Магнитен импеданс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Магнитен импеданс (SI: -Ω−1) е отношението на синусоидално магнитно напрежение към синусоидален магнитен ток . Също като електрическия импеданс, магнитният импеданс е комплексна променлива:

Магнитният импеданс също се нарича и пълно магнитно съпротивление. Извежда се от:

 – активното магнитно съпротивление (реално)
 – реактивното магнитно съпротивление (имагинерно)

Фазовият ъгъл на магнитния импеданс е:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Pohl R. W. ELEKTRIZITÄTSLEHRE. – Berlin-Göttingen-Heidelberg: SPRINGER-VERLAG, 1960.
  • Popov V. P. The Principles of Theory of Circuits. – M.: Higher School, 1985, с. 496.
  • Karl Küpfmüller. Einführung in die theoretische Elektrotechnik, Springer-Verlag, 1959.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Magnetic impedance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​