Направо към съдържанието

Автомагистрали в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Магистрали в България)
Автомагистрала
Мрежа автомагистрали в България. Използвани магистрали, в процес на изграждане и проектиране.
Страна България
Дължина879.1 km
Автомагистрала в Общомедия

Автомагистралите в България са специално изградени и означени пътища за движение на моторни превозни средства с минимална скорост 50 km/h. Максималната скорост за движение по тях е 140 km/h. Те са със самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране; с други пътища не се пресичат на едно ниво, имат предпазни огради и площадки за отдих.

Автомагистралите в България, за начало и за край, се означават с правоъгълен светоотразителен бял знак със зелен фон. Номерират се с буква А и номер на автомагистралата след нея, като при номерирането няма закономерност. Освен буква и номер, автомагистралите се означават и с име.

Предвидените за изграждане автомагистрали в България са 9 на брой и имат обща дължина от около 1661 km. В допълнение към автомагистралната мрежа е предвидено и изграждане на нова категория скоростни пътища, но към 13 април 2023 г. такива все още не са изградени. Приблизителната дължина на завършените и пуснати в употреба автомагистрали към 5 март 2024 г. е 879,1 km. Най-високата скорост за движение по тях е ограничена до 140 km/h.[1]

Карта[редактиране | редактиране на кода]

Карта
Всички магистрали в България, включително планирани и в строеж

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителство на автомагистрали и магистралите в употреба в България между 1995 и 2022 г.

През 1964 г. българското правителство взема решение за изграждане на автомагистрален пръстен, който да се състои магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“. Реализацията започва с изграждането през 1973 г. на пътните отсечки София – Ихтиман и Варна – Девня.

До 1990 г. са завършени 273 km магистрални пътища. В следващите 16 години до влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. са построени още около 150 km. От 1973 до 2007 г. основен източник на финансиране е държавният бюджет,[2] включително и чрез външни заеми, а след това – предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.[3]

Към 5 март 2024 г. в експлоатация са 879,1 km, а 119,8 km са в строеж.

Списък на автомагистралите в България[редактиране | редактиране на кода]

Табела Автомагистрала Начало Междинни точки Край Проектна дължина В експлоатация В строеж % Бележки
А1 Тракия София Ихтиман, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Сливен, Ямбол Бургас 360 km 360 km 0 km 100% В пълна експлоатация от 15 юли 2013 г.[4]
А2 Хемус София Ботевград, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище, Шумен Варна 418 km[5] 191 km 52 km 45,71% Планирана за завършване до 2027 г.[6]
А3 Струма София Перник, Дупница, Благоевград, Сандански ГКПП Кулата 172 km[7] 143 km 0 km 83,14% Планирана за завършване до 2030 г.[8]
А4 Марица АМ Тракия Хасково, Димитровград, Харманли, Любимец, Свиленград ГКПП Капитан Андреево 117 km 117 km 0 km 100% В пълна експлоатация от 29 октомври 2015 г.[9]
А5 Черно море Варна Бяла, Обзор, Слънчев бряг, Несебър Бургас 103 km 8 km 0 km 7,77% Планирана за завършване около 2032 г.[10]
А6 Европа ГКПП Калотина Драгоман, Сливница, Костинброд София 63 km 46 km 17 km 73,81% Планирана за завършване до 2025 г.[11]
А6 Янтра Русе Две могили, Бяла, Полски Тръмбеш Велико Търново 133 km 0 km 8 km 0% Планирана за завършване около 2030 г.[12]
Рила ГКПП Гюешево Кюстендил, Дупница, Сапарева баня, Самоков, Ихтиман, Елин Пелин АМ Тракия,

АМ Хемус

170 km 0 km 0 km 0% Планирана за завършване след 2030 г.[13][14][15]
Видин - Монтана Видин Димово, Ружинци, Белотинци, Винище Монтана 95 km 14 km 81 km 10,88% Планирана за завършване до 2030 г.
Общо 1631 km 879 km 158 km 52,93%

Текущо строителство[редактиране | редактиране на кода]

