Магда Щаудингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магда Щаудингер
Magda Staudinger
Латвийска биоложка и ботаничка
Magda Staudinger (1953).jpg
Родена
Magda Voita
Починала

Националност Флаг на Латвия Латвия
Образование Хумболтов университет на Берлин
Латвийски университет
Професия Фрайбургски университет
Семейство
Баща Оскара Войта
Съпруг Херман Щаудингер
Магда Щаудингер в Общомедия

Магда Щаудингер (на латвийски: Magda Štaudingere) (17 август 1902 – 21 април 1997) е латвийска биоложка и ботаничка, която изучава макромолекулите заедно със съпруга си Херман Щаудингер и тяхното приложение в биологията. Тя е призната за негов сътрудник, когато той спечелва Нобелова награда за химия и Магда публикува 7 тома от неговите работи след смъртта му. Тя е наградена Голям медал на Латвийската академия на науките за приноса ѝ за подпомагане на науката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Магда Войта (също и като (на немски: Magda Woit)[1]) е родена на 17 август 1902 г.[2] в Елва[1] в семейството на латвийския дипломат Оскара Войта.[2] Като дете със семейството си пътува много в Германия, Унгария и Швейцария[1] и научава да говори добре английски, френски, немски и руски език. Освен това е завършена пианистка и цигуларка.[3] Установява се в Германия, където се записва да учи в Берлинския университет. Изучава растения под ръководството на Гонбил Хаберланд и получава степен по природни науки[1] през 1925 г. След това продължава учението ви Латвийския университет в Рига под ръководството на[2]Николайс[4] Малтас до 1927 г.,[2] когато защитава докторат.[3] Сщата година Войта се омъжва за Херман Щаудингер, който по-късно печели Нобелова награда за химия[1] и се премества с него, за да започне работа във Фрайбургския университет в Германия.[5] Тя среща Херман след като минава успешно държавния си изпит и докато учи в Института по биология в Хелголанд през лятото на 1927 г. Той малко преди това е публикувал резултатите от изследване на структурата на целулозата, а Войта работи върху клетъчните мембрани на водораслите. От тук нататък двамата започват да си сътрудничат при изследването на макромолекулите.[6]

В продължение на много години Щаудингер изучава макромолекулите и тяхната химическа структура в сътрудничество със съпруга си Херман.[1] През 40-те години тя се завръща отново към приложението на изследванията на макромолекулите в биологията,[1] извършвайки опити върху живи клетки от 1945 г. нататък.[6] През 1946 г. Херман основава журнал с фокус върху развитието на макромолекулната химия Makromolekulare Chemie, а Щаудингер е част от редакторската колегия на списанието.[3] Когато Херман получава Нобелова награда за химия, признава за сътрудничеството на Щаудингер за своето изследване. В периода 1937 – 1956 г. тя публикува 30 научни статии за масата на молекулите, за микроскопичните оценки на морфологията на влакната и за колоидите. Между 1969 и 1976 г. Щаудингер редактира и публикува 7 тома със събрани трудове на съпруга си.[2]

След смъртта на Херман през 1965 г. тя става президент на Международната федерация на университетските жени. Остава на този пост до 1968 г.[2] Тя се стреми към по-голямо признание на жените в науката и се присъединява към ЮНЕСКО през 70-те години, за да постигне тези цели,[3] работейки като президент на немската научна комисия към ЮНЕСКО от 1970 до 1975 г. Тя е също така първия координатор на биосферната програма на ЮНЕСКО.[2] През 1990 г. е направена почетен член на Латвийската академия на науките,[1] а през 1991 г. създава фонд за подкрепа на учещите биология, химия и медицина в Латвия. През 1995 г. Щаудингер създава фонд „Магда и Херман Щаудингер“ в полза на пенсионираните членове на Латвийската академия на науките, който да се използва по усмотрение на Академията за стипендии или други компенсации.[2] През 1996 г. получава Големия орден на Латвийската академия на науките.[1][2]

Щаудингер умира във Фрайбург на 21 април 1997 г. и е погребана до съпруга си в гробището Хауптфридхоф Фрайбург.[7]

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Ogilvie, Harvey, p. 1223
  2. а б в г д е ж з и Magda Štaudingere–Voita (Magda Staudinger–Woit). // Latvijas Zinātņu akadēmija, 25 ноември 2009. Посетен на 22 ноември 2015. (на латвийски)
  3. а б в г Percec, 2014, p. 42
  4. History of the Botanical Garden. // Latvijas Universitāte Botāniskais dārzs. Посетен на 22 ноември 2015.
  5. Percec, 2014, p. 89
  6. а б Percec, 2014, p. 130
  7. Dr Magda Woit Staudinger. // Find-a-Grave. Посетен на 23 ноември 2015.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]