Мадам Бътерфлай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мадам Бътерфлай
Hohenstein Madama Butterfly.jpg
Оригинална обява за операта
Композитор Джакомо Пучини
Либретист Луиджи Илика
Джузепе Джакоза
Основа „Гейша“ от Давид Беласко
Действия 2
Премиера 17 февруари 1904 г.
Мадам Бътерфлай в Общомедия

„Мадам Бътерфлай“ (на италиански: Madama Butterfly), известна и като „Чо-Чо-сан“, е трагическа опера в 2 действия и 3 части.

Автор на музиката е италианският композитор Джакомо Пучини. Либретото е от Луиджи Илика (1859 – 1919) и Джузепе Джакоза (1847 – 1906) по драмата на Давид Беласко „Гейша“, написана по мотивите на едноименната журнална повест на Джон Лутер Лонг.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата постановка е в Милано, театър „Ла Скала“, на 17 февруари 1904 г., а в новата редакция е в Бреша, театър „Гранде“, на 28 май с.г.

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

Роля Партия
Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-сан), гейша сопран
Сузуки, прислужница мецосопран
Бенджамин Франклин Пинкертон, лейтенант от ВМС на САЩ тенор
Шарплес, консул на САЩ в Нагазаки баритон
Горо, посредник тенор
Ямадори, принц тенор баритон
Бонзо („монах“ на японски), чичо на Чо-Чо-сан бас
Якусиде, „чичо на Чо-Чо-сан“ бас
Имперски комисар бас
официален регистратор бас
Майката на Чо-Чо-сан мецосопран
Леля сопран
Братовчедка сопран
Кейт Пинкертон, съпруга на Пинкертон мецосопран
Долоре („Тъга“), син на Чо-Чо-сан (без пеене)
Роднини, приятели и др.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действие се развива в Нагазаки в края на XIX век.

Първо действие[редактиране | редактиране на кода]

Японска къща на хълм край Нагасаки. Горо го показва на американския лейтенант от морския флот Пинкертон, който смята да живее тук с младата гейша Чо-Чо-сан: техният брак по японски ритуал трябва скоро да се състои. Появява се американският консул Шарплес, на когото Пинкертон излага своите лекомислени възгледи за живота, включително за брака с японка, оставящ му възможност да се ожени за американка.

Но ето отдалеч се раздават гласовете на Чо-Чо-сан и нейните приятелки. Чо-Чо-сан, наричана Бътерфлай, разказва за своя живот: нейният баща е бил знатен самурай, но бедността е заставила девойката да стане гейша. Тя е готова да се отрече от своята религия, ако поиска това Пинкертон. Когато брачната церемония завършва, започва весел пир, който е прекъснат от идването на разгневения чичо на Бътерфлай – бонзо (монах). Той е узнал за намеренията на племенницата си да приеме християнството и я проклина заедно с другите роднини. Пинкертон прогонва всички и отвежда жена си в къщата.

Второ действие[редактиране | редактиране на кода]

Първа част[редактиране | редактиране на кода]

Изминали са 3 г. Бътерфлай в къщата очаква завръщането на Пинкертон и убеждава прислужницата Сузуки, че той скоро ще се върне. Влизат Шарплес и Горо: консулът държи писмо, в което Пинкертон го моли да съобщи на Бътерфлай, че се оженил за американка. Шарплес никак не се решава да каже за това на младата жена. Съветва я да се съгласи да приеме предложението за брак на принц Ямадори. Бътерфлай им показва своя малък син, който чака баща си. Донася се оръдеен изстрел, възвестяващ, че в пристанището е пристигнал американски кораб. Бътерфлай обхваната от радост, украсява дома с цветя и чака Пинкертон. Настъпва нощта. Сузуки заспива край детето, Бътерфлай бодърства.

Втора част[редактиране | редактиране на кода]

Разсветва. Бътерфлай, уморена от безсънната нощ, поляга да отдъхне. В този момент идват Пинкертон, жена му Кийт и консулът: лейтенантът се надява, че неговата бивша възлюблена ще му даде детето. Узнавайки от Сузуки как тя го е чакала, не може да сдържи вълнението си. Бътерфлай по лицето на Кейт и от думите на консула се досеща за всичко. Обещава да даде сина само на баща му след половин час. Когато всички излизат, тя затваря стаята и се готви за смърт. Сузуки вкарва в стаята момчето, надявайки се да откаже майката от ужасното намерение. Младата жена нежно се прощава със сина си, дава му играчки и зад паравана си нанася удар с нож. Остават и още сили да се върне към детето и за последен път да го прегърне. Гласът на Пинкертон я вика, лейтенантът и консулът влизат в стаята. Чо-Чо-сан, умирайки, със слаб жест му показва сина.