Майкъл Джей Фокс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Майкъл Джей Фокс
Michael J. Fox 2011 (cropped).jpg
Майкъл Джей Фокс, 2011 г.
Роден Майкъл Андрю Фокс
9 юни 1961 г. (57 г.)
Брачни партньори Трейси Полън (1983-досега)
Значими роли Завръщане в бъдещето
Доктор Холивуд
Шеметен град
Любов или пари
Сянката на смъртта
Страница в IMDb

Майкъл Джей Фокс (на английски: Michael J. Fox) с рождено име Майкъл Андрю Фокс (Michael Andrew Fox) е канадско-американски актьор.

Известен е с участието си в трилогията „Завръщане в бъдещето” като Марти Макфлай, в „Сянката на смъртта” като Франк Банистър, в комедийния сериал „Шеметен град” като Майк Флеърти и много други.

През 1991 г. е диагностициран с болест на Паркинсон, но обявява своето състояние през 1998 г.

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден като Майкъл Андрю Фокс на 9 юни 1961 г. в Едмънтън, Албърта, Канада. Син на актрисата Филис и полицая и служител на Канадската армия Уилиам Фокс. Има три сестри - Кели, Кеърън и Джаки. Поради професията на бащата семейството често се мести от едно на друго място в Канада, и при пенсионирането му през 1971 г.се установява в Бърнаби, Британска Колумбия - предградие на Ванкувър. Там Майкъл посещава гимназия, в която в момента има театрален салон, наречен на негово име.

На 18 години се премества в Лос Анджелис за да търси кариера като актьор. Дебютът му е под името Майкъл Фокс, и първоначално е възнамерявал да продължи да използва това име. Когато обаче се регистрира в Американската гилдия на актьорите, се оказва, че възрастният актьор Майкъл Фокс вече използва това име. В автобиографията си и в интервюта Майкъл разказва, че му се е наложило да използва друго име. Не харесвал как звучи „Ендрю“ или „Енди“ Фокс, не желаел да използва инициала от това име, за да няма шеги от типа на „Майкъл А? Фокс“, и не искал тинейджърските списания да го наричат „Michael, A Fox“ (Майкъл Лисицата). Затова решил да използва различен инициал, и избрал „Джей“ в знак на почит към актьора Майкъл Джей Полард. Понякога се шегува, че „J“ произлиза от „Jenius“ или „Jenuine“ (на английски език – неграмотни изписвания на „гений“ и „оригинален“).

На 7 декември 1998 г. актьорът признава пред списание People, че още през 1991 г. е диагностициран като болен от Болестта на Паркинсон. Отишъл на лекар, защото по време на снимките на „Док Холивуд” (1991), забелязал, че показалецът му потръпва неконтролируемо. През 1998 той се снима в успешния познат и в България сериал „Шеметен град” и често му се налага да крие дясната си ръка в джоба си. Майкъл Джей Фокс участва в сериала с голям успех от началото му през 1996 до януари 2000, когато болестта му не му позволява да продължи. Въпреки тежките препятствия, пред които го изправя борбата с болестта, Майкъл Джей Фокс продължава да работи в киното като озвучава любимата семейна мишка в хитовата поредица „Стюарт Литъл”.

С неостаряващия си вид на честно момче, готово за някоя добросърдечна шега, Майкъл Джей Фокс винаги е бил един от най-симпатичните и харесвани актьори от своето поколение. Той беше Алекс Кийтън в любимия на Америка сериал „Семейни връзки” и Марти Макфлай в любимата на цял свят трилогия „Завръщане в бъдещето”. При това се справи със славата си изключително добре и внесе искреност и скромност, които не се срещаха често сред звездите през '80-те години. Майкъл Фокс, Джим Кери и покойният Раймънд Бър са начело в списъка на канадците с най-големи успехи в американската телевизия.

Актьорът има 4 деца със съпругата си, Трейси Полан – Сам Майкъл (роден 1989), близнаците Акина Катлийн и Шулер Ф. Грансес (родени 1996) и Исме Анабел (родена 2001). За отношението си към работата си, актьорът казва „Внимавам да не бъркам превъзходно свършената работа със съвършенството. Първото мога да го постигна; съвършенството е работа на Господ”. А по повод заболяването си от Паркинсон – „Хората често ме питат, дали си задавам въпроса 'Защо аз?', на което обикновено отговарям, 'А защо да не съм аз?”

Актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Професионалният актьорски дебют на Майкъл е на 15-годишна възраст - явява се на прослушване и получава ролята на 10-годишно момче в комедиен сериал, наречен “Leo and Me” (1976 г.). Привлякъл вниманието като най-новата звезда на канадската телевизия и кино, Майкъл не пропуска и възможността да играе и на театралната сцена.

В САЩ е открит от продуцента Роналд Шедло, и дебютира на американския телевизионен екран във филма „Писма от Франк“. Отначало получава няколко малки участия в телевизионни шоута, сериала “Palmerstown, U.S.A.” (1980), но ранният му успех свършва и предложенията за роли секват. Известно време Майкъл се храни само с макарони и постепенно разпродава покъщнината си. Тогава се обажда агентът му и му предлага да яви на прослушване за ролята, която ще го прослави.

„Семейни връзки“[редактиране | редактиране на кода]

Първото му явяване на кастинг за ролята на Алекс П. Кийтън, арогантният тийнейджър-републиканец от телевизионния сериал „Семейни връзки”, стартирал през 1982 г., не е много успешно - създателят на филма Гари Дейвид Голдбърг не го смята за подходящ за ролята. Директорката по кастинга Джудит Вайнер успява да убеди Голдбърг да даде на Фокс още един шанс. След втория кастинг Голдбърг променя мнението си, но този пък се противопоставя висшият мениджър в NBC Брандън Тартикоф. Голдбъг се опитва да убеди Тартикоф, че Фокс е подходящ за ролята, и Тартикоф накрая отстъпва с думите: „Карай, щом си решил. Но ми помни думата - това не е лице, което ще видиш върху кутия за храни по поръчка.“ (В САЩ е честа практика върху кутиите, в които се разнасят поръчките за храна по домовете, да има изобразени популярни актьори). Няколко години по-късно, след огромния успех на „Завръщане в бъдещето“, Тартикоф получава по пощата от Майкъл Джей Фокс кутия за храни по поръчка с лицето на актьора на нея, и запазва тази кутия в офиса си до края на кариерата си.

Началото на „Семейни връзки“ не е много успешно – сериалът едва е подновен след първия сезон. През 1984 г. го дават заедно с шоуто на Козби вечер в четвъртък, и двете предавания заемат първите две места в Нилсъновите рейтинги до 1987 г., когато „Семейни връзки“ е изместен в неделя вечер. За изпълнението си на Алекс П. Кийтън Фокс печели три награди „Еми“ и една награда Златен глобус. Един от прочутите епизоди на сериала от 1987 г., „Името ми е Алекс“, е режисиран като театрална постановка: в него Алекс посещава психиатър, за да се справи със смъртта на най-добрия си приятел. В издание на „Телевизионен справочник“ от 1997 г. този епизод е класиран на 68 място в историята на телевизията. В друго издание, от 1999 г., Алекс П. Кийтън е класиран на 27 място в списъка на 50-те най-популярни телевизионни герои на всички времена.

Фокс среща за пръв път бъдещата си съпруга Трейси Полан при снимането на сериала през 1985-1986 г., когато тя изпълнява ролята на приятелката на Алекс Елън Рийд. Двамата отново се срещат на екрана във филма от 1988 г. „Ярки светлини, голям град“.

„Завръщане в бъдещето“[редактиране | редактиране на кода]

Майкъл Джей Фокс изпълнява главната роля, на тинейджъра-пътешественик във времето Марти Макфлай, във филма „Завръщане в бъдещето“ (1985 г.) на режисьора Робърт Земекис. Успехът на филма е изключителен, и превръща Майкъл Джей Фокс в звезда. Заснети са успоредно две продължения на филма - „Завръщане в бъдещето 2“ (1989 г.) и „Завръщане в бъдещето 3“ (1990 г.), които повтарят успеха на първия филм. Планиран е бил и четвърти филм, но заболяването на актьора осуетява плановете.

Както и повечето други водещи актьори от филма, Фокс изпълнява по няколко роли в него. В продълженията той се явява като Марти Макфлай (на 17 и на 47 години), като сина му Марти Макфлай-младши, като дъщеря му Марлин Макфлай и като пра-прадятото му Шиниъс Макфлай.

