Майк Хорн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Майк Хорн
пътешественик и изследовател
Роден: 16 юли 1966 г. (51 г.)

Майкъл Фредерик Хорн, известен повече като Майк Хорн, е пътешественик от РЮА. Живее в Шато Д'Екс, Швейцария, с двете си дъщери Джесика и Аника.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Майк "Сладурът" Хорн е роден в Йоханесбург, ЮАР на 16 юли 1966 г. Изучава "Човешки права" в университета "Стеленбош". След приключване на обучението си напуска Южна Африка и заминава за Европа, където започва работа като ски инструктор и планински гид.

През 1991 г. се отправя на експедиция с параглайдинг и рафтинг в Андите в Перу. През 1995 г. открива Център за спортове на открито No Limits („Без граници“) в Швейцария. През този период чупи световния рекорд за най-високо спускане по водопад (22 м) с надуваема лодка, поставен на река Пакуаре в Коста Рика.

След като успява да обиколи Земята по екватора през 1999 г. и да достигне Северния полюс през 2004 г., без да използва моторни превозни средства (придвижва се само пеша, с колело, платноход, кану), е удостоен с престижната спортна награда „Лауреус“. Наградата му е връчена за безпрецедентни постижения, които отразяват величествения триумф на човешкия дух пред силата на природните стихии.

Досега за експедициите му са издадени 4 книги, всяка от които се е превърнала в бестселър във Франция. Тези книги са преведени на няколко езика: немски, английски, български и др. На български са преведени книгите на Майк Хорн „Пътешествие по екватора“, „Покорителят на невъзможното“ и „Да докоснеш небесата“, издадени от издателство „ВАКОН“. На пътешествията му са посветени редица документални филми.

Експедиции[редактиране | редактиране на кода]

Амазонска експедиция[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 г. Майк Хорн се отправя на своята първа експедиция: 6-месечното самостоятелно, немоторизирано прекосяване на Южна Америка. Началото поставя на брега на Тихия океан, откъдето тръгва пеша и се изкачва до извора на река Амазонка в Перуанските Анди. Оттам се спуска 7000 км надолу по течението на реката на надуваема лодка, достигайки в края на пътуването си до Атлантическия океан.

Нулева ширина[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Майк Хорн започва друго свое приключение: обиколката на света по екватора. Нарича това свое начинание „Нулева ширина“ и пътува сам по тази въображаема линия в продължение на 17 месеца — от 2 юни 1999 до 28 октомври 2000 г. Основна идея и тук е да не използва никакви моторни превозни средства. Обиколката започва на западния бряг на Африка в Габон, продължава през Атлантика в малък, 8-метров тримаран, с който достига до бреговете на Южна Америка. Следващият етап е прекосяване на амазонската джунгла и достигане до другия край на континента, т.е. до Тихия океан. Това става след 3 изтощителни месеца. Във финалния етап от експедицията му Майк трябва да премине през Индийския океан и да достигне до Африка, прекосявайки я, за да се добере до мястото, откъдето е тръгнал — Либревил, столицата на Габон.

Арктос[редактиране | редактиране на кода]

Поредната експедиция, която започва през 2002 г., е прекратена след 45 дни сред ледовете на Сибир поради измръзване на ръката. Майк се връща в Швейцария, където ампутират върховете на три от пръстите на едната му ръка. Благодарение на съветите на опитния изследовател Бьорге Оуслан Майк се връща към осъществяване на мечтата да обиколи Северното полукълбо по продължение на Полярния кръг. Пътешествието му отнема 2 год. и 3 мес., като поставя своеобразен рекорд за първия пътешественик, преминал 20 000 км без прекъсване при температури, достигащи до -60 °С.

Пангея[редактиране | редактиране на кода]

Пангея се е наричал суперконтинентът, който е съществувал преди около 200 млн. год. Пътуването е планирано като 4-годишна обиколка на света (2008-2012). Началото е символично поставено в Ушуая, Аржентина. Планът е да бъдат организирани общо 12 експедиции с млади ентусиасти пътешественици от цял свят. Дестинациите са различни:Антарктида, Нова Зеландия, Малайзия, Андамански острови, Хималаите, пустинята Гоб и др.