Табела Автомагистрала Лот Начало – Край Дължина на

участъка

Начало на

строителните дейности

Срок за

завършване

Бележки
Хемус Лот 1 ПВ Боаза – ПВ Дерманци 15 km Първа копка/начало на строителни дейности – 23 април 2019 2024 Продължителност на строителството – 36 месеца, възможно предсрочно завършване – зимата на 2021, но не е осъществено.
Хемус Лот 2 ПВ Дерманци – ПВ Каленик 19 km Първа копка – 23 април 2019, начало на строителни дейности – 17 юни 2020 2026 Продължителност на строителството 24 – 36 месеца
Хемус Лот 3 ПВ Каленик – ПВ Плевен 17 km Първа копка 23 април 2019, начало на строителни дейности – октомври 2019 2025 Продължителност на строителството 36 месеца
А6 Европа Лот 3 Сливница – София 17 km Сключен договор на 22 декември 2021 2024 Срок за изпълнение - 660 календарни дни
Видин - Монтана Лот 1 Видин - ПВ Макреш 30 km Сключен договор на 21 октомври 2019,
Срок за изпълнение: 30 месеца
2025 29,643 km участък, от които:
24,53 km магистрален габарит Г28
5,113 km пътен габарит Г20
Видин - Монтана Лот 3 ПВ Бела - ПВ Ружинци 11 km 2025 11,1 km участък със срок за изпълнение 30 месеца и пътен габарит Г28
Видин - Монтана Лот 4 ПВ Ружинци - ПВ Белотинци 15 km 15,4 km участък с пътен габарит Г28
Видин - Монтана Лот 5 ПВ Белотинци - ПВ Винище 12 km 12 km участък с пътен габарит Г28
Видин - Монтана Лот 6 ПВ Винище - обход на гр. Монтана 14 km 13,7 km участък с пътен габарит Г28
А6 Русе – Велико Търново Лот 2 Обход на Бяла 8 km 2028 Участък от 7,9 km от km 61+140 до km 69+040
Общо 158km

Междудържавни магистрални връзки[редактиране | редактиране на кода]

Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

В Северна Македония през пролетта на 2018 година предстои да започне изграждане на „експресен път“ от Ранковце до Крива Паланка по трасето на Паневропейски транспортен коридор 8 между Куманово и границата с България при Деве баир. Той ще има две активни и две аварийни ленти в едно платно с променлива ширина от 11,4 до 12,5 m и максимална скорост до 100 и 110 km/h.[16][17][18] За отсечката от Крива Паланка до границата при ГКПП Гюешево се планира само реконструиране на съществуващия двулентов път с добавяне на трета лента.[19] През 2022 Агенция пътна инфраструктура обявява обществена поръчка за изработване на идеен и технически проект с ПУП – Парцеларен план за обект АМ „Гюешево – Дупница“, но към февруари 2023 г. все още не е избран изпълнител. На този етап трасето е с нисък приоритет и плановете са то да бъде завършено едва след други магистрални проекти като АМ Хемус, АМ Русе - Велико Търново и АМ Черно Море.

Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Изграждането на магистрална връзка с Република Сърбия започва през 2015 г., като проектът предвижда строителството на Западната дъга на СОП, Северна скоростна тангента (ССТ) и участък от автомагистрала София-Калотина до ГКПП Калотина, където ще се свърже със сръбската магистрала А4. Връзката е част от паневропейските коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. С решение на МС от 27 декември 2018 г., ССТ и участъкът между ССТ и ГКПП Калотина се обединява под номер А6 и името Автомагистрала Европа. От сръбска страна, магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина е започната през 2011 г. и по план трябва да е завършена през 2015 г., но поради забавяния в строителството е изцяло пусната на 9 ноември 2019 г.[20]

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата-Промахон с гръцката автомагистрала А25 (Промахон-магистрала А2). Връзката е част от Паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. Чрез републикански пътища II-89 и II-88 автомагистрала „Марица“ се свързва с гръцката граница при ГКПП Капитан Петко Войвода - Орменион.

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Автомагистрала „Марица“ се свързва при ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул-Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.

Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Към февруари 2023 г. Автомагистрала „Янтра“ е в процес на проектиране с планирана дата на първа копка по-късно през годината. Някои участъци от автомагистрала Видин - Враца са в строеж, а за други се придвижват административните процедури.

Румъния има планове за построяване на няколко скоростни трасета (магистрали и скоростни пътища) към река Дунав /България[21], които да се свържат към големите гранични пунктове с България при градовете Видин, Оряхово, Никопол, Русе и Силистра.

Планомерност[редактиране | редактиране на кода]

Обща концепция за автомагистрална схема на България е развита още през 60-те и 70-те години на 20 век с приемането на план за построяване на пръстен, съставен от автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“.[22] Пръстенът остава основа на автомагистралната система на страната до наши дни, като във времето към него са добавени радиални разклонения по най-натоварените транзитни направления към съседните страни („Марица“, „Струма“, „Европа“, „Русе – Велико Търново“, „Видин – Враца“).

