Северномакедонска литература

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Македонска литература)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Северномакедонската литература (на македонска литературна норма: македонска книжевност) е литературата, написана на македонска литературна норма, която е официална в Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война в новата република Македония Блаже Конески и други са натоварени със задачата да създадат македонска писмена норма. След като нормата е създадена, македонската литература започва да се развива интензивно във всички полета на жанра. Поезия започват да пишат Ацо Шопов, Славко Яневски, Блаже Конески и Гане Тодоровски. Македонският литеартурен език официално е признат за самостоятелен при създаването на Македония като съставна единица в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия през 1946 г. Езикът е официално кодифициран, а неговата азбука избрана в така наречените езикови комисии на АСНОМ. Преди това Кръсте Мисирков в своята книга „За македонцките работи“, издадена през 1903 г. и в сп. Вардар, създадено през 1905 г. полага основите на македонския литературен език и литература. В пета глава той разглежда въпроса за езика и кое наречие е добре да се избере, за да послужи за основа за един бъдещ македонски език. След Първата световна война поета Коста Рацин се опитва да пише на македонско наречие и пропагандира използването му в литературни журнали през 30-те години. Поемата на Рацин Бели мугри, в която той включва много елементи от устния фоклор са забранени от югославското правителство преди Втората световна война.

Яневски е един от значимите поети и автор на първия македонски роман „Селото зад седумте јасени“ (Селото зад седемте ясени, 1952). Неговата най-амбициозна работа е цикъл от шест романа, които разказват македонската история: Тврдоглави (1965; “Твърдоглави”), роман, разказващ за митовете и легендите на македонците, тяхната памет за тях и интерпретацията на тяхната история. Предвоенни драматурци като Васил Ильоски продължават да пишат, а в театъра се активизират нови драматурзи като Коле Чашуле, Томе Арсовски и Горан Стефановски. Чашуле също написва няколко романа. Главна тема в неговите произведения е загубата на идеалистите и идеализма. Неговата пиеса Црнила (1960; “Черни неща”) разказва за убийството в началото на XX век на македонския национален лидер от страна на други македонци, а герои в нея са, както палачи, така и жертвата.

Сред най-познатите писатели на проза е Живко Чинго, чиято колекция от истории Пасквелиjа (1962) и Нова Пасквелиjа (1965) разказват за въобръжаема земя, където се състоят сблъсъци и взаимодействия между стари традиции и революционно съзнание. Действието на неговия роман Големата вода (1971) се развива в сиропиталище и показва величието и тъгата на детството. Сред другите значими писатели са Влада Урошевич (Сонувакот и празнината (1979; “Сънуващия и празнината”)) и Йован Павловски (Сок от простатата (1991).

Позиция в Северна Македония и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Според официалното мнение в Северна Македония северномакедонската литература датира от Охридската книжовна школа, която е създадена в Охрид, тогава в Царство България, днес в Северна Македония през 886 г. Тези първи книги, написани на диалект на църковнославянския език са религиозни по своята същност.[1] Школата е основана от Св. Климент Охридски по време на Първото българско царство.[2][3] Македонският диалект по това време е част от Старобългарския език и не представлява регионален диалект, а обща форма на ранен източен южнославянски език.[4] Стандартизацията на македонския език през XIX в. дава добра възможност за по-нататъшното развитие на съвременната македонска литература и този период е най-богатия в историята на македонската литература.

Македонската академия на науката и изкуствата разделя развитието на македонската литература на три периода, които от своя страна се разделят на подпериоди. Те са следните:[5][6]

  • Старомакедонска литература[7] – От IX до XVIII век
    • От навлизането на християнството до турското нашествие – IX до XIV век
    • От турското нашествие до началото на XVIII век
  • Нова македонска литература – от 1802 до 1944
    • период на национално пробуждане
    • революционен период
    • междувоенен литературен период
  • Модерна македонска литература – от 1944 г. до днес.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Macedonian literature – Britannica
  2. Medieval Macedonian literature.
  3. Macedonian language on cybermacedonia.com
  4. Old Church Slavonic grammar, Horace Gray Lunt, Walter de Gruyter, 2001, ISBN 3-11-016284-9, p. 1.
  5. Ristovski, Blaže. Periodizacija na makedonskiot literaturno-kulturen razvoj. Skopje, Macedonian Academy of Sciences and Arts.
  6. Facts about the Macedonian language, Victor Friedman.
  7. литературните произведения са на македонската редакция на старобългарския език
     Портал „Македония“         Портал „Македония    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Macedonian literature“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.