Мавзолей на борбата и мъченичеството

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мавзолей на борбата и мъченичеството
Mauzoleum Walki i Męczeństwa
Музеи в Полша
Gmach Ministerstwa Wyznań Religijnych i Oświecenia Publicznego.JPG
Сграда, която по време на Втората световна война е щаб на Гестапо във Варшава
Map of Warsaw.png
52.2174° с. ш. 21.0235° и. д.
Местоположение във Варшава
Местоположение Варшава
Тематика национално-освободителни борби
Основан 18 април 1952
Допълнителна информация
Директор Анджей Котецки
Адрес Aleja Jana Chrystiana Szucha 25
00 – 580 Warszawa
Сайт www.muzeum-niepodleglosci.pl/mauzoleum_szucha/
Мавзолей на борбата и мъченичеството в Общомедия

Мавзолеят на борбата и мъченичеството (на полски: Mauzoleum Walki i Męczeństwa) е музей във Варшава (столицата на Полша), клон на Музея на независимостта.

Представя условията, в които полските патриоти и борци от съпротивата са задържани от нацисти по време на Втората световна война.

Музеят се намира на Алея Шчуха, в сградата на предвоенното Министерство на религиозните вярвания и народната просвета (сега Министерство на националното образование). След избухването на Втората световна война, нацистите превземат сградата и я превръщат в седалището на органите за сигурност и полицейските сили. Цялата улица пред сградата е затворена за поляците.[1] В сутерена на сградата нацистите създават временен затвор. Лишените от свобода, които са разположени там обикновено са скоро заловени или прехвърлени от затвора Павяк. Затворниците са били подложени на жестоки разпити, по време на които те са измъчвани и жестоко пребивани. Изтезанията не са изключение дори за бременни жени.[2] Полските затворници често драскотини по стените някои изречения за побоите в затвора. Много от тези свидетелства са лични, патриотични или религиозни. В изследване от 1960 са описани над 1000 запазени текста. Най-известният от тях е следното:[3]

Лесно за Полша се мълви,
Тежко за нея се труди,
По-мъчно за нея ти умри,
Най-трудно за нея се мъчи.

Много от затворниците са били убити по време на разпити или са починали в резултат на раните си. По време на Варшавското въстание, германците масово екзекутират хиляди поляци в околните райони. Техните трупове по-късно са били изгорени в съседните сгради. Степента на тези убийства е била огромна – 5578.5 kg човешка пепел е намерена в подземието след края войната.[2]

След войната хората от Варшава третират мястото като гробище, често поставят цветя и палят свещи.[4] През юли 1946 г. полското правителство реши да определи мястото за поклонение пред мъченичеството, свидетелстващо за страданието и героизма на поляците.[5] Решено е затворите да да останат недокоснати и превърната в музей. Той е открит на 18 април 1952. Коридорите, четири групови и десет единични килии са запазени в първоначалното им състояние. В съответствие с показанията на оцеляли затворници стаята на офицера от гестапо също е пресъздадена.[2] Няколкото тона човешки пепел е преместена в Варшавското Въстаническо Гробище[5].

Входът към изложбата

Музейните посетителите трябва да са на възраст над 14 години.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aleja Jana Chrystiana Szucha Официална страница на район Шрьодмьешче
  2. а б в Mauzoleum Walki i Męczeństwa – official website
  3. „Łatwo jest mówić o Polsce.“
  4. Mauzoleum Walki i Męczeństwa at museo.pl
  5. а б Aleja Jana Chrystiana Szucha at the official website of the Capital City of Warsaw
  6. Mauzoleum Walki i Męczeństwa at NaszeMiasto.pl

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mausoleum of Struggle and Martyrdom“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.