През 2006 г. Министерство на транспорта на България разработва „Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година“, включваща преглед на състоянието и перспективите на всички видове транспорт.[23] Тя не разглежда автомагистралите като отделна система и не ги определя като основен приоритет. Изграждането им се предвижда да става чрез използване на средства от държавния бюджет, европейските фондове и публично-частно партньорство (тоест концесиониране), при което най-голямо значение е придадено на последния модел. „Тракия“, (включваща отсечката СофияКалотина), „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“ са планирани за отдаване на концесия и завършване в периода до 2015 г.[24][25][26][27]

През 2010 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството под ръководството на министър Росен Плевнелиев разработва нов стратегически документ за изграждане на пътната инфраструктура до 2020 г.[28] Автомобилният транспорт като превозващ около 2/3 от пътниците и товарите е определен като главен приоритет.[29] За основен източник на финансиране на строителството по най-важните направления с национално и международно транзитно значение са избрани европейските структурни фондове. Разработена е цялостна концепция, според която завършената система от високоскоростни пътища с голяма пропускливост ще се състои от 7 автомагистрали („Струма“, „Марица“, „Калотина“, включваща Северна скоростна тангента на София и Западна дъга на Софийския околовръстен път, „Хемус“, „Черно море“, „Тракия“ и „Люлин“) и 7 допълващи ги скоростни пътища (виж характеристиките и списъка им в съответния раздел). За първи по време на осъществяване със средства от Оперативна програма „Транспорт“ през програмния период 2007 – 2013 г. са избрани „Струма“, лотове 1, 2 и 4, „Марица“, „Калотина“ със ССТ и Западната дъга на СОП, „Хемус“ в частта на връзка ѝ със СОП, „Тракия“ и „Люлин“, довършвана със средства от програма ИСПА.[30] С известни изменения основните цели и методи на плана от 2010 г. се следват и до днес.

Цена на магистралите[редактиране | редактиране на кода]

Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в България се правят най-евтините магистрали в Европа без това да е за сметка на качеството. Според него, считано от 2000 г. насам, средната цена за километър е 3,1 млн. евро, докато в Сърбия това е 5,5 млн. евро, в Румъния 6,3 млн. евро, а в Гърция малко над 10 млн. евро за километър.[31]

По данни на фондацията „Фридрих Науман“, през 2010 г. цената на магистралите възлиза на между 2 и 3 млн. евро на километър. Но по-късно цените нарстват до между 4,2 и 6,7 млн. евро. За сравнение, средната цена в Румъния е 5 млн. евро на километър, а Виа Егнация в Гърция струва 6,8 млн. евро/km. В Хърватия цените варират между 6 и 8 млн. евро, а в Полша А2 е струвала 4,7 млн. евро. Немските цени за километър се движат между 9 и 10 млн. евро.[32]

Ексцентрични проекти, скандали и неуредици[редактиране | редактиране на кода]

Поради непридържане към дългосрочни концепции за изграждане на автомагистрални пътища в България до 2010 г. не липсват организирани на правителствено ниво предпроектни проучвания на трасета, които отсъстват в официално приетите планове и чиято икономическа обоснованост остава неясна.[33][34][35][36]

Проблемното управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ и общата държавна политика в сектора в определени периоди предизвикват публични скандали с обвинения в корупция (виж Скандал „Батко и Братко“ и Договор за магистрала Тракия).

В резултат на лошо администриране на инфраструктурните проекти се създава опасност да бъдат загубени средства от предприсъединителната програма ИСПА, както и от кохезионните фондове на ЕС. На няколко пъти изплащането им е спирано от европейските институции, което забавя инфраструктурното развитие.[37][38] Строителството на Автомагистрала „Люлин“ е финансирано от ИСПА, но поради неспазени срокове и спорове с изпълнителя е заплашено от провал и бива довършено със значително доплащане от националния бюджет и откриване няколко месеца след края на действие на програмата.[39][40]

Заради остарели и непълни геоложки проучвания и проекти, разминавания в кадастралните карти и спорове за отчуждаване някои магистрални лотове с години се експлоатират без удостоверяващ пълно завършване и право на ползване Акт 16 (Автомагистрала „Хемус“ от Околовръстния път на София до село Яна) и дори с по-ниска максимално допустима скорост (лот 0 на Автомагистрала „Струма“ от Пътен възел „Даскалово“ до село Долна Диканя), а строителството на други се забавя значително, което създава опасност за финансирането им (Северна скоростна тангента на София).[41]