Други филми[редактиране | редактиране на кода]

Сред другите филми, в които се е снимал, изпълнява водещи роли в „High School U.S.A.” (1983) (ТВ), „Poison Ivy” (1985) (ТВ), „Teen Wolf“ (1985), „The Secret of My Succe$s“ (1987), „Bright Lights, Big City” (1988), „Light of Day” (1987), „The Hard Way” (1991), „Доктор Холивуд” (1991), „For Love or Money“ (прожектиран в някои държави под името „The Concierge“) (1993), „Life with Mikey“ (1993), „Greedy“ (1994), „The American President“ (1995), „Mars Attacks!“ (1996), „The Frighteners“ (1996).

Фокс изпълнява също гласовите роли на Стюарт Литъл в едноименния филм и продължението му, на булдога Шанс в „Homeward Bound: The Incredible Journey“ и продължението му „Homeward Bound II: Lost in San Francisco“, на Майло Тач в „Атлантида: Изгубената империя“.

В началото на ситкомаШеметен град“ Фокс изпълнява ролята на Майк Флеърти, заместник-кмет на Ню Йорк. След като напуска сериала, той е заместен от Чарли Шийн, който изпълнява ролята на Чарли Крауфорд. Докато участва във филма, Фокс е и негов изпълнителен продуцент, и след напускането си продължава да бъде посочван като изпълнителен консултант.

През 2004 г. Фокс участва в комедийния сериал „Смешно отделение“ в ролята на д-р Кевин Кейси, който страда от обсесивно-компулсивно разстройство. През 2006 г. той се появява в четири епизода на „Адвокатите от Бостън“ в ролята на пациент с белодробен рак, който при изпитания на експериментално лекарство използва влиянието си, за да получи истинското лекарство вместо плацебото. В началото на сезон 3 продуцентите отново показват героя му на екран. Въпреки че героят умира преди края на сезона, Фокс получава награда „Еми“ за най-добър гостуващ актьор. С кратка роля се появява в сезон 5 (2009 г.) в сериала „Спаси Ме“. През 2010 г. участва в епизод от сериала „Добрата съпруга“, където изпълнява ролята на адвокат, очаква се още един епизод с негово участие, който предстои да бъде заснет през 2011 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Фокс се жени на 16 юли 1988 г. за актрисата Трейси Полън, в Уест Маунтин Ин в Арлингтън, Вермонт. Двамата имат четири деца: Самюъл Майкъл (роден на 30 май 1989 г.), близначките Акуина Катлийн и Шуйлър Франсис (родени на 15 февруари 1996 г.), и Есме Анабел (родена на 3 ноември 2001 г.). Фокс има двойно гражданство – канадско и на САЩ.

Симптомите на ранна форма на болест на Паркинсон се появяват при Фокс още през 1990 г., докато се снима във филма „Док Холивуд“. Правилната диагноза обаче е поставена чак година по-късно. През 1998 г. той решава да оповести официално заболяването си, и оттогава е известен поддръжник на научните изследвания в областта на лечението на болестта на Паркинсон. Организира фондацията „Майкъл Джей Фокс“, за да подпомага проучванията в областта на Паркинсоновата болест чрез изследвания върху ембрионални стволови клетки.

Един от малкото хора, които са знаели преди 1998 г., че Фокс страда от болест на Паркинсон, е Чарлз Крогуел, един от най-добрите му приятели и негов дубльор при снимането на „Док Холивуд“. По-късно двамата създават система за прикриване на симптомите на Майкъл.

През 1998 г. Фокс получава звезда на Канадската Алея на славата.

На 14 май 2008 г. Фокс получава почетна степен – докторат по изящни изкуства – при завършването на 176-тия випуск на Нюйоркския университет. Няколко дни по-късно, на 22 май, той става доктор по право хонорис кауза от Университета на Британска Колумбия.

През 2006 г. Фокс обяснява в интервю на Кейти Курик, причините за политическата си активност. „Аз съм в тази ситуация заедно с милиони други американци... и ние имаме правото, ако има начини да се справим, да търсим тези начини с пълната подкрепа на нашите политици“, казва той.

Две години по-рано Фокс се появява в телевизионна реклама за предизборната кампания на републиканеца Арлен Спектър за сенатор. В рекламата, спонсорирана от кампанията на Спектър, Фокс коментира, че Спектър „разбира проблема“, и се чува гласът на Спектър, който казва: „Има надежда.“

На 18 юли 2006 г. Фокс се появява в интервю, записано от предаването на ABCДобро утро, Америка“, в подкрепа на проектозакон на Сената (т.нар. Закон за поощряване на изследванията със стволови клетки), който би увеличил централното финансиране за този тип изследвания. Законът обаче се проваля поради вето, наложено от президента Джордж У. Буш.

