Магнус VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Магнус VII Ейриксон,

(на шведски Магнус IV)

крал на Норвегия и Швеция
Kung Magnus Erikssons domsigill.jpg
печат на Магнус VII Ейриксон
Управление крал на Норвегия 1319- 1343,

крал на Швеция 1319-1364

Роден 1316 г.
Норвегия
Починал 1 декември 1374
Норвегия
Потомци Ерик XII Магнусон,

Хокон V Магнусон

Баща Ейрик Дългия, принц на Швеция
Майка Ингеборг Хоконсдатер

Магнус VII Ейриксон (на шведски: Magnus Eriksson), наречен Magnus Smek (Магнус Ласкавия) е крал на Швеция от 1319 до 1364 г. и на Норвегия (вкл. на Исландия и Гренландия) от 1319 до 1343 г. Според шведската номерация той е четвъртия Магнус на шведския трон, съответно носи името Магнус IV, а според норвежката номерация е Магнус VII. По линия на баща си е внук на шведския крал Магнус Ладулос, а по линия на майка си е внук на Хокон V Магнусон, крал на Норвегия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

На 8 юли 1319 г. Магнус Ейриксон е избран за крал на Швеция. През същата година е избран и за крал на Норвегия, тъй като дядо му Хокон Магнусон не оставя мъжки наследник. Първоначално от името на малолетния крал двете държави са управлявани от съвет на регентите, в който участва и неговата майка, Ингеборг Хоконсдатер. Когато през 1331 г. Магнус навършва 15 г. и започва самостоятелно управление, среща силна съпротива сред норвежката аристокрация, породена от факта, че според норвежките закони кралят може да започне да изпълнява правомощията си при достигане на 20-годишна възраст. Едва две години по-късно, през 1333 г., норвежкият бунт е прекратен.

През 1332 г. датският крал Кристофър II умира като „крал без държава“, след като успява да разпродаде Дания парче по парче. Магнус Ейриксон се възползва от ситуацията и придобива срещу значителна сума в сребро източните провинции Сконеланд.

На 21 юли 1336 г. Магнус Ейриксон е коронован като крал на Швеция и Норвегия в Стокхолм, което отново предизвикало недоволство сред норвежката аристокрация, която настоявала да се проведе отделна коронация в Норвегия.

Финансовото състояние на кралствата сериозно се влошило вследствие на разточителния живот, който водел кралският двор. Кралят назначавал на важни позиции неспособни хора, което също предизвиквало недоволство, особено в Норвегия. Най-после на 15 август 1343 г. норвежката опозиция постигнала споразумение с Магнус Ейриксон и за крал на Норвегия бил избран неговият по-малък син Хокон VI Магнусон като до навършване на пълнолетие щял да управлява от негово име Магнус Ейриксон. Малко по-късно през същата година било определено по-големият син на Магнус, Ейрик, да стане крал на Швеция след смъртта на Магнус Ейриксон. По този начин съюзът между Швеция и Норвегия бил прекъснат. Този акт е окончателно затвърден през 1355 г., когато Хокон достига посочената от закона възраст (15 г.)

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1335 г. Магнус Ейриксон се жени за Бланш дьо Намюр от династията Дампиер. Тя ражда двамата му синове Ерик XII Магнусон, крал на Швеция от 1356 до 1359 г. и Хокон VI Магнусон, крал на Норвегия от 1343 до 1380 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]



Хокон V Магнусон
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (1319 – 1343)
Хокон VI Магнусон
Биргер Магнусон Крал на Швеция (1319 – 1364) Ерик XII Магнусон