаш, местността Кокошиняк се намира голям кръст.

На най- високата част на в. Любаш се намират фрагменти от праисторическа керамика. Разкрита е крепостна стена с приблизителна дебелина 2 m, която обхваща площ с около 170х100 m. В днешно време стената се наблюдава под вал.

В центъра на селото се намира плоча в памет на загиналите лялинчани през войните.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Обособен е микрорезерват в землището на селото заради растението Паничиево секирче. То е изключително рядко в световен мащаб и заема място в Червената книга. Открито е в България през 1903 г., след което изчезва и е намерено отново през 1998 г. В Сърбия вече е изцяло изчезнало. Защитената територия е около 70 декара.

Любаш планина е част от Руйско-Верилската планинска редица заедно с планините Руй, Китка, Чарчалат, Ездимирска, Стража, Черна гора, Голо бърдо и Верила. Намира се южно от село Лялинци. Простира се между долините на Лялинска река от север и изток, Ябланица от юг и Клисура от запад. Най-високият и връх е Любаш (Момин двор) - 1398 м. На югоизток от него се редят няколко височини приели имената на съседните села: Ребърска могила - 1204 м., Изворска могила - 1022 м. и Садовишка могила - 906 м. Планината се откроява рязко от околността със своята заоблена, гола и скалиста снага. Високите части на планината са безводни, но от ниските склонове извират Лялинската река и няколко други потока, от които се образува р. Ябланица. Югозападно от Любаш води началото си р. Светля, която е десен приток на р. Струма. Планината е залесена по южните и западни склонове с букова гора, а в полите и има пасища и ливади. На върха на планината са запазени развалини от старинна крепост.

Стража или Парамунска планина се намира източно от Велиново, между планините Ездимирска и Любаш. Тя се ограничава от реките Ябланица на североизток, Клисоура на северозапад и запад, и Лялинската река от юг.

Най-високите върхове в планината са Големи връх - 1488 м., Градище - 1389 м. и Кръста - 1558 м. Планината е бедна на водни ресурси. От нея извират няколко поточета, на едно от които се разполага село Парамун. В източното и подножие (в землището на Мракетинци) има пещера, а на връх Градище - останки от крепост.

Язовир Лялинци е най-големият язовир в района и е разположен на площ от 580 дка. с прилежащите му терени. Язовирът зарибен с шаран, каракуда, толстолоп, амур, червеноперка и др, предлага спокойствие, незабравима почивка и наслада от невероятен риболов сред уникална и живописна природа.

Лялинската река извира от западните недра на Любаш, събира водите на няколко малки притока, протича през селото и заедно с р. Кривоноска образуват р. Ябланица.

Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди и др.

Други

В началото на трудовата си кариера, именитата певица Гюрга Пинджурова учителства в Лялинци.

Бележки

  1. а б в г Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 209.
  2. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието - Трънска околия).
  3. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 174.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]