При изборите в САЩ през 2006 г. Фокс подкрепя кандидати на базата на тяхната подкрепа за изследванията с ембрионални стволови клетки (но не и за тези със стволови клетки от възрастни индивиди). Той се появява на събирания, организирани от няколко кандидати, сред които са сенаторът от Ню Джърси Боб Менендес, секретарят на щата Айова и кандидат за губернатор Шет Кулвър, кандидатката от Илинойс за член на Конгреса Тами Дъкуорт, кандидатът за сенатор от Вирджиния Джеймс Уеб и конгресменът и кандидат за сенатор от Охайо Шеръд Браун.

Дискусии около политическа реклама през 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

В края на октомври 2006 г. Фокс се появява в телевизионна реклама в предизборна кампания в подкрепа на Клеър Маккаскъл, кандидатка на Демократическата партия за сенатор в щата Мисури, и срещу сенатора Джим Талънт заради противопоставянето му на федералното финансиране за изследванията с ембрионални стволови клетки. Фокс се явява в подобни реклами и в Уисконсин в подкрепа на губернатора Джим Дойл, и в Мериленд в подкрепа на конгресмена и кандидат за сенатор Бен Кардин. И тримата подкрепени политици печелят изборите.

Консервативният журналист и водещ в дискусионно радиопредаване Ръш Лимбоуг разбунва духовете с твърдението си, че Фокс „или не е бил взел лекарствата си, или е играел“ в рекламата за Маккаскъл, и нарича Фокс „абсолютен безсрамник“. Според вестник „Вашингтон Пост“, Лимбоуг казал на слушателите си също и че Фокс „пресилва ефектите на болестта... Той целият се тресе и трепери, това определено е игра“. По-късно Лимбоуг казва, че ще се извини на Фокс, „ако съм сгрешил в преценката на поведението му в тази реклама като игра...“ Елейн Ричмън, невроложка от Балтимор и съавтор на книгата „Паркинсоновата болест и семейството“, се изказва, че „Всеки, който познава добре болестта, би преценил движенията му като класическа тежка форма на болест на Паркинсон. Всяко друго тълкуване би било неинформирано.“

Фокс отговаря на коментарите на Лимбоуг: „Трудно е за хора, които не страдат от болест на Паркинсон, или не я познават, да разберат симптомите ѝ, и как действа болестта и как лечението. Всеки ден състоянието на болния е различно, според както се случи.“

Фокс за Паркинсоновата болест[редактиране | редактиране на кода]

Болестта на Паркинсон е хронично неврологично заболяване, което се характеризира с четири основни симптома: ригидност (тип „оловна тръба“, или „зъбчато колело“, тремор при покой, нестабилност на равновесието и брадикинезия (забавени движения). Излекуване към момента не е възможно; лекарствата дават облекчаване на симптомите. Фокс използва лекарството Sinemet, търговско наименование на медикамента леводопа. С течение на времето ефективността на лечението с леводопа намалява, и както и много други болни от Паркинсонова болест, Фокс удължава ефективността му, като взима колкото се може по-малко.

В мемоара си „Щастливецът“ Фокс споменава, че не взел лекарството си, преди да свидетелствува пред Комисията по приложенията към Сената на САЩ през 1998 г.: „Умишлено реших да се явя пред комисията без да съм взел лекарство. Смятах, че този случай изисква свидетелството ми за ефектите на болестта и за спешната необходимост да се помогне на страдащите от нея, трябва да бъде не само чуто, но и видяно. За хора, които никога не са ме виждали в такъв вид, сигурно преобразяването е било стряскащо.“

След продължително лечение с леводопа може да се развие дискинезия, различна от типичната за Паркинсоновата болест. В интервю от април 2002 г. Фокс обяснява какво прави, когато симптомът се появи по време на интервю:

По-скоро съм излишно предпазлив в тези случаи – мисля, че „излишно“ е правилната дума – и вземам твърде големи дози преди интервюта. Симптомите, които хората виждат в такива случаи, са обикновено дискинезия, която е реакция на лечението. Ако се оставя единствено на симптомите на Паркинсоновата болест, често ми е трудно да говоря. Говорът става труден и неразбираем и е трудно да седя неподвижен, на едно място. Симптомите на дискинезията са различни и ги предпочитам пред тези на Паркинсоновата болест. Непрекъснатото ръкомахане и другите неща са определено за предпочитане пред чистите Паркинсонови синдроми. Затова постъпвам така.

