Мажоритарна избирателна система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Исторически първата прилагана избирателна система е била мажоритарната и продължителен период тя е била единствения начин за образуване на изборните органи. Тя е по-лесно разбираема за избирателя, води до реална представителност на избирателите и способства за добра връзка между избирател и избираем, както и за образуване на по-стабилни парламентарни мнозинства. Системата се прилага в най-развитите държави в света (САЩ, Великобритания, Франция и др.).

Същност[редактиране | редактиране на кода]

При мажоритарната избирателна система в нейния класически вид решаващ фактор са личните качества на кандидата.

Чрез мажоритарната избирателна система се създават предпоставки за стабилен парламент с добре изразени мнозинства. Осигурява се стабилност. За избран се счита кандидатът, получил абсолютно или относително мнозинство от гласовете. Когато се прилага мажоритарна система с абсолютно мнозинство, спечелилият кандидат трябва да получи минимум 50% от гласовете плюс един глас. При това положение останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно представителство. При мажоритарни избори в един тур с относително мнозинство е възможно мнозинството от избиратели да не са гласували за кандидата, който е получил мандата.

Мажоритарният избор с едно или повече гласувания може да се проведе в едномандатни избирателни райони (избира се един представител от района) или в многомандатни избирателни райони. По едномандатни райони се избират кандидати за Британската камара на общините, за Националното събрание на Франция и други.

Мажоритарната система е единствения начин да се проведат избори за президент или за кметове. При мажоритарен избор с два тура, ако на първото гласуване никой от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство, се провежда втори тур, на който се допускат двамата кандидати с най-много гласове от първия тур. Така на първия тур на избирателя се дава правото да избира между множество кандидати, докато на втория избира между двама. На първия тур се гласува „за“, а на втория понякога може да се гласува „против“ (като се гласува за другия независимо дали избирателят го подкрепя или не, тоест гласува се „за по-малкото зло“) и понякога може да участват по-малко избиратели, отколкото на първи тур.

Мажоритарната избирателна система е най-естествения начин за избори, защото кандидатите са много по-тясно свързани със своите избиратели и избирателят да познава всичките кандидати за народни представители.

Мажоритарната избирателна система налага умереност у политическите партии. Най-фрапантен пример за подобно развитие са парламентарните избори във Франция от 1958 г.

Мажоритарен елемент в България[редактиране | редактиране на кода]

В България смесена избирателна система е приложена на изборите през 1990 г. (първите след промените от 1989 г.), когато в състава на Великото народно събрание половината от 400-те депутати са избрани мажоритарно, а другата половина – по пропорционалната система.

За втори път мажоритарен елемент е въведен с промените в избирателния закон през 2009 г. В изборите за 41 Народно събрание, от 240 народни представители 31 се избират по мажоритарна система, а останалите 209 по пропорционална.

Политическото статукво в България по това време твърди, че механичното смесване на двете системи има за цел преодоляване на част от „дефектите“ на пропорционалната избирателна система, действаща дотогава при избора на народни представители и местен парламент (общински съвет), но това е доказано невярно, защото смесената система прави така, че мажоритарните мандати да бъдат подчинени на пропорционалната система.

Избирателният закон, действащ до 2009 г., позволява сформирането на инициативни комитети, които да издигат независими народни представители. Това означава, че ако са налице достатъчно хора, които да подкрепят някаква определена кандидатура, няма ограничения те да го направят. Друго въведение от 2009 г. е промяната на математическия метод, като вместо метода на Д'Онт е приложен метода на най-големия остатък.

На следващите избори за 42 Народно събрание, които се провеждат през 2013 г, отново е приложена пропорционална система за избирането на 240 народни представители, като продължава използването на метода на най-големия остатък с някои модификации.

Източници[редактиране | редактиране на кода]