Направо към съдържанието

Мавритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мавритания
      
Девиз: شرف إخاء عدل
„Чест, Братство, Справедливост“
Химн: نشيد وطني موريتاني
Местоположение на Мавритания
Местоположение на Мавритания
Административни данни
Официално имеИслямска република Мавритания
Местно имеالجمهورية الإسلامية الموريتانية
Официален езикарабски
СтолицаНуакшот
Най-голям градНуакшот
География и население
Площна 28-о място
  Общо1 030 700 km²
  Води0,03%
Религиясунитски ислям
Демониммавританец
Населениена 128-о място
  Общо (2024)4 328 040[1]
  Оценка (2021)4 614 974
  Гъстота4,6 души/km²
  Градско55,3% (117-о)
Управление
Формаунитарна полупрезидентска ислямска република
ПрезидентМохамед Улд Газуани
Министър-председателМохтар улд Джай
Законодателна властНационално събрание
История
Републиканска форма28 ноември 1958 г.
Независимост от Франция28 ноември 1960 г.
Настояща конституция12 юли 1991 г.
Икономика
БВП (ППС)оценка, 2023
  Общо33,414 млрд. щ.д.[2] (146-о)
  На човек7542 щ.д.[2] (132-ро)
БВП (ном.)оценка, 2023
  Общо10,357 млрд. щ.д.[2] (151-во)
  На човек2337 щ.д.[2] (144-то)
ИЧР (2022)0,540[3] (нисък) (164-то)
Джини (2014)32,6[4] (среден)
ВалутаУгия (MRU)
Допълнителна информация
Часова зонаGMT (UTC+0)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOMR
Интернет домейн.mr
Телефонен код+222
ITU префиксMTN
Мавритания в Общомедия

Мавритания (на арабски: موريتانيا), официално Ислямска република Мавритания, е държава в северозападна Африка. Граничи с Алжир на североизток, Западна Сахара на север и северозапад, Мали на изток и югоизток, Сенегал на югозапад, и Атлантическия океан на запад. Страната е наречена на древното берберско царство Мавритания. Столица и най-голям град е Нуакшот.

Планините от област Адрар; Пустинните пейзажи са характерни за Мавритания
Село Барейна, минути преди проливен дъжд

Със своите 1 030 700 км², Мавритания е на 28-о място по големина в света. Площта на страната е приблизително колкото тази на Египет. Теренът е почти изцяло пустинен, на места с каменисти възвишения и скали.

Планинските масиви и платата са концентрирани в централната част на страната. Най-високият връх е Кедиет Иджил, с височина от 915 м над морското равнище. Най-ниската точка е басейнът на соленото езеро Себкхет Те-н-Дгхамча – 5 метра под морското равнище. Между бреговата линия и планинските райони се простират обширни глинести равнини (регове) или равнинни местности, покрити с пясъчни дюни (ергове). Североизточните пустинни райони са познати под името Ел Джуф (пуст ъгъл). Единственото селище там е Шега, което няма постоянно население[5] (с изключение на малка армейска част), а средните годишни валежи са приблизително равни на нула.

Климатът е пустинен, с редки валежи и постоянно високи температури. Валежните количества около басейна на река Сенегал са между 500 и 600 мм годишно, а в останалите две-трети от страната – под 100 мм. Дъжд вали единствено през влажния сезон, между юли и септември. Характерен за Мавритания е силният, сух вятър харматан, който разнася пустинните пясъци на големи разстояния, които често засипват пътищата. Природните ресурси включват желязна руда, гипс, медна руда, фосфати, диаманти, злато и нефт.

Мавритания има общо 5074 км граници, от които:

Бреговата ивица е с дължина 754 км.

Мавританската история може да се проследи до 3 век след Христа, когато берберите саханджа от Северна Африка се преместват на юг, последвани от арабите през 7 – 8 в.

Мюсюлмански период

[редактиране | редактиране на кода]

До 15 век местните народи стават жертва на вторично арабско нашествие, но в същото време прониква и политическата култура на черните държави от западен Судан – Гана, Мали и Сонгхай.[6]

Във Френската колониална империя

[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 г. Мавритания е обявена за колония на Франция; от 1946 – за „задморска територия“.

