Ляски връх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ляски връх
Ямата жертвеник при Ляски връх
Ямата жертвеник при Ляски връх
Местоположение
Bulgaria Blagoevgrad Province relief location map.jpg
41.5233° с. ш. 23.7394° и. д.
Ляски връх
Местоположение в България Област Благоевград
Страна Флаг на България България
Област Област Благоевград
Археология
Вид Мегалитно светилище
Период XII-X век пр. Хр.
Епоха Желязна епоха – Античност – Съвременност

Мегалитно светилище Ляски връх се намира на едноименният връх на южните склонове на Пирин планина на надморска височина 1500 m и представлява естествена скална яма-жертвеник.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Проучването на обекта е извършено съвместно от научен екип през 2004 г., ръководени от проф. Васил Марков и ст.н.с. д-р Ангел Янков (ЮЗУ „Неофит Рилски, гр. Благоевград), по време на традиционния празник Св. Дух. Артефактите от езическия култ в традиционните ритуали включват жертва на черен овен при изгрев слънце над скалната яма-жертвеник. В нея задължително изтича кръвта на жертвеното животно, където се пуска като дар и черното руно на овена, а също монети и обредни хлябове. Правят се възлияния с остатъка от обредната храна, която не може да се изнася извън ообсега на светилището. Изпълнява се и ритуално хоро със змиевидна стъпка и форма около ямата жертвеник, като според проф. Васил Марков следите от мъжка и женска инициация тук допълват богатите следи от древен култ. [2]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Керамичният материал намерен на обекта датира от предримската, Късноантичната, Средновековната и Възрожденската епохи.

Предания и легенди[редактиране | редактиране на кода]

Древното име на Ляски връх е Св. Дух (Бориката) така е отбелязан в старите карти на Пирин планина. Преданието гласи, че в далечното минало жителите на с.Старо Ляски, разположено на източния склон на върха, издигали в култ вековните дървета и високата планина. Наличието на голяма дупка в мраморизираните варовици на самия връх (тя всъщност е карстова форма, наречена „понор“) дало основание на хората да вярват, че именно тук е обиталището на Светият Дух. От неговата воля според легендите зависели капризите на природата – дъжд, суша, студ, жега, и съответно годишната реколта и поминъкът. Това е отразено в една стара песен, която се пее на събора на върха организиран на Великден всяка година. Ритуалът е съпроводен с хороводно обикаляне на дупката в скалите и поклон пред Духа – третото лице на Бога.

Святото място – около дупката, е осеяно на този ден с десетки запалени свещи и много пролетни цветя, които обграждат икона на Св. Богородица. Жените, които участват в ритуалите на върха пеят стара народна песен посветена на култовото място: „Ой, миленки Свети Духо, кога гръмнеш, кога тряснеш, всичка се земя затриса...

Провеждането на майския събор на върха е свързано и със Св. Христофор – светецът предпазващ от внезапна и нелепа смърт. Според едно друго запомнено предание, преди векове невръстно дете се изгубило в местността около върха. Близките на детето го търсили дълго, но напразно. Едва след няколко дни, когато вече съвсем се отчаяли, хората открили изгубеното дете. За всеобщо изумление детето било здраво и по нищо не личало, че дни наред се е скитало само из гората. Това се случило точно в деня на Св. Христофор. Затова в негова чест на майския събор се извършва религиозен обред с курбан, който е един от най-старите оцелели и запазени обредни празници в България. На ритуала се събират жителите на всички околни села Ляски, Мосомище, Копривлен, както и от гр. Гоце Делчев.[3]

Древен свещен път[редактиране | редактиране на кода]

Според проф.Васил Марков светилището при Ляски връх стои на пътя на поклонниците от Атон на Халкидическия полуостров, Беломорието и долината на р.Места към Рилския манастир, което древно трасе е маркирано от множество още значими древнотракийски мегалитни светилища от двата бряга на р.Средна Места, които са проучени с теренни обхождания от научна експедиция „Тракийски светилища от Западните Родопи, Пирин и Рила“ между 2001 и 2007 г. (Организирана от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, НАИМ при БАНСофия и Регионален етнографски музей – Пловдив.) – Ляски връх, Пиленцето, Острец, Митровица; Св.Петка, край с.Обидим; Попово езеро; Св.Текла и Код каменю. Към тези ново регистрирани светилища проф. Марков добавя и проучваните по-рано светилища Бабяк и Столоватец. Той предполага, че вероятно става дума за свещен път, който използвали трибалите при похода си срещу Абдера и по който, според него, е минал обратно Александър Македонски в похода си срещу тях в 335 г. пр. Хр. Това е и най-краткото трасе между Амфиполис – началната точка на похода на Александър Македонски и територията на трибалите от Северозападна Тракия. В подкрепа на тази теза са изводите на проф.Иван Маразов, че чуждите завоеватели в Тракия често следват трасетата на свещените пътища, като мито-религиозна форма за завладяването и приобщаването на страната.[4]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org Светилище Ляски връх
  2. Yankov, Markov 2004: Yankov, A., Markov, V. The Holy Spirit Holiday in the village of Novo Lyasky, Gotze Delchev Region. – In: Art and Culture with no Limits. Blagoevgrad: Neofit Rilski, 2004, p. 45 – 60.
  3. trud.bg Светият Дух слиза на Лясковския връх, публикация от 12.05.2013
  4. Иван Маразов, „Царският път у траките“, с. 194 – 214
     Портал „Македония“         Портал „Македония