Ляонин (самолетоносач, 1988)

„Ляонин“ 辽宁号航空母舰
Емблема	виж емблема на кораба
Флаг	СССР Украйна Китай
Клас и тип	Тежък авионосен крайцер от проекта „1143.6“ модернизиран и достроен до самолетоносач от типа „001“
Производител	Черноморски корабостроителен завод в Николаев, СССР; Dalian Shipbuilding Industry Company в Далян, Китай.
Служба
Заложен	4 декември 1985 г.
Спуснат на вода	25 ноември 1988 г.
Влиза в строй	25 септември 2012 г.
Състояние	В строй
Основни характеристики
Пристанище на домуване	Циндао
ИМО номер	номер на борда: 16
Организация	ВМС на НОАК
Водоизместимост	55 000 t (стандартна), 70 500 t (пълна)
Дължина	304,5 m
Дължина между перпендикулярите	281,0 m
Ширина	38,0 m 75,0 m (по полетната палуба)
Газене	10,5 m (максимално)
Задвижване	4 парни турбини ТВ-12-4; 8 парни водотръбни котли КВГ-4
Мощност	200 000 к.с. (149,1 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	29 възела (54 km/h)
Далечина на плаване	8000 морски мили при 18 възела ход
Екипаж	1980 души, в т.ч.: 520 офицера
Девиз	(на китайски: 保卫祖国，勇争第一): Защитавай родината си и се стреми да бъдеш най-добрият.
Кръстен в чест на	бронепалубният крайцер „Варяг“ и провинцията Ляонин
Въоръжение
Зенитна артилерия	3x11 30 mm Type 1130
Ракетно въоръжение	3x18 зарядни ПУ за ЗУР HHQ-10
Противолодъчно въоръжение	2x12 ПУ за ПЛУР от неизвестен тип
Самолети	възможен максимален състав: 24x изтребителя J-15
Хеликоптери	възможен максимален състав: 6x за ДРЛО Changhe Z-18; 6x за ПЛО Z-18F; 2x ИСР Z-9S
„Ляонин“ в Общомедия

Ляонин (на китайски: 辽宁, също известен под бордовия номер 16 и по-рано – под неофициалното име на китайски: 施琅 „Ши Лан“ в чест на китайския пълководец от XVII век) е самолетоносач на ВМС на НОАК. Заложен е през 1985 г. в корабостроителницата на Николаев за ВМФ на СССР под името „Рига“, като втория авионосен крайцер от проекта 1143.6. На 19 юни 1990 г. е преименуван на „Варяг“.

След разпада на СССР кораба преминава към Украйна и построяването му е прекратено през 1992 г. През 1998 г. е закупен от Китай (от компания от специалния административен район Аомън (Макао)), официално – с цел да бъде превърнат в плаващ развлекателен ценът. Отбуксиран е в Китай и е достроен като самолетоносач. На 25 септември 2012 г. влиза в състава на ВМС на НОАК. По състояние към 17 юни 2022 г. е един от трите (заедно със самолетоносачите от проекта 003 и от проекта 002) напълно завършени и предадени за служба във ВМС на НОАК самолетоносача на КНР.

История

Строителство

ТАВКР от проекта 1143.6 е разработен в Невското проектно-конструкторско бюро под ръководството на В. Ф. Аникиев. На 21 август 1985 г. е зачислен в списъците на корабите от ВМФ на СССР и на 6 декември 1985 г. е заложен в Черноморския корабостроителен завод в Николаев (заводски № 106), спуснат е на вода на 25 ноември 1988 г.

Консервация

През 1992 г., при 70% техническа готовност, строителството му е спряно и кораба е законсервиран на стапела.

Още преди разделянето на Черноморския флот на СССР, в началото на 1992 г., в Китайската Народна Република постъпват предложения от Украйна за продажбата на самолетоносача. За оценка на възможностите в Украйна е изпратена специална комисия от ВМФ на НОАК.

През 1993 г. според договора между Украйна и РФ строящият се ТАВКР „Варяг“ преминава към Украйна.

