Магади (езеро, Кения)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за езерото Магади в Кения. За други значения вижте Магади.

Магади
— солено, алкално, безотточно —
LakeMagadi.png
Kenya relief location map.jpg
-1.8667° с. ш. 36.2667° и. д.
Местоположение в Кения
Местоположение Африка, Кения – Източноафриканска рифтова долина
Координати 1°52′00″ ю. ш. 36°16′00″ и. д. / 1.866667° ю. ш. 36.266667° и. д.[1]
Притоци горещи и студени извори
Отток няма
Дължина 32 km
Ширина 3 km
Площ 100 km2
Дълбочина 1 – 5 m
Надм. височина 596 m
Населени места град Магади
Магади в Общомедия
Сателитна снимка на Магади

Магади (на английски и на суахили: Magadi) е най-южно разположеното кенийско езеро в силно сеизмичната депресия на Източноафриканската рифтова долина.[2] То е солено, алкално, изолирано сред земите на масаите в полупустинна област в един от най-сухите и горещи райони в Кения. Водосборът му обхваща поредица от разломни вулканични скални възвишения.[2] Намира се югоизточно от град Найроби, близо до границата с Танзания и на 240 km източно от езерото Виктория.[3] Обградено е от обширно солено плато и е частично пресъхващо, в зависимост от сезона и количеството на валежите.[2]

Това е второто по големина езеро в света, естествен източник на калцинирана сода.[4][5] Променя цвета си в съответствие с промените на светлината, като част от него остава винаги зелена, заради обилното количество на водорасли в него. На много места по бреговете му извират горещи минерални води. Широките солени пътеки и топлата мъгла от бликащите извори, комбинирани с многобройните розови фламинго придават необичаен вид на пейзажа[4]. Името на езерото произлиза от местното название на минерала тронаmagadi.[6]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът се класифицира като умерен със суха зима и горещо лято. Средната максимална температура е 35 °C, а валежите – 400 mm/годишно.[7] Почвите са глинести, алкални и ниско плодородни.[8]

География и геология[редактиране | редактиране на кода]

Езерото се намира в активна, силно сеизмична зона в южната област на кенийския разлом, част от Източноафриканската рифтова система. Проучването на тази тектонска структура показва наличието на 4 дълбоки фрактури в земната кора в този район, в една от които са се излели водите на езерото.[9] Локалната сеизмична активност около него е довела до образуването на група пукнатини, предизвикани от плитки земетресения, резултат вероятно от подземното движение на магмата.[10] Силни земетресения от VІ-VІІ степен по скалата на Рихтер стават веднъж на около 50 години.[8] В тази зона магмата се намира твърде близо до повърхността и може да бъде ползвана като източник на топлина много по-лесно, отколкото на други места. Бавното охлаждане на магмените интрузии загрява подземните води и по тази причина изворите достигат повърхността с повишена температура.[10] Магади заема най-дълбокото място в разлома и леглото му се състои почти изцяло от твърда или полутвърда калцинирана сода.[3] Освен трона на дъното му могат да се намерят още минералите халит, когаркоит и вилиомит, получени в резултат от концентрацията на флуориди в околните скални масиви.[5]

Магади е изследвано от кап. Смит през 1904 г., който отбелязва, че бреговата му линия е непостоянна.[3] Езерото се намира на около 596 m над морското равнище[8], дължината му е средно около 32 km, ширината му – 3 km[3], а средната площ на водната повърхност – около100 km2[11] Дълбочината му варира от 1 до 5 m.[5] Всички тези показатели са твърде динамични, тъй като Магади губи голяма част от водите си през сухия сезон.[12]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Най-характерното за водите на езерото е, че те са силно алкални със стойности на водородния показател рН до 11.[11] По време на сухия сезон при бързото изпарение и намаления приток на вода, езерото губи около 80% от площта си, а освободените земи се покриват с пластове засъхнали сол и калцинирана сода. Водите му са различно оцветени в различните му части и в отделните периоди на деня – преминават от бяло през бледорозово и алено до кобалтовосиньо и индигово.[2]

