МТ-12

от Уикипедия, свободната енциклопедия
МТ-12 в парка „Патриот“.

МТ-12 е съветско 100-mm гладкоцевно противотанково оръдие (индекс по ГРАУ – 2А29, среща се и като Т-12А или „Рапира“). Теглото му е малко над 3 тона. Общата дължина на оръдието е 9650 mm, а ствола е 6300 mm. Широко е 2320 mm, височината му е 1600 -2600 mm. Броят на изстрелите в минута са от 4 до 16 като в повечето случаи не са повече от 10. Максималната далекобойност на бронебойните подкалибрени снаряди е 1880 -2130 m. Осколъчно-фугасните боеприпаси могат да унищожат цел на 8200 m. Основната задача на MT-12 е унищожаването на вражески бронирани автомобили чрез пряк огън. Прицелната система е оборудвана с визуализация C71-40 с панорама и колиматор. Може да се инсталира система за нощно виждане APN-5-40. Колесарът дава възможност за транспортиране със скорост до 60 km/h.[1]

История на разработка[редактиране | редактиране на кода]

Гладкоцевното противотанково оръдие МТ-12 влиза в производство през 1970-те години в руския завод Юрга. Главен конструктор е Афансьев Виктор Яковлевич. Оръдието се използва във военни дейности в Украйна, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Афганистан и др. MT-12 не е в състояние да противодейства ефективно на съвременните танкове.

Потребители[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]