При интервютата си не съм имал никога проблеми с Паркинсоновите синдроми, защото взимам мерки да изгълтам достатъчно Синемет, понякога дори прекалено много. За мен това е по-добрият вариант. Така не изглеждам като във всекидневния си живот. Много паркинсоници ми казват: „Вземаш прекалено много лекарства“. Отговарям им: „Седни ти срещу Лари Кинг, да те видя няма ли да вземеш“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Film
Година Филм Роля Друго
1980 Среднощни лудории

Midnight Madness

Скот
1982 Клас от 1984

Class of 1984

Артър
1985 Завръщане в бъдещето

Back to the Future

Марти Макфлай
Тийнейджър-вълк

Teen Wolf

Скот
1987 Светлината на деня

Light of Day

Джо
Тайната на моя успех

The Secret of My Succe$s

Брантли Фостър/Карлтън Уитфилд
1988 Ярки светлини, голям град

Bright Lights, Big City

Джейми
1989 Жертвите на войната

Casualties of War

Ериксън
Завръщане в бъдещето 2

Back to the Future II

Марти Макфлай
Марти Макфлай джуниър
Марлен Макфлай
1990 Завръщане в бъдещето 3

Back to the Future Part III

Марти Макфлай
Шеймъс и Маги Макфлай
1991 Трудният начин

The Hard Way

Ник / Рей
Доктор Холивуд

Doc Hollywood

Д-р Бенджамин Стоун
1993 Homeward Bound: The Incredible Journey Шанс Глас
Да живееш с Мики

Life with Mikey

Майкъл "Мики" Чапмън
Любов или пари

For Love or Money

Дъг
1994 Когато реките текат на север

Where the Rivers Flow North

Клейтън
Алчни хора

Greedy

Даниъл
1995 Синьо в лицето

Blue in the Face

Пит
Коравосърдечни

Coldblooded

Тим Александър
Американският президент

The American President

Люис
1996 Homeward Bound II: Lost in San Francisco Шанс Глас
Сянката на смъртта

The Frighteners

Франк Банистър
Марсиански атаки

Mars Attacks!

Джейсън Стоун
1999 Стюарт Литъл

Stuart Little

Стюарт Литъл Глас
2001 Атлантида: Изгубената империя

Atlantis: The Lost Empire

Milo James Thatch Глас
2002 Магистрала 60

Interstate 60

Господин Бейкър
Стюарт Литъл 2

Stuart Little 2

Стюарт Литъл Глас
2005 Стюарт Литъл 3: Зовът на дивото

Stuart Little 3: Call of the Wild

Стюарт Литъл Глас
2009 Коледна песен Tiny Tim Глас
Television
Year Title Role Notes
1973 The Beachcombers Episode: Truck Logger
1977 The Magic Lie Episode: The Master
1979 Писма от Франк Ricky CBS TV-Movie
Лу Грант Paul Stone Episode: Kids
1980 Palmerstown, U.S.A. Willy-Joe Hall
Семейство Richard Topol Episode: Such a Fine Line
Trouble in High Timber Country Thomas Elston ABC TV-Movie
1981 Trapper John, M.D. Elliot Schweitzer Episode: Brain Child
Лео и аз Jamie
19821989 Семейни връзки Alex P. Keaton
1983 Любовна лодка Episode: I Like to Be in America...
Гимназия САЩ Jay-Jay Manners NBC TV-Movie/TV-Pilot
1984 Night Court Eddie Simms Episode: Santa Goes Downtown
The Homemade Comedy Special Host NBC TV-Special
1985 Отровната Айви Dennis Baxter NBC TV-Movie
1986 Филмовият фестивал на Дейвид Летерман NBC TV-Special
Segment: The Iceman Hummeth
1988 Mickey's 60th Birthday Alex P. Keaton TV-Special
1990 Sex, Buys & Advertising TV-Special
1991 На живо в събота вечер Host Episode: Michael J. Fox/The Black Crowes
Разкази от криптата Prosecutor Episode: The Trap
1994 Не пийте от водата Axel Magee ABC TV-Movie
19962001 Шеметен град Mike Flaherty
2002 Clone High Gandhi's Remaining Kidney Voice Role
Episode: Escape to Beer Mountain: A Rope of Sand
2004 Смешно отделение Dr. Kevin Casey Episode: My Catalyst
Episode: My Porcelain God
2006 Адвокатите от Бостън Daniel Post
2007 Пендел Marcel Maggot
Voice Role
TV-Movie

