Магнус VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магнус VII
Magnus II.
крал на Норвегия и Швеция
Magnus Eriksson (cropped).jpg
Роден
Починал
Погребан Швеция

Религия християнство
Управление
Период 1319 – 1343 (Норвегия)
1319 – 1364 (Швеция)
Предшественик Хокон V (Норвегия)
Биргер Магнусон (Швеция)
Наследник Хокон VI (Норвегия)
Ерик XII (Швеция)
Armoiries de Hakon VI de Norvège et de Suède.svg
Семейство
Майка Ингеборг Хоконсдатер
Съпруга Бланш дьо Намюр (1335)
Деца Ерик XII
Хокон VI
Магнус VII в Общомедия

Магнус VII Ейриксон (на шведски: Magnus Eriksson), наречен Magnus Smek (Магнус Ласкавия), е крал на Швеция от 1319 до 1364 г. и на Норвегия (вкл. на Исландия и Гренландия) от 1319 до 1343 г. Според шведската номерация той е четвъртия Магнус на шведския трон, съответно носи името Магнус IV, а според норвежката номерация е Магнус VII.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1316 година в Норвегия. Син е на Ейрик Дългия, принц на Швеция, и Ингеборг Хоконсдатер. По линия на баща си е внук на шведския крал Магнус Ладулос, а по линия на майка си е внук на Хокон V Магнусон, крал на Норвегия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Магнус VII Ейриксон

На 8 юли 1319 г., след убийстото на баща му, 3-годишния Магнус Ейриксон е избран за крал на Швеция. През същата година е избран и за крал на Норвегия, тъй като дядо му Хокон Магнусон не оставя мъжки наследник.

Първоначално от името на малолетния крал двете държави са управлявани от съвет на регентите, в който участва и неговата майка, Ингеборг Хоконсдатер. Когато през 1331 г. Магнус навършва 15 г. и започва самостоятелно управление, среща силна съпротива сред норвежката аристокрация, породена от факта, че според норвежките закони кралят може да започне да изпълнява правомощията си при достигане на 20-годишна възраст. Едва две години по-късно, през 1333 г., норвежкият бунт е прекратен.

През 1332 г. датският крал Кристофър II умира като „крал без държава“, след като успява да разпродаде Дания парче по парче. Магнус Ейриксон се възползва от ситуацията и придобива срещу значителна сума в сребро източните провинции Сконеланд.

На 21 юли 1336 г. Магнус Ейриксон е коронован като крал на Швеция и Норвегия в Стокхолм, което отново предизвикало недоволство сред норвежката аристокрация, която настоявала да се проведе отделна коронация в Норвегия.

Финансовото състояние на кралствата сериозно се влошило вследствие на разточителния живот, който водел кралският двор. Кралят назначавал на важни позиции неспособни хора, което също предизвиквало недоволство, особено в Норвегия. Най-после на 15 август 1343 г. норвежката опозиция постигнала споразумение с Магнус Ейриксон и за крал на Норвегия бил избран неговият по-малък син Хокон VI Магнусон като до навършване на пълнолетие щял да управлява от негово име Магнус Ейриксон. Малко по-късно през същата година било определено по-големият син на Магнус, Ейрик, да стане крал на Швеция след смъртта на Магнус Ейриксон. По този начин съюзът между Швеция и Норвегия бил прекъснат. Този акт е окончателно затвърден през 1355 г., когато Хокон достига посочената от закона възраст (15 г.)

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1335 г. Магнус Ейриксон се жени за Бланш дьо Намюр от династията Дампиер. Тя ражда двамата му синове Ерик XII Магнусон, крал на Швеция от 1356 до 1359 г. и Хокон VI Магнусон, крал на Норвегия от 1343 до 1380 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Хокон V Магнусон
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1319 – 1343)
Хокон VI Магнусон
Биргер Магнусон Крал на Швеция (1319 – 1364) Ерик XII Магнусон