Магнус VII
|
Магнус VII Magnus II. |
|
|---|---|
| крал на Норвегия и Швеция | |
.jpg) |
|
| Роден | |
| Починал |
1 декември 1374 г.
|
| Погребан | Швеция |
|
|
|
| Религия | християнство |
| Управление | |
| Период |
1319 – 1343 (Норвегия) 1319 – 1364 (Швеция) |
| Предшественик |
Хокон V (Норвегия) Биргер Магнусон (Швеция) |
| Наследник |
Хокон VI (Норвегия) Ерик XII (Швеция) |
 |
|
| Семейство | |
| Майка | Ингеборг Хоконсдатер |
| Съпруга | Бланш дьо Намюр (1335) |
| Деца |
Ерик XII Хокон VI |
| Магнус VII в Общомедия | |
Магнус VII Ейриксон (на шведски: Magnus Eriksson), наречен Magnus Smek (Магнус Ласкавия), е крал на Швеция от 1319 до 1364 г. и на Норвегия (вкл. на Исландия и Гренландия) от 1319 до 1343 г. Според шведската номерация той е четвъртия Магнус на шведския трон, съответно носи името Магнус IV, а според норвежката номерация е Магнус VII.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1316 година в Норвегия. Син е на Ейрик Дългия, принц на Швеция, и Ингеборг Хоконсдатер. По линия на баща си е внук на шведския крал Магнус Ладулос, а по линия на майка си е внук на Хокон V Магнусон, крал на Норвегия.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
На 8 юли 1319 г., след убийстото на баща му, 3-годишния Магнус Ейриксон е избран за крал на Швеция. През същата година е избран и за крал на Норвегия, тъй като дядо му Хокон Магнусон не оставя мъжки наследник.
Първоначално от името на малолетния крал двете държави са управлявани от съвет на регентите, в който участва и неговата майка, Ингеборг Хоконсдатер. Когато през 1331 г. Магнус навършва 15 г. и започва самостоятелно управление, среща силна съпротива сред норвежката аристокрация, породена от факта, че според норвежките закони кралят може да започне да изпълнява правомощията си при достигане на 20-годишна възраст. Едва две години по-късно, през 1333 г., норвежкият бунт е прекратен.
През 1332 г. датският крал Кристофър II умира като „крал без държава“, след като успява да разпродаде Дания парче по парче. Магнус Ейриксон се възползва от ситуацията и придобива срещу значителна сума в сребро източните провинции Сконеланд.
На 21 юли 1336 г. Магнус Ейриксон е коронован като крал на Швеция и Норвегия в Стокхолм, което отново предизвикало недоволство сред норвежката аристокрация, която настоявала да се проведе отделна коронация в Норвегия.
Финансовото състояние на кралствата сериозно се влошило вследствие на разточителния живот, който водел кралският двор. Кралят назначавал на важни позиции неспособни хора, което също предизвиквало недоволство, особено в Норвегия. Най-после на 15 август 1343 г. норвежката опозиция постигнала споразумение с Магнус Ейриксон и за крал на Норвегия бил избран неговият по-малък син Хокон VI Магнусон като до навършване на пълнолетие щял да управлява от негово име Магнус Ейриксон. Малко по-късно през същата година било определено по-големият син на Магнус, Ейрик, да стане крал на Швеция след смъртта на Магнус Ейриксон. По този начин съюзът между Швеция и Норвегия бил прекъснат. Този акт е окончателно затвърден през 1355 г., когато Хокон достига посочената от закона възраст (15 г.)
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
През 1335 г. Магнус Ейриксон се жени за Бланш дьо Намюр от династията Дампиер. Тя ражда двамата му синове Ерик XII Магнусон, крал на Швеция от 1356 до 1359 г. и Хокон VI Магнусон, крал на Норвегия от 1343 до 1380 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| Хокон V Магнусон | → |  |
→ | Хокон VI Магнусон |
| Биргер Магнусон | → | Крал на Швеция (1319 – 1364) | → | Ерик XII Магнусон |