По бреговете на Магади извират многобройни както студени пресноводни, така и горещи солени минерални извори, които стичайки се през спечената земя се вливат в езерото.[3] Те имат някакъв геотермален потенциал, който все още не е добре изследван.[9] Тези от тях, които са богати на калцинирана сода, оцветяват крайбрежните води в светло розово.[3] Преобладаващите високи температури способстват бързото изпарение на водите им по пътя към езерото и той е маркиран от широки бели „пътеки“ от сол. Дебелите пластове сода придават на околния пейзаж странен „лунен“ вид.[4] Натриевият карбонат се утаява в огромни количества по дъното му във вид на твърди кристали от минерала трона (египетска сол), като на някои места дебелината на слоя достига до 40 метра.[2][13] Видът на трона варира от хрупкави люспи до иглести кристали с дължина 3 cm.[6] Готварската сол представлява около 30 – 35% от разтворените във водата вещества, а почти цялата останала част се пада на калцинираната сода (Na2CO3).[14] Откриват се минимални количества на натриев флуорид (до 4 mg/g), чието присъствие се дължи на високото съдържание на флуориди в околните вулканични скали.[6][15] Концентрацията на солите във водата варира от по-малко от 0,1 g/kg в устията на сладководните потоци до над 300 g/kg разтвор в централните части на езерото.[14]

Pink Magadi.jpg
Розовите води на езерото Магади

На дъното на езерото са открити два неизвестни до този момент натриево-силикатни минерала – магадиит (NaSi7O13(OH)3.3H2O) и кенияит (NaSi11O2.0,5(OH)4.3H2O). И двата са добре кристализирали слоести силикати, като конкрециите в находището от магадиит съдържат кенияит или кварц, подобен на кремък в центъра, заобиколен от кенияит.[16]

Езерото се захранва главно от горещите солени извори, чиято температура достига до 83 °C[2], а средната температура на езерните води е около 30 °C.[13] По-голямата част от тях се намират в северозападната и южната част на крайбрежието.[2] Счита се, че друга част от стичащата се в езерото вода е тази, постъпваща чрез сезонния отток от дъното на долината, северно от него. Там се формира главния приток на подземни води към Магади.[14]

Езерото има нетна скорост на изпарение над 400 mm годишно.[15] Изпаряването на водите му е цялостен процес, довеждащ до химичната еволюция на соления разтвор. То представлява не само простия физически процес на изпарение, а включва още утаяването и последвалото втвърдяване на минерали във все още ненаситените зони, повторното разтваряне на част от тях и новото им утаяване. Сондажни изследвания, направени на дълбочина от 297 m доказват наличието на два различни утаечни пласта на дъното – един плитък с висока концентрация на соли, средно около 260 g/kg и под него един по-дебел от седиментни и вулканични скали, в който концентрацията на соли е два пъти по-малка.[14]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Част от площите около езерото са култивирани, като на някои места все още е запазена естествената растителност. Околният пейзаж обаче обхваща преобладаващо голи терени.[8]

В местата на вливане на горещите извори се образуват наслоявания от фототрофни организми, при които протича фотосинтеза, както и от ресничести структури. Един такъв комплекс в южната част на езерото съдържа уникална структурна характеристика, свързана с тънък над 1 cm слой биофилми. Солеността в тази част е два пъти по-голяма от тази на морската вода, рН е 9,6, а максималната регистрирана температура е 45 °C. Биофилмът се състои от бактерии, характерни за морските води от типа Crenarchaeota.[11] В езерото са открити три вида едноклетъчни организми от групата на археите, класифицирани в родовете Natronobacterium и Natronococcus, които предизвикват червено оцветяване на алкалните му води. Тук е открит и един нов пръчковиден халоалкален организъм също от рода Natronobacterium, наречен Natronobacterium vacuolata.[17]

Единствен представител на цихлидите в езерото е от вида Alcolapia grahami, който е приспособен за живот в топли алкални, силно солени води.[4]

Знойните горещи равнини около езерото и солените му алкални води не привличат хищниците от околността. Изворите с прясна вода по бреговете му пък стават причина много птици да гнездят необезпокоявани около него, събрани главно около лагуните.[4] Както и при останалите содени езера, най-характерен представител на птичия свят е фламингото, което е концентрирано главно в южния му край.[18] Тук пребивават и двете му африкански разновидности – розово и малко фламинго.[19] Въпреки че езерото Магади е доста по-маловажно за развитието на фламингото в сравнение с Богория или Накуру, има случаи когато тук гнездят над един милион двойки. Последният такъв случай е регистриран през 1962 г.[7] Общият им брой през януари обикновено достига до 20 000 екземпляра.[13][20] По северното крайбрежие преобладават мигриращи водолюбиви птици от Европа и Азия. По това време край езерото могат да се видят малък брегобегач[20], патица от вида Anas capensis, бяла лопатарка (Platalea alba), голяма бяла чапла[18], малка бяла чапла, кокилобегач, кривоклюн брегобегач, голям зеленокрак водобегач, саблеклюн, чайка от вида Chroicocephalus cirrocephalus, жълтоклюн щъркел, шипокрила калугерица (Vanellus spinosus) и други.[7][19] Единственото място в Кения, където редовно може да се срещне бледият дъждосвирец (Charadrius pallidus) е езерото Магади.[19][20]