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Canada's Walk of Fame

  • 2000: Inducted, "Canada's Walk of Fame"

Saturn Awards

  • 1986: Won, "Best Actor" – Back to the Future
  • 1997: Nominated, "Best Actor" – The Frighteners

Aftonbladet TV Prize, Sweden

  • 2001: Won, "Best Foreign TV Personality"

American Comedy Awards

  • 1996: Nominated, "Funniest Supporting Actor in a Motion Picture" – The American President
  • 1999: Nominated, "Funniest Male Performer in a TV Series (Leading Role) Network, Cable or Syndication" – Spin City
  • 2000: Nominated, "Funniest Male Performer in a TV Series (Leading Role) Network, Cable or Syndication" – Spin City

Emmy Awards

  • 1985: Nominated, "Outstanding Supporting Actor in a Comedy Series" – Family Ties
  • 1986: Won, "Outstanding Lead Actor in a Comedy Series" – Family Ties
  • 1987: Won, "Outstanding Lead Actor in a Comedy Series" – Family Ties
  • 1988: Won, "Outstanding Lead Actor in a Comedy Series" – Family Ties
  • 1989: Nominated, "Outstanding Lead Actor in a Comedy Series" – Family Ties
  • 1997: Nominated, "Outstanding Lead Actor in a Comedy Series" – Spin City
  • 1998: Nominated, "Outstanding Lead Actor in a Comedy Series" – Spin City
  • 1999: Nominated, "Outstanding Lead Actor in a Comedy Series" – Spin City
  • 2000: Won, "Outstanding Lead Actor in a Comedy Series" – Spin City
  • 2006: Nominated, "Outstanding Guest Actor in a Drama Series" – Boston Legal

Family Television Awards

  • 2000: Won

Golden Globe Awards

  • 1986: Nominated, "Best Performance by an Actor in a TV-Series – Comedy/Musical" – Family Ties
  • 1986: Nominated, "Best Performance by an Actor in a Motion Picture – Comedy/Musical" – Back to the Future
  • 1987: Nominated, "Best Performance by an Actor in a TV-Series – Comedy/Musical" – Family Ties
  • 1988: Nominated, "Best Performance by an Actor in a TV-Series – Comedy/Musical" – Family Ties
  • 1989: Won, "Best Performance by an Actor in a TV-Series – Comedy/Musical" – Family Ties
  • 1997: Nominated, "Best Performance by an Actor in a TV-Series – Comedy/Musical" – Spin City
  • 1998: Won, "Best Performance by an Actor in a TV-Series – Comedy/Musical" – Spin City
  • 1999: Won, "Best Performance by an Actor in a TV-Series – Comedy/Musical" – Spin City
  • 2000: Won, "Best Performance by an Actor in a TV-Series – Comedy/Musical" – Spin City

Nickelodeon Kids' Choice Awards

  • 1988: Won, "Favorite TV Actor" – Family Ties
  • 1990: Won, "Favorite Movie Actor" – Back to the Future Part II
  • 2000: Nominated, "Favorite Voice from an Animated Movie" – Stuart Little
  • 2000: Nominated, "Favorite Television Actor" – Spin City

People's Choice Awards

  • 1997: Won, "Favorite Male Performer in a New Television Series"

Satellite Awards

  • 1997: Nominated, "Best Performance by an Actor in a Television Series – Comedy or Musical" – Spin City
  • 1998: Nominated, "Best Performance by an Actor in a Television Series – Comedy or Musical" – Spin City
  • 1999: Nominated, "Best Performance by an Actor in a Television Series – Comedy or Musical" – Spin City

Screen Actors Guild Awards

  • 1999: Won, "Outstanding Performance by a Male Actor in a Comedy Series" – Spin City
  • 2000: Won, "Outstanding Performance by a Male Actor in a Comedy Series" – Spin City

TV Guide Awards

  • 1999: Nominated, "Favorite Actor in a Comedy" – Spin City
  • 2000: Nominated, "Favorite Actor in a Comedy" – Spin City

TV Land Awards

  • 2007: Nominated, "Break Up That Was So Bad It Was Good" – Family Ties (shared w/Courtney Cox)

Viewers For Quality Television Awards

  • 1986: Won, "Best Supporting Actor in a Quality Comedy Series" – Family Ties
  • 1987: Won, "Best Supporting Actor in a Quality Comedy Series" – Family Ties

Hollywood Walk of Fame – "Алея на славата"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]