Мадалена Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мадалена Висконти
херцогиня на Бавария и Бавария-Ландсхут
Управление1381 - 1393
Регент наХайнрих XVI
Регентство1393 – 1404
НаследилаАна фон Нойфен
Наследена отТадеа Висконти
Лични данни
Родена
1366 г.
Починала
17 юли 1404 г. (38 г.)
Семейство
ДинастияВисконти по рождение
Вителсбахи по брак
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
БракФридрих Баварски-Ландсхут
ПотомциЕлизабета
Маргарета
Хайнрих XVI
Мадалена
Йохан
ГербArms of the House of Visconti (1277).svg Armoiries Bavière (Wittelsbach).svg

Мадалена Висконти (на италиански: Maddalena Visconti; * 1366, Милано, Синьория Милано; † 17 юли 1404, Бургхаузен, Херцогство Бавария-Ландсхут) от рода Висконти, е херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385), владетел на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331, † 1384).[1] Нейни баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара.

Тя има пет братя и девет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ Бернабо Висконти непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно е отровен в замъка на Трецо.[3]

Херцогиня[редактиране | редактиране на кода]

Мадалена се жени на 2 септември 1381 г. в Ландсхут за херцог Фридрих Баварски-Ландсхут от династията на Вителсбахите. Нейната зестра е 100 хил. флорина. Баща ѝ иска да подобри отношенията с Бавария, така че омъжва трите си дъщери: Мадалена, Елизабета и Тадеа за трима съперничащи си херцози. За Фридрих това е втори брак след Ана фон Нойфен, за която се омъжва през 1360 и която умира през 1380 г.; от първата си съпруга той има една дъщеря – Изабела, омъжена за чичото на Мадалена Марко Висконти.

След сватбата Мадалена отива да живее в замъка Траусниц в Ландсхут. От 1375 до 1392 г. Фридрих управлява с братята си Стефан III и Йохан II, следователно Мадалена управлява като консорт заедно със сестра си Тадеа, но само за няколко седмици, преди Тадеа да умре. Съпругата на Йохан II е Катарина от Горица и е неизвестно дали тя и Мадалена са служили едновременно като консорт.

Тя продължава да живее във феода и след като овдовява на 4 декември 1393 г. От 1393 до 1404 г. е регентка на сина ѝ Хайнрих – наследник на Херцогство Бавария-Ландсхут с името Хайнрих XVI.

Мадалена умира на 24 август 1404 г. на около 38-годишна възраст. Погребана е в цистерианския манастир „Райтенхаслах“ в Бургхаузен.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 2 септември 1381 в Ландсхут за херцог Фридрих Баварски-Ландсхут (* 1339, † 4 декември 1393, Будвайс) от династията на Вителсбахите, от когото има двама сина и три дъщери:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  2. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maddalenea Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​