Driven to explore[редактиране | редактиране на кода]

През май 2015 г. Майк се отправя на експедицията Driven to explore, спонсорирана от Mercedes-Benz. Хорн потегля от Швейцария и кара през 13 държави, достигайки Пакистан, където прави опит да изкачи K2 (8611 м) в планинската верига Каракорум.

От полюс до полюс[редактиране | редактиране на кода]

През 2016 г. Хорн потегля на новата си експедиция „От полюс до полюс“ – двугодишна околосветска обиколка през Южния и Северния полюс. Той тръгва на 8 май 2016 г. от яхтклуба „Монако“, като планира да пътува по суша и с яхтата си „Пангея“ от Африка до Антарктика, Океания, Азия, Арктика и обратно до Европа. Настоящата експедиция протича под знака на три основни теми: „Приключение“, „Околна среда“ и „Споделяне“.

На 7 февруари, 22:50 часа универсално време, Майк Хорн завършва най-дългото соло прекосяване на Антарктика в посока север-юг – от „Брега на принцеса Астрид“ (70.1015 юж. геогр. ширина и 9.8249 из. геогр. дължина) до станция „Дюмон-Дюрвил“ (66.6833 юж. геогр. ширина и 139.9167 изт. геогр. дължина) през Южния полюс. Той достига полюса на 9 януари 2017 г. Придвижвайки се с хвърчила и ски, Хорн изминава общото разстояние от 5100 км за 57 дни.

Алпинизъм[редактиране | редактиране на кода]

Гашербрум 1 (8035 м) и Гашербрум 2 (8068 м)[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Майк, Жан Троайе, Фред Ру и Оливие Родюи достигат върховете Гашербрум 1 (8035 м) и Гашербрум 2 (8068 м) без кислородни бутилки. Първоначалният им план е да изкачат 4 хималайски осемхилядника, но нямат късмет с времето, което ги принуждава да се върнат обратно.

Броуд Пик (8047 м)[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. Майк и швейцарският алпинист Коби Райхен достигат без кислородни бутилки връх Броуд Пик (8047 м) в планинската верига Каракорум, Пакистан.

Макалу (8463 м)[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г. Майк и Фред Ру изкачват връх Макалу (8463 м) в алпийски стил, без помощта на шерпи или употребата на кислородни бутилки.

K2 (8611 м)[редактиране | редактиране на кода]

През юли 2015 г. Майк и катерачните му партньори Фред Ру и Коби Райхен правят опит да изкачат връх K2 (8611 м) в планинската верига Каракорум. Екипът не успява да достигне върха поради неблагоприятни метеорологични условия.

Телевизионни предавания[редактиране | редактиране на кода]

The Island: seuls au monde[редактиране | редактиране на кода]

От 2015 г. насам Хорн участва като експерт по оцеляване във френското телевизионно шоу The Island: Seuls au monde по канал M6. Той споделя задълбочените си познания с участниците, за да ги научи как да оцелеят на тропически остров без храна или чужда помощ за период от един месец.

À L'État Sauvage[редактиране | редактиране на кода]

През 2016 г. Хорн взема участие в телевизионното предаване À L'État Sauvage по канал M6 – френската версия на американското „В дивата пустош с Беър Грилс“. Във всеки епизод Хорн приключенства с различна знаменитост. Френските звезди Мишел Юн, Мат Покора, Лор Маноду и Кристоф Дьошаван се появяват в първите 4 епизода на шоуто, които са заснети в Намибия, Шри Ланка, Ботсвана и Венецуела.

Библиография на български език[редактиране | редактиране на кода]

Хорн, Майк. Пътешествие по Екватора: 40 000 километра, за да се срещнеш със света. Второ издание. София : Вакон. 2011, 256 с.

Хорн, Майк. Покорителят на невъзможното. София : Вакон. 2011, 352 с.

Хорн, Майк. Да докоснеш небесата. София : Вакон. 2017, 256 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]