През април 1998 г. самолетоносачът е продаден на китайската компания Chong Lot Travel Agency Ltd за 20 милиона долара., както е обявено, за организирането на плаващ развлекателен център с казино, подобно на плаващите развлекателни центрове, създадени от „Киев“ и „Минск“. Сюй Цзинпин твърди, че неговите общи разходи на сделката са много по-високи, и той е похарчил в периода 1996 – 1999 г. не по-малко от 120 млн. долара, свои и взети на заем средства. Независимо от неговите продължителни преговори с Държавния съвет на КНР, китайското правителство е съгласно да върне на бизнесмена само 20 млн. долара, платени на търга, а също и останалите документално оформени разходи.

Буксирането на самолетоносача, ноември 2001 г.

През 2000 г. буксирът Suhaili пристига в Черно море, за да започне буксировката на самолетоносача. Но Турция, под давлението на САЩ отказва да го пропусне през Босфора в течение на 16 месеца, според официалната версия – че преминаването през черноморските проливи на толкова голям корпус, без той да има собствени двигатели, може да доведе до тежки навигационни последствия. През цялото това време, докато вървят преговорите, корабът циркулира в Черно море. На 2 ноември 2001 г. турските власти най-накрая дават разрешение за преминаването, и самолетоносачът под буксировката на Haliva Champion и „Николай Чикер“ през проливите преминава в Средиземно море, което отнема почти 6 часа.

На 3 ноември 2001 г., веднага след излизането си от проливите, буксируемия самолетоносач попада в силен щорм, достигащ 9 бала по скалата на Бофорт. През нощта се къса буксирното въже, и корпусът, със седем члена на екипажа на борда, впоследствие свалени с вертолет от бреговата охрана на Гърция, дрейфува в Егейско море до 4 ноември. Лошото време пречи на опитите на буксирите да възстановят контрола над кораба. На 6 ноември, при опита да се качи на самолетоносача буксирното въже, загива матросът Арес Лин от буксира Haliva Champion. Едва на 7 ноември контрола над самолетоносача е възстановен.

Правилата за движение по Суецкия канал забраняват преминаването на кораби без действаща силова установка, и за това „Варяг“ е насочен за плаване около Африка през Гибралтар. Два буксира, „Николай Чикер“ и Sandy Cape, буксират кораба със средна скорост 11 километра в час на протежение 15 200 милния (28 200 километров) маршрут, с междинни спирки за зареждане с гориво и попълване на запасите. Корабът пристига в Китай на 3 март 2002 г. и веднага влиза в корабостроителницата в Далян.

Общата стойност на кораба за КНР съставя 25 милиона долара за украинското правителство и 5 милиона долара заплащане за буксирането.

Дострояване и модернизация

През 2005 г. кораба е поставен при стенатана на корабостроителния завод в Далян. В течение на последващите 6 години е подложен на интензивна модернизация и дострояване. Силно ръждясалият корпус е почистен чрез пясъкоструйна обработка и боядисан. Каталогът „Jane’s Fighting Ships“ предполага, че корабът може да бъде наречен „Ши Лан“ и ще получи номер на борда 83, но тези данни не са потвърдени.

В началото на 2008 г. корабът получава неофициално името „施琅“ („Ши Лан“), което по-късно е опровергано от Министерството на отбраната на КНР, и бордовия номер „83“. Корабът е поставен за инспекция и ремонт в сух док във военноморската база в Далян. Плановете на ВМФ на НОАК по отношение на самолетоносача са неопределени дълго време. Аналитиците обсъждат редица възможности: влизане в строй или използването му като база за тренировки. В сухия док е проведено поставянето на двигателите и тежкото оборудване. На него са монтирани нови радари, системи въоръжение, престроена е надстройката и са премахнати шахтите за противокорабните ракети „Гранит“.

През май 2010 г. се появяват първите фотографии на изтребителя Shenyang J-15, основан на прототипа Су-33 (опитен съветски самолет Т10К е купен от Китай от Украйна), предназначен за този и другите авионосни кораби на китайския флот

„Варяг“ в корабостроителницата в Далян, 2011 г.

