Магнус (Вюртемберг-Нойенбюрг)
| Магнус | |
| херцог на Вюртемберг-Нойенщат | |
 Магнус фон Вюртемберг-Нойенбюрг ок. 1605 г. | |
| Роден |
2 декември 1594 г.
|
|---|---|
| Починал |
Бад Вимфен, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Период | 1617 – 1631 |
| Семейство | |
| Баща | Фридрих I (херцог на Вюртемберг) |
| Майка | Сибила фон Анхалт |
| Братя/сестри | Агнес фон Вюртемберг Сибила Елизабет фон Вюртемберг Барбара фон Вюртемберг Ева Христина фон Вюртемберг Йохан Фридрих (Вюртемберг) Лудвиг Фридрих (Вюртемберг-Монбеляр) Юлиус Фридрих фон Вюртемберг-Вайлтинген Фридрих Ахилес фон Вюртемберг-Нойенщат |
| Магнус в Общомедия | |
Магнус фон Вюртемберг-Нойенбюрг (на немски: Magnus; * 2 декември 1594, Кирххайм унтер Тек; † 6 май 1622, убит при Бад Вимфен) е херцог на Вюртемберг-Нойенбюрг.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е син, тринадесетото дете, на херцог Фридрих I фон Вюртемберг (1593 – 1608) и съпругата му Сибила фон Анхалт (1564 – 1614), дъщеря на княз Йоахим Ернст фон Анхалт.[1]
Магнус постъпва на военна служба първо в Република Венеция, след това в Протестантския унион. След смъртта на баща му Фридрих през 1608 г., през 1617 г. наследството се поделя между още живите му синове. Като най-малък от петте синове херцог Магнус получава дворец Нойенбюрг като резиденция и годишно плащане от 10 000 гулдена.
През 1621 г. Магнус е номиниран за вюртембергски военен оберст. Той се присъединява към маркграфа на Баден Георг Фридрих. Малко след това той е убит в битката при Вимпфен на 6 май 1622 г. на 28 години. Погребан е в манастирската църква в Щутгарт.
Магнус умира неженен и без наследници, затова неговата собственост отива обратно на Щутгартската линия.
-
Дворец Нойенбюрг -
Магнус фон Вюртемберг-Нойенбюрг на смъртното легло -
Паметна плоча в Оберайзесхайм в Нойенбюрг
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wurttemberg 3, genealogy.euweb.cz
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Eugen Schneider: Magnus. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 73.
- Harald Schukraft: Kleine Geschichte des Hauses Württemberg. Silberburg-Verlag, Tübingen, 2006, ISBN 978-3-87407-725-5
- Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, S. 150, ISBN 3-17-013605-4