Магическо момиче

Магическо момиче (на японски: 魔法少女, mahō shōjo) е термин, с който се обозначава както поджанр на фентъзито, срещан най-често в японските печатни и електронни медии (аниме, манга, илюстрирани новели, игрални филми), така и самите главни героини на тези произведения. Основната част от действието в тях се развива около едно или група момичета, притежаващи магически способности, които те могат да използват, след като се превърнат в своето друго Аз с помощта на вълшебен предмет и заклинание. Балансирането между двете идентичности на персонажите, ежедневната и вълшебната, и демонстрирането на израстването им като личности се явяват едни от определящите черти на аниметата от този тип.

Характеристика

В основата на създаването на жанра „магическо момиче“ стоят комиксите, насочени към момичешка аудитория (шьоджьо манга), като двете категории споделят много характеристики, например миловидните („каваи“) изображения на героите и визуалния фокус върху модата. От друга страна, той е повлиян и от добилите популярност в първите две десетилетия след Втората световна война мелодраматични игрални филми, известни като „истории за майката“, посветени на всекидневните проблеми и саможертви на японските майки. Към тях се прибавя и появата на образа на вещицата в страните от Запада, дошъл в Япония предимно чрез американски комедийни филми и сериали, като например „Омагьосани“.

По своята същност магическите момичета биват два типа: такива, които са родени като вълшебни същества (най-често принцеси от магически кралства) и обикновени момичета, получили силите си от посредник (магическо създание или човек). Приключенията на първите са свързани с тяхното преместване в света на хората и опитите им да се приспособят към него, докато същевременно помагат със силите си за решаването на различни обикновени задачи във всекидневието им. Момичетата от втората категория получават силите си предимно в знак на благодарност заради извършено от тях добро дело или защото са предопределени от обстоятелствата, като много често им се налага да изпълняват някаква мисия (защита на Земята от атаки на зли сили, събиране на вълшебни предмети и др.).

Историческо развитие

60-те години: Ранни заглавия

Като произведение, поставило началото на жанра „магическо момиче“ се сочи мангата „Тайната на Акко-чан“, публикувана през 1962 г., следвана от „Вещицата Сали“ от 1966 г. Още в тези първи творби са показани двата архетипа магически момичета, както и основните елементи, чрез които се осъществява тяхното превръщане: вълшебният предмет и заклинанието. Успехът, който постигат аниме сериалите, направени впоследствие по тези манги, е достатъчно голям, за да доведе до продължаването на тренда с редица нови заглавия, които през тези години (и чак до началото на 80-те) са изключителен монопол на студио „Тоей Анимейшън“.

70-те години: Поредицата „Малки вещици“

На фона на движението за освобождение на жените аниметата с магически момичета от 70-те години въвеждат известна кокетност в образите на главните героини. В случая става въпрос за използването на чара – или, казано другояче, силата – на жените, а не за опит да бъде привлечена мъжка публика чрез демонстриране на сексапил. През този период като название на използващите магия героини се употребява терминът „малка вещица“ (на японски: 魔女っ子, majokko) и под колективното име „Поредицата „Малки вещици“ са познати всички анимационни сериали с такава тематика, произведени от „Тоей Анимейшън“. Сред тях специално място заема „Малката вещица Мег“ (1974), където за първи път участва повече от едно магическо момиче и фокусът на сюжета е върху изграждането на приятелство помежду им. Друго заглавие, станало особено известно, е „Сладката Хъни“ (1973), което е първото в жанра, предназначено за по-възрастна публика и въвело по-силно сексуализирани героини.

През втората половина на десетилетието обаче популярността на продукциите от този тип спада рязко. Главната причина за това е изместването на фокуса в творбите, предназначени за момичешка публика, към романтиката и психологичското развитие на персонажите – елементи, липсващи в класическите анимета за магически момичета.

80-те години: Преход от „малка вещица“ към „магическо момиче“

Първият случай на употреба на термина „магическо момиче“ е в заглавието на излязлото на екран през 1980 г. аниме „Магическото момиче Лалабел“, отново дело на „Тоей Анимейшън“. След него студиото спира да произвежда сериали от този жанр за цяло десетилетие и други компании, като „Аши продакшънс“ и „Пиеро“, запълват освободената ниша със заглавия като „Магическата принцеса Минки Момо“ (1982) и „Магическият ангел Крийми Мами“ (1983).