През април 2011 г. Тайван обвинява Китай в това, че на основа чертежите на ТАВКР „Варяг“ Пекин възнамерява да започне строителството на собствени самолетоносачи, а работите, водещи се със самия кораб, също свидетелстват за намерението той да влезе в строя на ВМС, а не, както е обещано, като плаващ развлекателен център с казино. Това косвено е потвърдено от това, че Китай построява полигон за подготовка на летци от палубната авиация, аналогичен на комплекса „НИТКА“ в Крим. Към началото на лятото се изяснява, че дострояването и модернизацията на самолетоносача в Далян е практически завършена.

На 8 юни 2011 г. началникът на Генщаба на НОАК, генерал Чен Бинде, за първи път официално потвърждава, че кораба ще бъде въведен в строй като самолетоносач, едновременно подчертавайки, че основната задача на кораба ще бъде службата като учебна и експериментална платформа за бъдещото построяване на собствени китайски самолетоносачи и тяхната палубна авиация.

На 10 август 2011 г. корабът за първи път излиза за ходови изпитания, продължаващи 4 дни. На 15 август самолетоносача се връща в Далян и напуска порта едва на 29 ноември същата година. От декември 2011 до юли 2012 г. кораба провежда редица маневри, по време на които, според данни на източниците, се провеждат изпитания на различните системи от въоръжението и оборудването и полети на вертолети на палубата. Обаче в хода на тези изпитания кацания на самолети на палубата не са провеждани.

Сравнение на полетните палуби на самолетоносачите на различни страни

В края на ноември – началото на декември 2011 г. самолетоносачът преминава втора серия ходови изпитания, която продължава 12 дни. На 8 декември самолетоносачът е фотографиран в Жълто море (примерно на сто километра югоизточно от китайския порт Далян) от американски разузнавателен спътник. Властите на Китай не разкриват детайли на задачите, които са поставени пред кораба, ограничавайки се с коментара, че самолетоносачът е изведен в морето за „съответстващите научни изследвания и експерименти“. Към май 2012 г. самолетоносачът изпълнява шест ходови изпитания.

По-рано се съобщава, че със завършването на пълната програма на изпитанията самолетоносачът ще бъде предаден на Далянския военноморски корабен институт, ставайки така неговият трети учебен кораб. И ще бъде използван като тренажор за пилотите и палубните самолети до въвеждането в строй на самолетоносача от собствения проект CV17. При това, „Ляонин“ също ще бъде включен в бойния строй, тъй като Китай, според различните данни, се готви да има към средата на 2020-те години от четири до шест самолетоносачни ударни групи, които ще бъдат разгърнати в Южнокитайско и Източнокитайско морета.

Служба в състава на ВМС на НОАК

На 25 септември 2012 г. в порта на Далян се състои тържествената церемония по приемането в състава на Военноморския флот на НОАК на самолетоносача „Ляонин“ (на китайски: 遼寧 – в чест на провинцията в североизточен Китай) с бордови номер 16. В церемонията вземат участие председателят на КНР Ху Дзинтао и премиерът на Държавния съвет на КНР Уън Дзябао.

Въпреки това, към този момент корабът още нито веднъж не е пускал и не е приемал на палубата си самолети. Едва на 4 ноември 2012 г. официалният източник на НОАК PLA Daily заявява, че изтребител J-15 е провел докосване на палубата и пробег по нея с последващо излитане, а на 24 ноември и във вестника South China Morning Post се появява съобщение за успешното кацане на изтребител J-15 на палубата на самолетоносач – самолетът е управляван от летеца-изпитател Дай Минмен. Така, КНР официално става нова държава, имаща морска палубна авиация с хоризонтално излитане и кацане. На 25 ноември е официално обявено вече за пет успешни кацания върху самолетоносача с изтребители J-15.

Ляонин в Далян, 23 юли 2014 г.

На 7 април 2014 г. министъра на отбраната на САЩ Чък Хейгъл по време на своята визита в Китай посещава „Ляонин“, така ставайки първия чуждестранен високопоставен чиновник, посетил самолетоносача. На 22 април 2014 г. е обявено, че самолетоносача скоро ще застане в сух док за планов междинен технически ремонт с продължителност около 6 месеца, в хода на който ще бъде ремонтирана силовата установка, проверени системите на оръжието, при необходимост ще бъдат заменени някои бордови системи.