Нереализирани проекти[редактиране | редактиране на кода]

Черноморски магистрален пръстен[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 година правителството на Сергей Станишев включва страната в изграждането на автомагистрален пръстен с дължина от 7000 km, който трябва да опасва Черно море. В проекта са включени осем страни от организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).[42] Предвид неуточненото трасе на предвидената за изграждане черноморска автомагистрала се разглежда възможността то да е заобиколно, дублирайки паневропейски транспортен коридор 9 в частта му през България от автомагистрала „Марица“ до Русе, или да следва в по-голямата си част трасето на автомагистралите „Тракия“ и „Черно море“, предвид възможността за продължение на последната към Констанца и евентуално Тулча (посредством мост над канала при Белослав). По време на българското председателство на ОЧИС през 2014 г. проектът за изграждането на Черноморския магистрален пръстен е обявен за приоритетен проект.[43] На територията на бившия СССР трасето на пръстена пресича зони на замразени конфликти и активни военни действия, сепаратистки формирования с оспорван суверенитет и самообявили се непризнати или частично признати държави (виж Приднестровие, Абхазия, Война в Донбас), както и граници на международно признати държави със значително обтегнати двустранни отношения (виж Отношения между Грузия и Русия, Отношения между Русия и Украйна, Република Крим, Отношения между Русия и Турция).[44]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вече ще се движим по магистралите с до 140 км/час // Вести.бг, 26 юни 2012 г.
  2. Мария Андонова, „Защо няма магистрали. България е единствената държава в ЕС без изцяло завършен аутобан“, „Капитал“, 27 юни 2008. Посетен на 13 юни 2015 г.
  3. Агенция „Пътна инфраструктура“, Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г. Архив на оригинала от 2015-07-08 в Wayback Machine.. Посетен на 13 юни 2015 г.
  4. БТВ. „Тракия“ – първата цяла магистрала на България // 15.07.2013.
  5. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., декември 2010 г., стр. 26 (pdf). Посетен на 26 август 2015 г.
  6. АМ „Хемус“ ще бъде изцяло готова до 2030 г.
  7. „Утре се открива лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“ Архив на оригинала от 2019-04-03 в Wayback Machine., Агенция „Пътна инфраструктура“, 21 октомври 2015. Посетен на 22 октомври 2015.
  8. Цялата магистрала „Струма“ ще е готова най-рано около 2030 година
  9. Дарик. Свързаха автомагистрала "Марица” с „Тракия“ // 29.10.2015.
  10. investor.bg. За магистрала „Черно море“, която ще е дълга около 100 километра, най-оптимистично може да се очаква до края на 2027 г. да бъдат преминати всички етапи, необходими за получаване на разрешение за строеж. Поне пет години ще са нужни и за строителството ѝ. // 3 март 2022.
  11. capital.bg. По договор срокът за строителството на тези 16 км от магистрала „Европа“ от Сливница до София е 660 дни или 22 месеца. Строителството обаче няма как да започне засега, тъй като в момента върви обществена поръчка за строителния надзор. // 3 март 2022.
  12. investor.bg. Министърът очаква до 2030 г. да бъде завършена магистралата Русе – Велико Търново, а през 2028 г. да е готов един от тежките пътни участъци у нас – Русе – Бяла. // 3 март 2022.
  13. fakti.bg. Караджов: Най-важният път с РСМ е автомагистрала между Дупница и Гюешево. // 4 март 2022.
  14. investor.bg. Властта обмисля още две магистрали – Бургас-Малко Търново и Гюешево-Дупница // 4 март 2022.
  15. vestnikstroitel.bg. Започната е процедура по проектиране на трасето между Гюешево-Дупница // 4 март 2022.
  16. Наместо автопат, кон Бугарија ќе градиме експресен пат // build.mk, 1 март 2014 г.
  17. Јавно претпријатие за државни патишта, Проектна програма за изработка, дополнување и прилагодување на проектна документација за изградба на државен пат А2, делница Ранковци – Крива Паланка, на ниво на експресен пат[неработеща препратка], Скопје, јануари 2014, стр. 8 (pdf). Посетен на 11 юни 2015 г.
  18. Италијанската „Tirrena Scavi“ ќе го гради експресниот пат Ранковце – Крива Паланка // build.mk, 29 януари 2018 г. Архивиран от оригинала на 2018-04-26. Посетен на 2018-04-25.
  19. Во Куманово доделени решенија за легализација на бесправно изградени објекти // „Макфакс“, 6 февруари 2018 г.
