Македонски ренесанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Македонският ренесанс или още Византийският ренесанс е название на периода от византийската култура и изкуство при управлението на Македонската династия (867 - 1057), през който Византия достига културен разцвет[1].

Това е времето след победата на иконопочитанието над иконоборството, както и периода през който България приема християнството от Византия.

В началото на периода на Македонския ренесанс бъдещият български владетел Симеон Велики получава своето образование и държавническа подготовка в Магнаурската школа в Константинопол, а управлението му става известно като Златен век на старобългарската книжнина, просвета, архитектура, изкуство и култура.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]