През декември 2016 г. „Ляонин“ излиза в Жълто море за отработка на действията на авиационна група самолети-изтребители J-15 по отразяване на въздушна атака по самолетоносача. На 25 декември представители на министерството на самоотбраната на Япония заявяват, че „Ляонин“ се е появил в централните води на Източнокитайско море, а в 10 часа сутринта е преминал пролива Мияко и е излязъл в западната част на Тихия океан. В началото на януари 2017 г. авиационна група от „Ляонин“ провежда нощна тренировка по излитане и кацане в Южнокитайско море. На 12 януари 2017 г. „Ляонин“ преминава Тайванския пролив и се насочва към базата си. Този поход предизвиква широк резонанс в Тайван.

На 25 юни 2017 г. „Ляонин“ и разрушителите „Цзинан“, „Инчуан“ и разрушителя УРО „Янтай“ излизат от Циндао за провеждането на учения.

На 6 юли 2017 „Ляонин“ пристига в Хонконг за празниците за 20 годишнина от връщането на Хонконг на Китай. От 7 юли, в течение на 5 дни, самолетоносачът е отворен за свободно посещение, обаче в някои от помещенията е забранено фото- и видеозаснемането, а част от помещенията си остават затворени.

През пролетта на 2021 г. във Филипинско море

През пролетта на 2021 г. авионосната група на „Ляонин“ плава към островите Спратли, провеждайки по пътя си учения във Филипинско море по предотвратяване на военна помощ за Тайван от страна на САЩ. В Южнокитайско море „Ляонин“ оперира в същите дни, когато курсът му е пресичан от американския самолетоносач „Теодор Рузвелт“ (USS Theodore Roosevelt (CVN-71)) и експедиционна група начело с десантен кораб от типа „Уосп“. „Ляонин“ заема отбрана около Хайнан, където се базират летящите радари KJ-500, и едва след оттеглянето на американците продължава пътя си към островите Спратли за поддръжка на китайските рибари или морската милиция. Към военните игри се присъединяват 25 китайски самолета, които извършват учебни атаки срещу американските кораби югозападно от Тайван. В нападението вземат участие самолет за ДРЛО KJ-500, бомбардировачи H-6J или H-6K, противолодъчни самолети KQ-200 (Y-8Q), изтребители J-16...

Конструкция

„Ляонин“

Конструкцията на кораба е близка до еднотипния „Адмирал на Съветския съюз Кузнецов“, повечето разлики се заключават в използваните системи на бойното и радиоелектронното въоръжение. Според наличните данни, пусковите установки за противокорабните ракети П-700 „Гранит“ в носовата част на самолетоносача са демонтирани, а палубните шахти за тях са запушени, за да се освободи място за разполагането на резервните части за самолетите и вертолетите от корабната авиогрупа.

Вместо 8 зенитни ракетно-артилерийски комплекса „Каштан“, достроеният в Китайската Народна Република самолетоносач носи три 11-стволни 30-мм зенитни артилерийски комплекса Type 1130, явяващ се своеобразен хибрид между системите Goalkeeper и Meroka. Зенитно-ракетното въоръжение се състои от три 18-зарядни пускови установки за зенитните управляеми ракети FL-3000N с близък радиус на действие, снабдени с инфрачервени глави за самонасочване и с далечина на стрелбата до 6 километра.

Като цяло, ракетно-артилерийското въоръжение на „Ляонин“ е силно отслабено по сравнение с първоначалния съветски проект и вече е ориентирано изключително към близката противовъздушна отбрана на самолетоносача, но и в това си качество съществено отстъпва на базовия проект (например, боекомплектът на зенитните управляеми ракети на борда е съкратен почти пет пъти – от 256 до 54 единици, а броя на 30-мм артилерийски стволове намалява тройно – от 96 до 33). Впрочем, възможно, за сметка на това решение да е увеличен запасът на авиационните гориво-смазочни материали и/или авиационните боеприпаси на кораба.

