Магнезиев оксид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магнезиев оксид
Magnesium oxide.jpg
Имена
По IUPAC Магнезиев оксид
Идентификатори
Номер на CAS 1309-48-4
PubChem 14792
Номер на ЕК 215-171-9
ChEMBL 1200572
Номер в RTECS OM3850000
SMILES
StdInChI
Свойства
Формула MgO
Моларна маса 40,304 g/mol
Външен вид бял прах
Плътност 3,6 g/cm3
Точка на топене 2852 °C
Точка на кипене 3600 °C
Забранена зона 7,8 eV
Магнитна възприемчивост −10,2·10−6 cm3/mol
Топлопроводимост 45 – 60 W·m−1·K−1
Показател на пречупване 1,7355
Структура
Кристална структура cF8
Пространствена група Fm3m
Координационна геометрия октаедрална
Диполен момент 6,2 ± 0,6 D
Опасности
Фрази за риск R36, R37, R38
NFPA 704
NFPA 704.svg
0
1
0
Точка на запалване незапалим
Сродни съединения
Сродни аниони магнезиев сулфид
Сродни катиони берилиев оксид
калциев оксид
стронциев оксид
бариев оксид
Термохимия
Стандартна моларна ентропия 26,95 ± 0,15 J·mol−1·K−1
Специфичен топлинен капацитет 37,2 J/mol K
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25 °C, 100 kPa)
,
освен където е указано по друг начин.
Магнезиев оксид в Общомедия

Магнезиевият оксид (MgO) е бял хигроскопичен минерал, който в природата се среща под формата на периклаз. Решетката му съдържа Mg2+ и O2− йони, свързвани от йонна връзка. При наличието на вода образува магнезиев хидроксид (MgO + H2O → Mg(OH)2), но реакцията е обратима чрез нагряване. Поради стабилността си, магнезиевият оксид се използва като моделна система за изучаване на вибрационните свойства на кристалите.[1]

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Магнезиевият оксид се получава чрез калцинация на магнезиев карбонат или магнезиев хидроксид. Последният се добива чрез обработването на разтвори на магнезиев дихлорид, обикновено морска вода с варовик.[2]

Mg2+ + Ca(OH)2 → Mg(OH)2 + Ca2+

Калцинацията при различна температура води до магнезиев оксид с различна реактивност. Високите температури (1500 – 2000 °C) намаляват наличната повърхност и изгарят съединението, превръщайки го в нереактивен огнеупорен материал. Температури между 1000 и 1500 °C образуват магнезиев оксид с ограничена реактивност, докато при температури между 700 и 1000 °C се получава реактивно съединение. Въпреки че известно разпадане на карбоната до оксид настъпва при температури под 700 ° C, останалите материали реабсорбират въглероден диоксид от въздуха[3]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Магнезиевият оксид е ценен огнеупорен материал (твърдо вещество, което е физически и химически стабилно при високи температури). Има две важни качества: висока топлопроводимост и ниска електропроводимост. Това го прави чудесен за направата на тигели. Освен като огнеупорен материал, намира приложение в селското стопанство, химическата промишленост, строителството и другаде.[4] В строителството, облицовката от магнезиев оксид има няколко привлекателни характеристики: пожароустойчивост, устойчивост към термити, влагоустойчивост, устойчивост към мухъл и плесен, здравина.[5]

MgO се използва и за пречистване на подземни води, отпадъчни води, питейна вода, както и за третиране на емисии във въздуха. Когато съединението е на гранули, то се използва в почви, замърсени с метали, като по този начин се покачва pH на почвата до 8 – 10 – нива, при които повечето тежки метали (олово, кадмий и др.) не могат да се разтворят.

Магнезиев оксид се използва за успокояване на киселини и диспепсия, като антацид, магнезиева добавка и краткотрайно разхлабително. Странични ефекти от приемането му могат да включват гадене и спазми.[6] При дълготраен прием може да се получи чревна непроходимост.[7]

Като хранителна добавка, магнезиевият оксид се използва като противосгъстителен агент, например в какаови продукти, консервиран грах и замразени десерти.[8] Има Е-номер E530.

Магнезиевият оксид е абсолютен отразител – вещество с коефициент на отражение, равен на единица в широка спектрална лента. Може да се използва като достъпен еталон на белия цвят.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mei, AB. Reflection Thermal Diffuse X-Ray Scattering for Quantitative Determination of Phonon Dispersion Relations.. // Physical Review B 92 (17). 2015. DOI:10.1103/physrevb.92.174301. с. 174301.
  2. Magnesium Compounds. // Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry. DOI:10.1002/14356007.a15_595.pub2.
  3. Ropp, R C. Encyclopedia of the alkaline earth compounds. Elsevier, 6 март 2013. ISBN 9780444595508. с. 109.
  4. Mark A. Shand. The chemistry and technology of magnesia. John Wiley and Sons, 2006. ISBN 978-0-471-65603-6. Посетен на 10 септември 2011.
  5. Mármol, Gonzalo и др. Study of the degradation of non-conventional MgO-SiO 2 cement reinforced with lignocellulosic fibers. // Cement and Concrete Composites 80. July 2017. DOI:10.1016/j.cemconcomp.2017.03.015. с. 258 – 267.
  6. Magnesium Oxide. MedlinePlus.
  7. Tatekawa Y. Small bowel obstruction caused by a medication bezoar: report of a case. // Surgery Today 26 (1). 1996. DOI:10.1007/BF00311997. с. 68 – 70.
  8. Compound Summary for CID 14792 – Magnesium Oxide. // PubChem.