Магнитен усилвател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Магнитният усилвател е електромагнитно устройство за усилване на електрически сигнали. Принципът на усилване е на принципа на магнитното насищане на на трансформатора от определен клас. Магнитния усилвател е изобретен в началото на 1885 г. и се използва предимно в театралното осветление. Двата проводника са свързани в противоположна фаза за отмяна на силния поток, генериран от променлив поток, в управляващите намотки. Магнитният усилвател може да се използва за преобразуване, умножаване, фазово преместване, модулиране, увеличаване, инвертиране, импулсно генериране и т.н. Той може просто да бъде наречен като един тип управляващ вентил, използващ индуктивен елемент като контролен ключ.[1] Първият патент за магнитен усилвател е през 1903-та година. През 1916-та г. радио пионерът Ф. В. Андерсон се възползва от идеята като средство за контролиране на гигантските ротационни алтернатори, които използва за високомощни радиопредаватели (от 10 000 до 100 000 цикъла).[2]

Полумостови магнитни усилватели[редактиране | редактиране на кода]

Всеки път, когато захранването с постоянен ток се подава към контролната намотка, магнитният поток ще се генерира в ядрото на усилвателя. С увеличаването на този генериран магнитен поток импедансът на изходната намотка ще намалее, след това ще се увеличи токът, протичащ от захранващото напрежение през изходната намотка и натоварването. Тук той използва само половината цикъл на захранването с променлив ток; следователно се нарича верига с половин вълна.

Мостови магнитни усилватели[редактиране | редактиране на кода]

Тази схема е почти подобна на Магнитни усилватели с половин вълна, но тя използва и двете половината цикли на захранване с променлив ток, следователно тя се нарича като пълна верига. Поради навиването на двете половини на изходната намотка посоката на магнитния поток, създаден от тези две половини в централната част на усилвателя, е същия като посоката на потока на управляващата намотка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]