Мадам дьо Помпадур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мадам Дьо Помпадур
френска куртизантка; метреса на Луи XV
Мадам Дьо Помпадур 
Родена: 29 декември 1721 г.
Починала: 15 април 1764 г. (42 г.)

Мадам Дьо Помпадур, Жан-Антоанет Поасон (на френски: Jeanne-Antoinette Poisson, marquise de Pompadour, 29 декември 1721 - 15 април 1764), е метреса на френския крал Луи XV.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

ан-Антоанет е родена на 29 декември 1721 в Париж. Ражда се в семейството на Франсоа Поасон, но се предполага, че биологичният ѝ баща е банкерът Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем. Той става неин патрон след като законният ѝ баща, иконом на двама братя финансисти от Париж, е изгонен от Франция през 1725 г. заради неплатени дългове и финансови измами- престъпление, което в тогавашна Франция се наказва със смърт. Осем години по-късно Поасон е реабилитиран и му е позволено да се завърне във Франция.

От буржоазен произход, Жан-Антоанет е красива, интелигентна и добре образована; умее да танцува, да гравира и да свири на клавикорд, а освен това е добра актриса и певица. По-късно тя твърди, че когато била на девет майка ѝ я завела на гадателка,която ѝ предрекла, че един ден ще "царува над сърцето на крал". По всичко личи, че майка ѝ повярвала на предсказанието, тъй като започнала да я нарича "Рейнет" (от френското Reine, което означава кралица). Жан прекарва няколко години в манастир, тъй като баща ѝ настоявал тя да получи католическо образование, а след като напуска манастира продължава образованието си вкъщи. В по-голямата си част то е на разноските на Шарл Франсоа льо Норман дьо Турем, богат финансист, близък приятел на майка ѝ, което вероятно е причина за слуховете, че именно той е истинският баща на Жан-Антоанет. Скъпото ѝ обучение включвало уроци от известни за времето си актьори и певци.

През 1741 г. Жан-Антоанет се омъжва за Шарл-Гюилем льо Норман д'Етиол, племенник на патрона ѝ и негов наследник. Като сватбен подарък младоженците получили от богатия си роднина имението Етиол, което граничи с кралската ловна местност в Горите на Сенарт. Жан ражда на съпруга си две деца — момче, което умира след раждането си през 1741, и момиче на име Александрин-Жан (наричана "Фанфан"), родена на 10 август 1744 г. По всеобщо мнение мадам Д'Етиол, както започват да наричат Жан-Антоанет, е очарователна със своята малка уста и овално лице, оживено от нейното остроумие. Скоро Шарл-Гюилем напълно се увлича по младата си съпруга, която става известна сред парижките салони. Мадам Д'Етиол открива собствен салон в имението Етиол, в покрайнините на френската столица, който е посещаван от множество известни френски философи, включително и от Волтер.

Версай[редактиране | редактиране на кода]

Портрет от 1755

Амбициозната Жан-Антоанет обачи не се задоволява с положението си и обмисля как да попадне в полезрението на краля, известен със слабостта си към хубави жени. Така тя разузнава кога и къде той ходи на езда и в един прекрасен ден през 1745 г. "случайно" попада на пътя му. Тя определено го впечатлява и той пита придружаващите го 'Кое е това прекрасно създание?' Така Жан-Антоанет, макар и неофициално, бива представена на краля, който по това време още скърбял за смъртта на официалната си метреса, Мари-Ан дьо Шатору.

През февруари на същата година, мадам Д'Етиол е поканена на маскен бал във Версай по случай сватбата на дофина (престолонаследник) Луи и испанската инфанта Мария-Тереза Рафаела. Преоблечена като богинята на лова Диана, Жан-Антоанет случайно или не попада на подходящата плячка - самият крал маскиран като Тисово дърво. Силно впечатлен от нея, кралят отстранява маската си и провежда с Жан-Антоанет изтънчен разговор който приключва с покана за интимна вечеря. През март същата година, вече редовна гостенка в двора и официална метреса на краля, тя се премества да живее във Версай.

