Мадалена Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мадалена Висконти
херцогиня на Бавария и на Бавария-Ландсхут
Управление 13811393
Лични данни
Родена
Починала
17 юли 1404 г. (38 г.)
Погребана в цистерианския манастир „Райтенхаслах“ в Бургхаузен
Други титли регентка на Хайнрих VII (1393 – 1404)
Религия Католицизъм
Семейство
Династия Висконти
Баща Бернабо Висконти
Майка Беатриче Реджина дела Скала
Брак Фридрих Баварски-Ландсхут
Потомци Елизабета
Маргарета
Хайнрих XVI
Магдалена
Йохан
Герб Blason famille it Visconti.svg Wittelsbach Arms.svg

Мадалена Висконти (на италиански: Maddalena Visconti, * 1366 в Милано, Синьория Милано, † 17 юли 1404 в Бургхаузен, Херцогство Бавария-Ландсхут) от рода Висконти е херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Мадалена е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385) – владетел на Милано и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331, † 1384).[1] Нейни баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти – господар на Милано и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара.

Има 5 братя и 9 сестри:

Освен това има 6 полубратя и 9 полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с 5 жени.

Баща ѝ Бернабо Висконти непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно е отровен в замъка на Трецо.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мадалена се жени на 2 септември 1381 г. в Ландсхут за херцог Фридрих Баварски-Ландсхут (* 1339, † 4 декември 1393 в Будвайс) от династията на Вителсбахите. Нейната зестра е 100 хил. флорина. Баща ѝ иска да подобри отношенията с Бавария, така че омъжва трите си дъщери: Мадалена, Елизабета и Тадеа за три съперничащи херцози. За Фридрих това е втори брак след Ана фон Нойфен, за която се омъжва през 1360 г. и която умира през 1380 г.; от първaта си съпруга той има една дъщеря – Изабела, омъжена за чичото на Мадалена Марко Висконти.

След сватбата Мадалена отива да живее в замъка Траусниц в Ландсхут. От 1375 до 1392 г. Фридрих управлява с братята си Стефан III и Йохан II, следователно Мадалена управлява като консорт заедно със сестра си Тадеа, но само за няколко седмици, преди Тадеа да умре. Съпругата на Йохан II е Катарина от Горица и е неизвестно дали тя и Мадалена са служили едновременно като консорт.

Тя продължава да живее във феода и след като овдовява на 4 декември 1393 г. От 1393 до 1404 г. е регентка на сина ѝ Хайнрих – наследник на Херцогство Бавария-Ландсхут с името Хайнрих XVI.

Мадалена умира на 24 август 1404 г. на около 38-годишна възраст. Погребана е в цистерианския манастир „Райтенхаслах“ в Бургхаузен.

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

Мадалена и херцог Фридрих имат двама сина и три дъщери:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381-1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  2. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maddalenea Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История