Македонска живописна школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан Богослов на остров Патмос. Фреска на Мануил Панселин в катедралата Протатон в Кариес

Македонската иконописка школа е византийска художествена школа от 13 - XIV век с център в Солун.

В този период, при отслабваща централна власт в Константинопол, Солун се издига като важен център на гръцката култура, в който разцъфтяват и светските изкуства и православната християнска култура. През 1347 г. солунски архиепископ става просветителят Григорий Палама († 1359).

При тези условия се развива иконописна школа, която се отличава с реализма на фигурите и с добре описания вътрешен мир и преживявания на изобразените персонажи. Повишено внимание се отделя на композициите от задния плана, на изобразяваните пейзажи.[1]

Главен представител на тази школа е Мануил Панселин, чиито работи определят посоката на развитие на школата.

Основна част от информацията за тази школа идва от книгата „Ръководство на живописеца“, написана в края на XVIII век от монаха-живописец Дионисий Фурноаграфиот. Според него Мануил Панселин е автор на фреските в църквата Протатон, външната църква на манастира Ватопед, главните църкви на манастира „Пантократор“ и Великата Лавра, а също така и на икони и други изображения в манастирите на Света гора.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б About Iconography. // Byzarts Icon Studio. Архив на оригинала от 21 април 2012. Посетен на 2010-03-27.
     Портал „Македония“         Портал „Македония