Съществена характеристика на тези анимета е, че главните героини в тях се превръщат в своя пораснала версия, което е свързано с нарасналото влияние на жените в различни сфери на японското общество (политика, шоубизнес и др.) през този период. Продукциите често са спонсорирани от компании-производителки на играчки, които рекламират артикулите си чрез тях. В съответствие с това те следват традицията по-скоро на „Акко-чан“, където за трансформацията и употребата на магията се използва някакъв предмет, който после може да бъде пуснат на пазара. Това, от своя страна, води до утвърждаването като доминиращ на мотива за обикновеното момиче, получило магически сили. Също така в заглавията от този период почва да се забелязва навлизане на пародийни елементи, препращащи към по-ранни анимета от този жанр, както и заемки от популярни за времето си екшън поредици. Това води до разнообразяването на фенбазата на магическите момичета, към която се прибавят и вече пораснали хора.

90-те години: Превръщащи се героини и разнообразяване на жанра

Мангата „Сейлър Муун“ (1991), чиято аниме версия се излъчва от 1992 г. до 1997 г., прави революция в жанра „магическо момиче“, като съчетава елемента на „трансформиращия се герой“ от игралните поредици за супергерои от рода на „Пауър Рейнджърс“ с традиционно женските интереси, като романтика и мода. По-рано създаваните заглавия в този жанр са предимно комични епизодични истории, като почти никога героините в тях не използват магическите си сили, за да се сражават срещу врагове. Освен това в „Сейлър Муун“ за пръв път участва екип от магически момичета в главните роли, които са подкрепяни от мъжките персонажи по време на битките. Популярността, която придобива форматът с превръщащи се и сражаващи се героини, води до използването му в редица заглавия от жанра, излезли през следващите години. Някои от поредиците, опитали се да извлекат изгода от успеха на „Сейлър Муун“, са „Червената шапчица Чача“, „Уединг Пийч“ и „Бляскавата сладка Хъни“.

След 2000 година: Разширяване на демографията и пародиране

С навлизането в ХХІ в. демографският фокус на този вид анимета започва да се измества все повече към публиката от мъжки пол, което се забелязва в поредицата „Прелестен лек“, дебютирала през 2004 г. и от която продължават всяка година да излизат нови сезони. Тя също черпи влияние от токусацу шоутата, по подобие на „Сейлър Муун“, но в сравнение с него е по-силно ориентирана към екшън елемента, което ѝ позволява да привлича много по-голям интерес от други възрастови групи, различни от тази на малките момичета.

По същото време се появяват и други подобни заглавия, вече специфично насочени към мъжката публика и излъчвани в късните часове на денонощието, сред които се откроява „Магическото момиче Наноха“ (2004). Различната демографска група, за която са предназначени те, им позволява да включват по-мрачни теми, като смъртта и цената на магическите сили. Популярността на жанра „магическо момиче“ се подновява през следващото десетилетие (2010 – 2020 г.) с появата на „Магическото момиче Мадока“ (2011), чийто по-мрачен подход към жанра и разбиването на неговите стереотипи му спечелва признанието както на зрителите, така и на критиците.

В последващите години се появяват все повече заглавия, представящи тъмните страни в живота на магическите момичета, като например „Слънцето, което прониква в илюзиите“ (2013), „Юна Юки е героиня“ (2014), „Проект за развитие на магически момичета“ (2016) и „Сайт за магически момичета“ (2018). В същото време продължават да се произвеждат и някои традиционни анимета с вещици в главните роли, в които се демонстрира важността на надеждите и мечтите. Сред тях са „Алс“ - Отряд от магически момичета“ (2004) и „Академия за малки вещици“ (2013). Освен сериалите, излъчвани в късните часове, започват да се появяват и продукции, повечето от които пародийни, експлоатиращи идеята за мъжки персонажи в ролите на магически момичета (известни с разговорното название „магически момчета“).

Вижте също

• Аниме
• Манга

Библиография

• Saito, Kumiko. Magic, Shōjo, and Metamorphosis: Magical Girl Anime and the Challenges of Changing Gender Identities in Japanese Society // The Journal of Asian Studies (73(1)). Февруари 2014. ISBN 0021-9118. с. 143–164.
• Russell, N’Donna Rashi. Make-Up!: The Mythic Narrative and Transformation as a Mechanism for Personal and Spiritual Growth in Magical Girl (Mahō Shōjo) Anime. University of Victoria, 2017.