Магистър Милитум
| Древен Рим
|
|
|---|---|
| Периоди | |
| Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е. |
|
| Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е. |
|
| Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453 |
|
| Принципат Западна империя |
Доминат Източна империя |
| Обикновени магистратури | |
| Извънредни магистратури | |
| Мандатни длъжности | |
|
Понтифекс |
|
| Институции, римско право | |
|
редактиране |
|
Magister militum - военен магистър (4 - 12 легиона). В Източната Римска империя тази военна титла се е появила след Диоклециано-Константиновата реформа в римската войска. Първоначално имало двама магистри, командващи съответно пехотата и конницата, но към средата на IV век били учредени допълнителни длъжности на териториални военни магистри с резиденции в Константинопол и в центровете на диоцезите. В началото на V век имало пет военни магистри като двама от тях били в столицата при императорския двор (magister militum praesentalis). С указ на император Валентиниан I от 372 г. военните магистри били изравнени по звание с префектите, и те преминали от ранг "vir spectabilis" в ранг "vir illustris".