Мадам Бътерфлай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мадам Бътерфлай
Оригинална обява за операта
Оригинална обява за операта
КомпозиторДжакомо Пучини
ЛибретистЛуиджи Илика
Джузепе Джакоза
Основа„Мадам Бътерфлай“ от Дейвид Беласко
Действия2 или 3
Премиера17 февруари 1904 г. Ла Скала, Милано
Мадам Бътерфлай в Общомедия

„Мадам Бътерфлай“ (на италиански: Madama Butterfly), известна и като „Чо-Чо-сан“, е трагическа опера на италианския композитор Джакомо Пучини. Либретото е на Луиджи Илика (1859 – 1919) и Джузепе Джакоза (1847 – 1906) по драмата на Дейвид Беласко „Мадам Бътерфлай“. Нейната литературна основа е едноименната новела на Джон Лутър Лонг.

Пучини създава няколко версии на операта. Първоначалната е в две действия и нейната световна премиера на 17 февруари 1904 г. в Ла Скала претърпява неуспех. Композиторът и либретистите преработват операта, при което твърде продължителното второ действие се разделя на две части. Този вариант се представя за първи път на 28 май 1904 в Бреша и има голям успех. През 1906 г. в операта отново се внасят промени, последните поправки се правят през 1907 г. Окончателната версия на „Мадам Бътерфлай“ се състои от три действия, тя се приема като „стандартна“ и се поставя най-често.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1900 г. Пучини е в Лондон за премиерата на своята опера „Тоска“. Там на 21 юни посещава едноактната пиеса „Мадам Бътерфлай“ на американския драматург и театрален продуцент Дейвид Беласко (David Belasco). В основата на пиесата е едноименната новела на Джон Лутър Лонг (John Luther Long).[2] Композиторът харесва драматичната и екзотична тема и след известно време моли своя издател Джулио Рикорди да осигури правата за създаване на опера. Либретото за нея е поръчано на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза, които имат опит в сътрудничеството си с Пучини за предишните му няколко опери. Работата започва в началото на 1901 г. – Пучини изучава японска музика с помощта на съпругата на японския посланик в Италия Илика. Както и при другите си опери Пучини има напрегнати отношения с либретистите - той затруднява тяхната работа с честите си намеси и внасянето на промени във вече готов текст. Така той изцяло премахва един акт, в който действието се развива в американското консулство.[3][4]

Първите музикални чернови се появяват още през 1901 г. Към края на 1902 г. голяма част от музиката на операта е готова, но на 25 февруари 1903 г. Пучини преживява тежка автомобилна катастрофа. Лечението му продължава няколко месеца, намесват се и семейни проблеми, налага се отлагане на премиерата.

Първото представление на „Мадам Бътерфлай“ е на 17 февруари 1904 г. в Ла Скала. Тази премиера претърпява катастрофален провал. Въпреки големите очаквания на Пучини и неговата убеденост в успеха на операта, публиката не харесва нито музиката, нито сюжета, нито изпълнителите и реагира бурно с викове, освиркване и подигравки. Оценките в пресата са малко по-вежливи. Потиснат от случилото се, Пучини се оттегля от операта. Той отменя второто запланувано представление в Ла Скала, Рикорди заплаща неустойката. Има предположение, че провалът на операта е бил организиран от завистливите съперници на композитора, подобно на случая с операта на Росини „Севилският бръснар“. Рикорди е убеден, че фиаското е подготвено, тъй като публиката започва да вика и шуми от самото начало на представлението. Вероятно Пучини също е имал такива подозрения. Независимо от това, заедно с либретистите той преработва операта, като внася промени в либретото и персонажите и разделя твърде дългия втори акт на две части. На 28 май 1904 в Бреша, три месеца след провала в Ла Скала, Пучини представя новата версия на своята операта и преживява триумфален успех. През 1905 и 1906 г. композиторът отново се връща към „Мадам Бътерфлай“ и прави корекции. Окончателният вариант на операта се публикува от издателството на Рикорди през 1907 г. Той се оценява като „стандартна“ версия на операта и се използва при повечето постановки. Освен рядко изпълняваната първоначална двуактна версия на операта другите нейни варианти са в три действия или в две действия и две сцени.[3][4][5][6][7][8]

Премиерни постановки[редактиране | редактиране на кода]