  20. Investor, „Откриха автомагистралата от Ниш до българската граница при „Калотина“/
  21. „HARTA Master Planul de Transport 2.0 Ce drumuri si autostrazi va avea Romania si cat ne vor costa? Vezi ce modificari au aparut fata de varianta initiala“, HotNews.ro, 10 февруари 2015. Посетен на 11 юни 2015 г.
  22. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., декември 2010 г., стр. 11 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г.
  23. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, с приложения и карти, 13 юли 2006. Посетен на 14 юни 2015 г.
  24. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №4 Инфраструктурни проекти в публичния сектор в изпълнение и планирани за изпълнение в периода 2005 – 2015 г. Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14 юни 2015 г.
  25. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №6 Времеви линеен график за изпълнението на приоритетни транспортни инфраструктурни проекти до 2015 г. – пътища Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14 юни 2015 г.
  26. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №11 Автомагистрали планирани за изпълнение чрез публично-частно партньорство – концесии[неработеща препратка], юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14 юни 2015 г.
  27. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №13 Приоритетни проекти в публичния сектор – пътна инфраструктура (карта)[неработеща препратка], юни 2006 г. Посетен на 14 юни 2015 г.
  28. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Полезна информация, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с общоевропейско и национално значение Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine.. Посетен на 13 юни 2015 г.
  29. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., декември 2010 г., стр. 8 – 10 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г.
  30. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., декември 2010 г., стр. 20 – 40 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г.
  31. novinite.com // 3 май 2018 г., 16:40 ч.
  32. Stoyanov, D. The myth of cheap Bulgarian roads. www.fnf-southeasteurope.org
  33. Анета Кисьова, „Димчо Михалевски, зам.-министър на МРРБ: Ще строим и Родопска магистрала“ Архив на оригинала от 2015-06-18 в Wayback Machine., „Монитор“, 4 април 2006. Посетен на 18 юни 2015 г.
  34. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, с приложения и карти, 13 юли 2006. Посетен на 18 юни 2015 г.
  35. Надежда Христова, „Строят магистрала през Родопите“, dnes.dir.bg, 2 юни 2008. Посетен на 18 юни 2015 г.
  36. Светлана Ненова, „Зам.-министър: Магистрала ще опасва Родопите“, „Дневник“, 2 юни 2008. Посетен на 18 юни 2015 г.
  37. Мила Попова, „Спрени и дълбоко замразени“, „Дневник“, 18 юли 2008. Посетен на 13 юни 2015 г.
  38. Лили Границка, „С финален спринт България успя да спаси програма ИСПА. Загубените средства са около 100 млн. лв., усвоените – седем пъти повече“, www.mediapool.bg, 21 октомври 2012. Посетен на 11 юни 2015 г.
  39. "Парламентът реши бюджетът да отпусне 86.1 млн. лв. за довършване на магистрала „Люлин“ Архив на оригинала от 2015-06-16 в Wayback Machine., „Строителство Градът“, 23 юни 2010. Посетен на 13 юни 2015 г.
  40. Радостина Маркова, „Намерената магистрала. След четири години строителна сага връзката между София и Перник бе пусната в експлоатация“, „Капитал“, 15 май 2015. Посетен на 13 юни 2015 г.
  41. Десислава Лещарска, „Магистрали за временно ползване. Защо някои пътни отсечки нямат акт 16, или как държавата се предава пред собствените си правила“, „Капитал“, 12 юни 2015. Посетен на 13 юни 2015 г.
  42. „Магистрален пръстен ще свързва осем черноморски държави. Правителството одобри меморандум за разбирателството“, „Строителство Градът“, 7 април 2008. Посетен на 10 юни 2015 г.
  43. Приоритети на българското председателство на ЧИС (1 януари – 30 юни 2014) Архив на оригинала от 2015-06-10 в Wayback Machine., Министерство на външните работи на Република България, bsec.mfa.bg. Посетен на 10 юни 2015 г.
  44. Карта на трасето Архив на оригинала от 2015-06-28 в Wayback Machine. на Черноморския магистрален пръстен, www.blacksearing.org. Посетен на 12 юни 2015 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]