Лястовича опашка
| Лястовича опашка | ||||||||||||||||||
 ♂ Лястовича опашка | ||||||||||||||||||
 ♀ Лястовича опашка | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||
| Лястовича опашка в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Лястовичата опашка (Iphiclides podalirius) е вид едра пеперуда срещаща се и в България.[2] В някои страни е защитен от закона вид.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Научно име[редактиране | редактиране на кода]
Родовото име Iphiclides произлиза от името на гръцкия персонаж Ιφικλής (Ификъл), а видовият епитет podalirius – от персонажа Ποδαλείριος (Подалирий), брат на Μαχάων (Махаон, на когото е кръстена друга подобна пеперуда – Papilio machaon). Това е част от широко разпространената практика, научни имена на пеперуди да се заимстват от гръцката митология.[3]
Българско име[редактиране | редактиране на кода]
На български, както и на английски (swallowtail), името Лястовича опашка произтича от удълженията на крилата, наподобяващи дългите раздвоени опашки на лястовиците.
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Яйце[редактиране | редактиране на кода]
Яйцето е сферично, белезникаво до светлозелено. Преди излюпване потъмнява в цвета на гъсеничката.
Гъсеница[редактиране | редактиране на кода]
Гъсениците от първа възраст са черни с две групи зелени петънца отгоре. Следващите възрасти са с основен цвят зелено или светлокафяво, с повече или по-малко изразени бяла надлъжна гръбна ивица и множество ко̀си бели странични ивици. В по-късни възрасти могат да се появят и кафеникави петънца отгоре.[4]
-
Възрастна гъсеница -
Гъсеница готвеща се да какавидира -
Наскоро имагинирала пеперуда – все още не е разпънала крилцата си
Какавида[редактиране | редактиране на кода]
Ранните какавиди от първото поколение, които няма да презимуват, са оцветени в зелено, като в последните дни от развитието им започват да прозират цветовете на пеперудата. Късните какавидите, които ще презимуват сред изсъхналата кафеникава растителност, са кафяви.[5]
Имаго[редактиране | редактиране на кода]
Имагото е едра пеперуда с размах на крилете 48÷80 mm, като пролетното поколение е по-малко от лятното.[2] Има характерни тънки и дълги израстъци на задните крила. Отгоре крилата са с бледожълт цвят и с тъмни ивици. Върху задните крила има сини петна и по едно очно петно в синьо и оранжево. Долната страна на крилата е същата, като горната.
-
♂ -
♂ △ -
♀ -
♀ △
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Лястовичата опашка е палеарктичен вид – среща се в почти цяла Европа (без най-северните райони),[6] северна Африка и голяма част от Азия.[2][7] Някои автори считат популациите на Пиренейския полуостров и северна Африка за отделен вид – Iphiclides feisthamelii,[7] а други го разглеждат като подвид Iphiclides podalirius feisthamelii.[6][8]
В България се среща почти навсякъде до около 1 600 метра н.в.[2]
Местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Обитава открити местности, покрайнини на гори и населени места, където може да се види в паркове и градини.[2][9]
Начин на живот и размножаване[редактиране | редактиране на кода]
В зависимост от местния климат, пеперудата има от 1 до 3 поколения годишно.[8] В България има 3 поколения и лети от март до октомври.[2]
Имагото предпочита цветове богати на нектар като ябълка, череша, люляк и будлея.[8] Гъсениците се хранят с растения от сем. Розоцветни, най-често от род Prunus – ябълка, круша, слива, кайсия, праскова, череша, глог и др.[2][8]
Женската снася яйцата си поединично или на малки групи върху листата на хранителните растения на гъсениците. Гъсеницата се храни с листата и минава през 5 възрасти за 3 до 6 седмици, след което какавидира върху стъблото на хранителното растение или наблизо. Какавидите от първото поколение са зелени и най-често върху хранителното растение.[5] Зеленият цвят ги прави по-трудно забележими на фона на лятната зеленина. Какавидите от последното поколение са кафяви, образуват се на значително по-ниска височина над земята, извън хранителното растение, предимно в основата на тревисти растения наоколо. Там те презимуват сред опадалите листа в същите кафеникави тонове.[5] Междинните поколения могат да имат както зелени, така и кафяви какавиди. Какавидата е най-уязвимият стадий на пеперудата, тъй като е неподвижен, и затова маскировъчното му оцветяване и мястото на какавидиране са от жизненоважно значение.[5]
Икономическо значение[редактиране | редактиране на кода]
Лястовичата опашка не се среща масово, затова и вредите от нея по овощните растения са нищожни.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Iphiclides podalirius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 юли 2021 г. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж Бешков, Стоян. Определител на дневните пеперуди в Природен парк „Витоша“, том 1. София, 2014. ISBN 9789549282993. с. 111-113.
- ↑ Dunbar, David. A mythology of some butterfly names // Архивиран от оригинала на 2021-11-17. Посетен на 18 ноем. 2021.
- ↑ lepiforum.org: Iphiclides podalirius // Посетен на 18 ноем. 2021.
- ↑ а б в г Stefanescu, Constanti. Seasonal change in pupation behaviour and pupal mortality in a swallowtail butterfly // Animal Biodiversity and Conservation. 2004. с. 25-36.
- ↑ а б PESI portal – Meloe (Eurymeloe) brevicollis Panzer, 1793 // Посетен на 18 ноем. 2021.
- ↑ а б Savela, Markku. Lepidoptera and some other life forms: Iphiclides // Посетен на 18 ноем. 2021.
- ↑ а б в г Tolman, Tom. Butterflies of Britain & Europe -- , R.Lewington. HarperCollins Pub Ltd, 1999. с. 26-27.
- ↑ Стери, Пол. Фотографски определител на пеперудите в Европа. София, Гея-Либрис, 2000. с. 114.