Тъй като Жан Д'Етиол се нуждае от титла за да бъде представена в двора, кралят я удостоява с титлата маркиза Дьо Помпадур. След като съпругът ѝ, мосю Д'Етиол, бива назначен за генерален откупчик на данъците, тя официално се развежда с него. На 14 септември 1745 г. мадам Дьо Помпадур официално е представена пред придворното общество, след което бързо овладява изискания дворцов етикет и активно се замесва в света на интригите, конспирациите, политиката и лекомислието.

Позиция в двора[редактиране | редактиране на кода]

Красива, интелигентна и образована, Жан Дьо Помпадур искрено се привързва към краля. Тя обаче има един главен недостатък за пред масите - не е аристократка, а произхожда от буржоазно семейство и то от семейство което има намеса в държавните дела. Навремето обществото приемало без проблеми метресите на прадядото на краля, Луи XIV (с изключение на мадам Дьо Ментенон), тъй като те произхождали от висшата аристокрация и не се месели в политиката. Но връзката на Луи XV с мадам Дьо Помпадур бива приемана като позор. В страната плъзват клевети по адрес на кралската фаворитка.

Въпреки многото критики, маркиза Дьо Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Голям меценат, създател на стила рококо, маркизата събира огромна колекция от художествени произведения в своите имения, финансира редица художници и занаятчии, попечителства построяването на Плас дьо Конкорд и на Военното училище в Париж; непрестанно защитава Енциклопедията срещу атаките на църквата и приобщава краля към идеите на френските просветители. Нейна е идеята за създаването на порцелановата фабрика в Севр, която се прочува в цяла Европа; дотогава всичкият кралски порцелан в бил внаян от Германия (Майсен).

Разточителната демонстрация на лукс в именията ѝ е една от основните причини за критиките срещу маркизата, независимо от това, че богатото ѝ семейство неведнъж предоставя пари на правителството, спасявайки го от фалит. Както и от факта, че поради ранната смърт на дъщеря си маркизата остава бездетна и завещава цялото си имущество на краля, така след нейната смърт то става собственост на короната.

Портрет от 1764

След като Жан дьо Помпадур официално заживява във Версай, тя започва да организира вечери за краля с избрани гости, през които вечери не бива спазван строгият етикет, който Луи XV ненавижда. Атмосферата е толкова семпла, че самият Луи XV сервира кафе по време на вечерите. Мадам Дьо Помпадур забавлява краля, опитвайки се да го отърве от досадата на държавните дела. Изключително артистична, тя редовно организира театрални постановки в двореца, като самата тя винаги играе главната роля, проявявайки таланта си на актриса. Благодарение на нея кралят получава интимността и женското присъствие, от които е бил лишен в детството си. През 1748 и 1749 г Жан дьо Помпадур преживява два спонтанни аборта, които много разклащат здравето ѝ. Поради което след 1750 г. тя вече не е нищо повече от приятелка на краля, без интимна връзка между тях. Според слуховете тя започва сама да избира метреси за Луи XV, които да забавляват пристрастеният към секса крал. Метресите трябвало да са млади и девствени, тъй като Луи XV се ужасявал дори от мислълта за венерически болести. Нейното изискване било момочетата да не са много интелигентни, за да не може някоя от тях да измести Жан от положението ѝ на фаворитка на краля. Така, въпреки края на сексуалната им връзка, тя му остава близка чак до смъртта си.

Жан-Антоанет дьо Помпадур умира на 15 април 1764 от туберкулоза в двореца Версай, което е личен жест на краля към нея, тъй като според етикета е било допустимо в двореца да умират само членове на кралското семейство.

Роля в политиката[редактиране | редактиране на кода]

Мадам Дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора каквото ѝ приписват слуховете. Все пак тя препоръчва маршал Дьо Бел-Ил и херцог Дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато Мари-Луиз О'Мърфи е на път да измести Жан от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява (не е ясно дали от краля) и се опитва безуспешно да измести мадам Дьо Помпадур, но, след намесата на маркизата, бива принудена да се омъжи за дребен благородник и така бива отстранена от приятелския кръг на краля.

Ролята на маркиза Дьо Помпадур изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат Граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г. който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до тъй наречената Седемгодишна война, в резултат на която Франция губи Нова Франция в Канада. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал дьо Субиз (в битката при Росбах която той губи от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото : 'Аu reste, après nous, le Déluge' ('След нас и потоп').

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Madame de Pompadour“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.