Авиогрупа

Експертите на „The Diplomat“ оценяват бройката J-15 на „Ляонин“ на 24 самолета. На видео, създадено по-късно от китайските военни СМИ, е показана палубата на самолетоносача, на която едновременно са разположени 24 изтребителя и няколко вертолета. Демонстрирана е възможността J-15 да се дозареждат един друг в полет. На други кадри се различават два издирвателно-спасителни вертолета Z-9S наведнъж. Към проверката на данните от тези експерти допринасят и японски военни фотографи, с техните фотографии на няколко летателни апарата, действащи от този кораб, от които следва, че вертолети за ДРЛО и ПЛО действително са базирани на самолетоносача.

На съвместни учения на две авионосни групи, които се състоят в Южнокитайско море, през 2024 г., от палубите на самолетоносачите „Ляонин“ и „Шандун“, действат не по-малко от 14 модернизирани изтребителя J-15T, изначално създадени за катапултните самолетоносачи. Оттук следва, че авиогрупате на „Ляонин“ включва като минимум две модификации на J-15, различаващи се по своите двигатели, авионика и номенклатурата на въоръжението.

• 
  J-15
• 
  Z-18YJ
• 
  Z-18F
• 
  Z-9S
• 
  Кацане на J-15

Авионосна група

Разрушителят „Нанчан“ влиза в охраната на самолетоносача

Снабдителен кораб от типа „901“

В хода на военните учения се появяват контурите на авионосната група на „Ляонин“. През 2021 г. в нейния състав влизат няколко кораба:

• самолетоносачът „Ляонин“;
• един разрушител или ракетен крайцер от типа 055;
• два разрушителя от типа 052D;
• една фрегата от типа 054А;
• кораб за комплексно снабдяване от типа 901, разчетен за 25 000 тона гориво и друг полезен товар и развиващ скорост до 25 възела в час.

Корабите действат заедно с патрулни групи на самолети от ВМС и ВВС с аеродрумно базиране. Тези групи включват самолетите за ДРЛОиУ KJ-500, противолодъчните KQ-200, изтребители J-16 и J-10. При необходимост тези групи се превръщат в ударни, усилвайки се с бомбардировачите H-6J или H-6К, всеки от които носи по 6 свръхзвукови ракети YJ-12 или дозвуковите K/AKD-20. В близко бъдеще тяхната далечина на полет ще се увеличи за сметка на дозареждащите самолети Y-20U. С разузнаването могат да помогнат спътниците от сериите „Яоган“ и „Цзилин-1“ и стратосферните стратегически дронове WZ-7. По-късно към тях ще се присъедини морската патрулна версия на дрона CH-5.

Емблема на кораба

Външни снимки
	Емблемата на „Ляонин “.

Емблемата на „Ляонин“ съдържа надписа "中国人民解放军海军辽宁舰" („Кораб на ВМС на НОАК „Ляонин““) отгоре и девиза на кораба отдолу.

Оценка

През 2018 г. е определен за втори в рейтинга на най-несполучливите самолетоносачи, според мнението на изданието Business Insider, след руския ТАВКР „Адмирал Кузнецов“.

Външни препратки

• ADMIRAL FLOTA SOVETSKOGO SOYUZA KUZNETSOV heavy aircraft carrying cruiser (project 1143.5) (1990) ((en))
• LIAONING aircraft carrier (2012) ((en))
• Тяжёлый авианесущий крейсер проекта 1143.6 „Варяг“ Архив на оригинала от 2019-04-08 в Wayback Machine. // razgromflota.ru, Статья № 14 ((ru))
• Минни Чан (Minnie Chan) Миссия невыполнима: как один человек купил для Китая его первый авианосец // «South China Morning Post», Гонконг – на сайте ИноСМИ ((ru))
• Китайский авианосец: история обретения и перспективы развития // 24.04.2010 ((ru))
• Первый китайский авианосец успешно завершил ходовые испытания // янв 2014 ((ru))
• Как Китай собрал свой авианосец из российских и украинских компонентов // Известия, 6.09.2011 ((ru))
• varyagworld.com ((en))
• Transformation of the Varyag into a PLAN Aircraft Carrier ((en))
• physical location in the World ((en))
• Satellite Photo of Varyag in Dalian, China from Google Maps ((en))
• Chinese carrier operations ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Ляонин (самолетоносач, 1988)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ляонин (авианосец)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​