Соломия Крушелницка като Чо-Чо-Сан

След премиерата на ревизираната версия на Мадам Бътерфлай в Бреша операта се представя на световните сцени с неизменен успех.[7]

  • 17 февруари 1904 г. в Ла Скала, Милано, двуактна версия, диригент Клеофонте Кампанини (Cleofonte Campanini), в ролята на Чо-Чо-Сан италианското сопрано Розина Сторкио (Rosina Storchio). Пучини присъства.
  • 28 май 1904, Teatro Grande, Бреша, версията е с разделено на две части второ действие, диригент е Клеофонте Кампанини, в ролята на Чо-Чо-Сан украинската певица Соломия Крушелницка. Пучини присъства.
  • 2 юли 1904 г., Teatro de la Opera, Буенос Айрес, диригент Артуро Тосканини, в ролята на Чо-Чо-Сан Розина Сторкио.
  • 19 декември 1904 г., Teatro Zizinia, Александрия, в ролята на Чо-Чо-Сан Анжелика Пандолфини (Angelica Pandolfini).
  • 10 юли 1905, Кралска опера, Лондон, диригент Клеофонте Кампанини, в ролята на Чо-Чо-Сан Еми Дестин (Emmy Destinn), Пинкертон – Енрико Карузо.
  • 28 декември 1906 г., Париж, Опера Комик (Opéra-Comique), диригент Франсоа Рулман (François Rühlmann), в ролята на Чо-Чо-Сан Маргерит Каре Жиро (Marguerite Carré Giraud). Пучини присъства.
  • 11 февруари 1907 г., Метрополитън Опера, Ню Йорк, диригент Артуро Виня (Arturo Vigna), в ролята на Чо-Чо-Сан Жералдин Фарар (Geraldine Farrar), Пинкертон – Енрико Карузо. Пучини присъства.
  • 4 януари 1913 г., Мариински театър, Санкт Петербург, на руски език.[9]

В България „Мадам Бътерфлай“ се изнася за първи път в София през 1924 г. Диригент е Мойсей Златин, режисьор Николай Веков [10]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Съдържанието се дава според версията, при която операта е в две действия, второто действие има две картини.

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

Роля Партия
Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-сан), гейша сопран
Сузуки, прислужница мецосопран
Бенджамин Франклин Пинкертон, лейтенант от ВМС на САЩ тенор
Шарплес, консул на САЩ в Нагазаки баритон
Горо, посредник тенор
Ямадори, принц тенор баритон
Бонзо („монах“ на японски), чичо на Чо-Чо-сан бас
Якусиде, „чичо на Чо-Чо-сан“ бас
Имперски комисар бас
официален регистратор бас
Майката на Чо-Чо-сан мецосопран
Леля сопран
Братовчедка сопран
Кейт Пинкертон, съпруга на Пинкертон мецосопран
Долоре („Болка”), син на Чо-Чо-сан (без пеене)
Роднини, приятели и др.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието се развива в японския град Нагасаки в края на XIX век.

Първо действие[редактиране | редактиране на кода]

Японска къща на хълм край Нагасаки. Горо го показва на американския лейтенант от морския флот Пинкертон, който смята да живее тук с младата гейша Чо-Чо-сан: техният брак по японски ритуал трябва скоро да се състои. Появява се американският консул Шарплес, на когото Пинкертон излага своите лекомислени възгледи за живота, включително за брака с японка, който ще му отвори възможност да се ожени и за американка.

Но ето отдалеч се раздават гласовете на Чо-Чо-сан и нейните приятелки. Чо-Чо-сан, наричана Бътерфлай, разказва за своя живот: нейният баща е бил знатен самурай, но бедността е заставила девойката да стане гейша. Тя е готова да се отрече от своята религия, ако поиска това Пинкертон. Когато брачната церемония завършва, започва пир, който е прекъснат от идването на разгневения чичо на Бътерфлай – бонзо (монах). Той е узнал за намеренията на племенницата си да приеме християнството и я проклина заедно с другите роднини. Пинкертон прогонва всички и отвежда жена си в къщата.

