Макарий Неврокопски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макарий
български духовник

Роден
Починал

Религия Православие
Образование Одринска българска мъжка гимназия
Макарий в Общомедия

Макарий е висш български православен духовник, неврокопски митрополит на Българската екзархия от 1916 до 1934 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Марин Стамов през 1876 година в търновското село Драгижево. Първоначално образование получава в родното си село, а пети прогимназиален клас - в българската гимназия „Д-р Петър Берон” в град Одрин.

Учи в Самоковското духовно училище, в Киевската семинария, а в 1904 година завършва Санктпетербургската духовна академия със степен на кандидат на богословието.

В същата година връща се в България. От 1 септември 1904 година до 1 март 1909 година той е учител-възпитател в Софийската семинария. На 25 октомври 1904 година в семинарския храм „Свети Йоан Рилски“ е постриган в монашество с името Макарий. На 31 януари 1905 година е ръкоположен в йеродяконски чин, а на 2 февруари за йеромонах. На 1 март 1909 година йеромонах Макарий е назначен за протосингел на Светия Синод, която длъжност изпълнява до 1 септември 1912 година. На същата дата отново се връща в семинарията, като неин ректор.

Митрополит Макарий Неврокопски, архимандрит Панарет и свещеници отслужват молебен при началото на Великия македонски събор, 12 февруари 1933 г. Горна Джумая. Източник: Държавна агенция „Архиви“

На 21 юни 1915 година е избран за неврокопски митрополит, но поради смъртта на българския екзарх Йосиф I каноническото му утвърждаване става едва на 27 март 1916 година. На 17 април 1916 година в столичния катедрален храм „Света Неделя“ той е хиротонисан за неврокопски митрополит от митрополит Софийски Партений, митрополит Струмишки Герасим и епископ Нишавски Иларион.

По инициатива на митрополит Макарий започва възобновяването на множество разрушени или увредени храмове, а заедно с това започва строителството на много нови храмове и параклиси. Започва повсеместно обновление на клира и създаване на редица фондове за духовна просвета и благотворителност. През 1920 година към територията на Неврокопска епархия се присъединяват градовете Мелник и Петрич и техните околии, които дотогава са част от бившата българска Струмишка епархия.

Макарий Неврокопски сътрудничи на „Църковен вестник“ и „Християнска мисъл“. Изявява се като автор и преводач на научни трудове на църковна тематика.

Умира в 1934 година. Погребан е в църквата „Св. св. Кирил и Методий и Свети Илия“ в Неврокоп.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Албумъ-алманахъ "Македония". Отдел VI, Табло XXXII-112, София, 1931.
  2. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр. 527.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Иларион неврокопски екзархийски митрополит
(27 март 1916 – 7 юни 1934)
Борис
     Портал „Македония“         Портал „Македония