Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст
херцогиня на Саксония-Гота-Алтенбург
Magdalena Augusta von Sachsen-Gotha-Altenburg.jpg
Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст като херцогиня на Саксония-Гота-Алтенбург
Лични данни
Управление 7 юни 169623 март 1732
Други титли принцеса от Анхалт-Цербст
Родена
Починала
11 октомври 1740 г. (60 г.)
Погребан в княжеската гробница на дворцовата църква на дворец Фриденщайн в Гота
Предшественик Кристина фон Баден-Дурлах
Наследник Луиза Доротея фон Саксония-Майнинген
Семейство
Династия Аскани
Баща Карл Вилхелм
Майка София
Потомци София, Фридрих III, Вилхелм, Карл Фридрих, Йохан Август, Христиан, Христиан Вилхелм, Лудвиг Ернст, Емануел, Мориц, София, Карл, Фридерика, Магдалена Сибила, Августа, Йохан Адолф
Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст в Общомедия
Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст с портрета на нейния съпруг Фридрих II фон Саксония-Гота-Алтенбург

Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст (на немски: Magdalena Augusta von Anhalt-Zerbst; * 13 октомври 1679 в Цербст; † 11 октомври 1740 в Алтенбург) от род Аскани е принцеса от Анхалт-Цербст и чрез женитба херцогиня на Саксония-Гота-Алтенбург (7 юни 1696 – 23 март 1732).

Тя е дъщеря на княз Карл Вилхелм (1652–1718) от Анхалт-Цербст и София (1654–1724), дъщеря на херцог Аугуст фон Саксония-Вайсенфелс.

Магдалена Августа се омъжва на 17 юни 1696 г. в Гота за първия си братовчед херцог Фридрих II фон Саксония-Гота-Алтенбург (1676–1732) от рода на Ернестински Ветини.

Магдалена Августа е погребана в княжеската гробница на дворцовата църква на дворец Фриденщайн в Гота до умрелия ѝ преди осем години съпруг.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Магдалена Августа и Фридрих II имат 18 деца, от които оживяват седем сина и две дъщери:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Carl Eduard Vehse: Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation, Band 30, Hoffmann und Campe, 1854, S. 27 f.
  • David Voit: Das Herzogthum Sachsen-Meiningen, Storch & Klett, 1844, S. 92