Второ действие[редактиране | редактиране на кода]

Първа част[редактиране | редактиране на кода]

Изминали са 3 г. Бътерфлай в къщата очаква завръщането на Пинкертон и убеждава прислужницата Сузуки, че той скоро ще се върне. Влизат Шарплес и Горо: консулът държи писмо, в което Пинкертон го моли да съобщи на Бътерфлай, че се е оженил за американка. Шарплес не се решава да каже за това на младата жена. Съветва я да се съгласи да приеме предложението за брак на принц Ямадори. Бътерфлай им показва своя малък син, който чака баща си. Дочува се оръдеен изстрел, възвестяващ, че в пристанището е пристигнал американски кораб. Бътерфлай, обхваната от радост, украсява дома с цветя и чака Пинкертон. Настъпва нощта. Сузуки заспива край детето, Бътерфлай бодърства.

Втора част[редактиране | редактиране на кода]

Съмва се. Бътерфлай, уморена от безсънната нощ, ляга да си почине. В този момент идват Пинкертон, жена му Кейт и консулът. Лейтенантът се надява, че неговата бивша възлюблена ще му даде детето. Узнавайки от Сузуки как тя го е чакала, не може да сдържи вълнението си. По лицето на Кейт и от думите на консула Бътерфлай се досеща за всичко. Обещава да даде сина само на баща му след половин час. Когато всички излизат, тя затваря стаята и се готви за смърт. Сузуки вкарва в стаята момчето, надявайки се да откаже майката от ужасното й намерение. Младата жена нежно се прощава със сина си, дава му играчки и зад паравана си нанася удар с нож. Остават й още сили да се върне към детето и за последен път да го прегърне. Гласът на Пинкертон я вика, лейтенантът и консулът влизат в стаята. Чо-Чо-сан, умирайки, със слаб жест му показва сина.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на другите опери на Пучини музиката на „Мадам Бътерфлай“ демонстрира великолепна оркестрация. Композиторът създава подходяща музикална атмосфера за всяка сцена на операта, съчетавайки характерния си усет към театралното действие с дарбата да съчинява достъпни и разпознаваеми мелодии. Екзотичността на средата, в която се развива драмата, се предава с включването в музикалната тъкан на известни японски мелодии. За някои сцени оркестровото изпълнение е редуцирано до инструменти, създаващи ефекта на японската музика – флейта, пиколо, арфа и глокеншпиел, за други се използват автентични японски инструменти.

От ариите на операта най-популярни са Un bel di vedremo на Чо-Чо-Сан (второ действие) и Addio fiorito asil на Пинкертон (финална част).[11][12][13]

Музикални номера[редактиране | редактиране на кода]

В таблиците са дадени популярните арии и дуети от операта.[13]

Първо действие
Пинкертон/Шарплес/Горо Dovunque al mondo lo Yankee
Пинкертон/Шарплес Amore o grillo
Горо Ancora un passo or via
Пинкертон/Чо-Чо-Сан Viene la sera
Чо-Чо-Сан/Пинкертон Bimba dagli occhi pieni di malia
Пинкертон/Чо-Чо-Сан Stolta paura
Пинкертон/Чо-Чо-Сан Vogliatemi bene
Пинкертон/Чо-Чо-Сан Dolce notte! Quante stelle
Второ действие
Чо-Чо-Сан Un bel di vedremo
Чо-Чо-Сан Chiamera Butterfly dalla lontana
Чо-Чо-Сан Che tua madre dovra prenderti
Чо-Чо-Сан/Сузуки Tutti i fior?
Чо-Чо-Сан/Сузуки Scuoti quella fronda di ciliegio
Трето действие
Чо-Чо-Сан Chi sara chi sara?
Шарплес/Сузуки/Пинкертон Io so che alle sue pene
Пинкертон Addio fiorito asil
Чо-Чо-Сан Con onor muore chi non puo

Оркестрация[редактиране | редактиране на кода]

Оркестърът се състои от следните инструменти:[14]

  • Дървени духови – три флейти, два обоя, английски рог, два кларинета, баскларинет, два фагота
  • Медни духови – четири валдхорни, три тромпета, три тромбона, бастромбон
  • Ударни – голям барабан, малък барабан, чинели, триангел, японски там-там, глокеншпил, японски глокеншпил (или вибрафон), камбани
  • Лъкови струнни
  • Арфа
  • Зад сцена – камбанки, оркестрови камбани, японски камбани, там-там, свирка, голям там-там, виола д`аморе

Източници[редактиране | редактиране на кода]