В равнините извън содените наслоявания могат да се видят обикновена антилопа кана, жирафи, павиани и други видове бозайници.[18]

История и население[редактиране | редактиране на кода]

Фабрика за калцинирана сода на брега на езерото
Влак, натоварен със суровина за производство на калцинирана сода

Съществуват доказателства, че районът на езерото е обитаван от хора в продължение на около 500 000 години. По пътя към Найроби се намира геоложката формация Olorgasalie, където са открити артефакти от ранния Палеолит и Каменната ера, доказващи наличието на човешки дейности от най-ранно време.[18] Това е един от най-важните археологически обекти в Източна Африка, свързани с ранните хомениди. През 1940 г. Луис и Мери Лийки правят първите разкопки на обекта и откриват ръчно направени брадви и каменни оръдия на труда, датирани на около половин милион години.[21]

На източното крайбрежие край централната част на езерото е разположен едноименният град Магади.[4] За туристите тук се предлагат няколко хотела и хижи, но туризмът в района на езерото е много слабо застъпен.[2] В околността са разположени и няколко масайски селища, жителите на които се занимават главно с животновъдство. Околните терени са отредени за пастирската дейност на масаите.[18]

Край езерото са снимани част от сцените на филма от 2005 г. „Вечният градинар“ (The Constant Gardener), въпреки че според сюжета действието се развива край езерото Туркана.[22]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Край град Магади е изградена фабрика за производство на калцинирана сода, която през 2011 г. навършва своята 100-годишина.[5] Предлага на пазара широка гама от продукти, употребявани в промишлеността и е главният местен работодател.[4] Содата се произвежда чрез преработката на минерала трона, предварително натрошен, размесен във вид на каша и изсмукан от дъното на езерото. От 2005 г. фабриката е собственост на индийската компания Tata Chemicals Magadi, която добива допълнително и готварска сол на принципа на слънчевото изпаряване.[15] В нея работят 800 души и 90% от произведена калцинирана сода във фабриката се изнася на пазарите в други части на Африка и Югоизточна Азия.[5] Железопътна линия от Момбаса води до брега, където се добиват сол и гипс.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alkaline Lake
  2. а б в г д е ж з Experience Kenya/Lake Magadi
  3. а б в г д е ж Encyclopedia Britannica/Lake Magadi
  4. а б в г д е ж Lake Magadi Kenya
  5. а б в г д Notes from Kenya/9 November 2011
  6. а б в J M Nielsen and E Dahi – „The Occurrence of Fluoride Contaminated Magadi (Trona) in Kenya and Tanzania“
  7. а б в Bird Life International (IBAs)/Lake Magadi
  8. а б в г Chinci World Atlas/Lake Magadi
  9. а б Atmaoui, Nassima – "ResearchKenya/Lake Magadi, Kenya/Structural analysis of neotectonic joints at Lake Magadi area and their relationship with Regional Faults Using Remote Sensing Imagery interpretation“/1999
  10. а б Githiri, John Gitonga – "ResearchKenya/Lake Magadi, Kenya/Gravity and magnetic investigations of the greater Magadi area in Kenya“/2009
  11. а б в Astrobiology Science Conference 2010
  12. MagicalKenya/Lake Magadi
  13. а б в Imagine Africa/Lake Magadi
  14. а б в г ScienceDirect/Hydrochemistry of the Lake Magadi basin, Kenya
  15. а б в Tata Chemicals Magadi/Lake Magadi facility
  16. Hydrous Sodium Silicates from Lake Magadi, Kenya: Precursors of Bedded Chert
  17. Wanjiru Mwatha, William Grant – „Natronobacterium vacuolata sp. nov., a Haloalkaliphilic Archaeon Isolated from Lake Magadi, Kenya“
  18. а б в г д Addicted to Travel/Lake Magadi Travel Guide
  19. а б в Birding Site Guide/Lake Magadi, Kenya
  20. а б в Kenya Birds/Soda Lakes
  21. PlanetWare/Lake Magadi
  22. Wildebeest Camp/Lake Magadi
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.