Независима Мавритания

[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 е провъзгласена независимостта на Мавритания. През 1978 властта в страната преминава в ръцете на военен комитет за национално възраждане (ВКНВ). Действието на конституцията е прекратено, разпуснато е правителството, парламентът, обществените организации. Следват няколко преврата. Последният военен преврат, в резултат на който на власт идва „Военен съвет в името на справедливостта и демокрацията“, става на 5 август 2005 г. Мавритания е член на Лигата на арабските държави, Организацията на африканско единство и ООН.

Към юли 2008 година населението на Мавритания се изчислява на 3 364 940 души. Средната възраст на населението е 17,2 години, като за мъжете тя е 16,9 а за жените – 17,4 години. Прирастът за 2008 година възлиза на 2,852%. Продължителността на живота е средно 53,91 години. Процентът на заразените със СПИН е сравнително нисък – около 0,6% от населението, а детската смъртност е под средното ниво за Африка (66,95/1000). Повече от 80% са маври – народ със смесен арабско-берберски произход, живеещ в северните и централни райони на страната. Официалният език е арабският, въпреки че населението основно говори на негов местен бедуински диалект – хасания. Широко разпространен е и френският език. Почти 100% от населението изповядва сунитски ислям.

Държавно управление

[редактиране | редактиране на кода]

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Мавритания официално е ислямска република. В държавното управление на страната голяма роля играе племенната принадлежност на политическите водачи. Министерството на вътрешните работи отговаря за държавната администрация и е конструирано по френски модел. Мавритания е участвала в споровете относно статута на Западна Сахара и е правила няколко неуспешни опита за анексирането ѝ. Почти през цялото си съвременно съществуване страната е била управлявана от военни правителства, всяко сменящо предхождащото го посредством преврат. Първото демократично гласуване за президент от 1960 година насам е проведено на 11 март 2007, което поставя края на военното управление след преврата от 2005 година. За президент е избран Седи Улд Шейх Бубакар.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Мавритания е разделена на 12 вилаета и столичен окръг, включващ столицата на страната град Нуакшот. Вилаетите се подразделят на общо 44 департамента.

Вилает Столица
Адрар Атар
Асаба Кифа
Бракна Алак
Дахлет Нуадибу Нуадибу
Куркул Каеди
Кудимага Сей Валад Али Баби
Худ-аш-Шарки Нема
Худ-ал-Гарби Аюн ел Атрас
Иншири Акжужт
Такант Тиджикжа
Тирис Замур Зуерат
Трарза Росо
Влак, натоварен с желязна руда, наближава Нуадибу

Мавритания е слабо развита аграрна страна. Първоначално е част от Западноафриканската парична общност, но се оттегля през 1973. Банковият сектор страда значително в края на 70-те и началото на 80-те години, но впоследствие е подсилен с помощта на Световната банка.[7]

Основните икономически отрасли са скотовъдството, риболовът и най-вече добивът на желязо, чийто износ допринася за близо 50% от приходите на Мавритания. Отглеждат се едър рогат добитък, овце, кози и камили. В оазисите се отглеждат финикови палми. Има четири основни вида земеделие: дъждовно (диери), приливно (уало, около река Сенегал), оазисно и поливно.[8] Мавритания, заедно с Мадагаскар, е една от двете страни в света, чиято основна парична единица не се дели на 100 или 10 по-малки. Платежната единица е 1 угия, която се равнява на 5 хуми.

Изнасят се желязна руда, риба и рибни продукти, и в по-малка степен злато. Внасят се продукти на тежкото машиностроене, транспортно оборудване, строителни материали, потребителски стоки.

Основни търговски партньори са Франция, Испания, Италия, Белгия, Германия, Япония.

  1. www.cia.gov
  2. 1 2 3 4 World Economic Outlook Database, October 2023 Edition. (Mauritania) // Международен валутен фонд, 10 октомври 2023. Посетен на 19 октомври 2023.
  3. Human Development Report 2023/24 // Програма на ООН за развитие, 13 март 2024. Архивиран от оригинала на 19 март 2024. Посетен на 22 март 2023.
  4. Gini Index coefficient // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 17 юли 2021. Посетен на 16 юли 2021.
  5. Шега, Мавритания Архив на оригинала от 2005-12-05 в Wayback Machine., метеорологични и географски данни
  6. Уорнър, Рейчъл. „Historical setting“. В Mauritania: A Country Study (Robert E. Handloff, editor). Библиотека на Конгреса (Юни 1988). Информацията от този източник е публично достояние.
  7. Банкова система на Мавритания, Библиотека на Конгреса
  8. Земеделие в Мавритания, Библиотека на Конгреса
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.