Македонско дружество „Единство“

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Македонско дружество „Единство“
Протокол от първото заседание
Протокол от първото заседание
Информация
Типблаготворителна организация
Основана1895 г., Дупница, Княжество България
Закрита1903 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеДупница
Езицибългарски

Македонското дружество „Единство“ е българска организация, основана в Дупница на 26 февруари 1895 година с цел подпомагане българското население в Македония, останала под османска власт след 1878 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Останала в Княжество България след 1879 година, Дупница приема много бежанци от съседните, останали в Османската империя, български селища. Още в 1879 година в града се основава Благотворително дружество, което има за цел „материалното подпомагане, без разлика на вяра и народност, на всичките жители на Дупницкий окръг“. Настоятелството се обръща за помощ към обществеността и страната. До началото на март 1880 година в дружеството постъпват 10 000 франка, отпуснати от правителството за храна на най-бедните бежанци, 15 денка дрехи от Софийското благотворително дружество, 732 гроша от Берковица, изпратени чрез председателя на окръжния съд Иван Вазов.[1]

1895 – 1903 година[редактиране | редактиране на кода]

Македонското дружество „Единство“ е основано на 26 февруари 1895 година. Сред учредителите и са Никола Падарев, Иван Атанасов – Инджето, Спас Харизанов, Андон Божков, Константин Кондов, Никола Малешевски и Никола Лазарков.[2]

От ноември 1895 до април 1896 година председател на дружеството е Иван Козарев.[3] Костадин Змияров е председател през 1896 година,[4] Димо Хаджидимов е подпредседател, Христо Данаилов е касиер, Никола Падарев, деловодител, Иван Атанасов – Инджето, Коста В. Сарафов, Кочо Муструка и Александър Божков – членове.[5]

През 1898 година новото ръководство е в състав Костадин Змияров – председател, Никола Падарев – подпредседател, Христо Данаилов – касиер, Александър Георгиев (Младжов) – деловодител, Иван Чапрашиков, Никола Шейтанов, Андон Божков и Иван Димитриев (Димитров) – съветници.[6]

През 1899 година дружеството е в състав Костадин Змияров – председател, Никола Падарев – подпредседател, Христо Данаилов – касиер, Александър Георгиев Младжов – деловодител, Иван Чапрашиков, Никола Шейтанов, Андон Божков и Иван Димитров – съветници.[7]

По-късно същата година дружеството има нов състав – Георги Панчаревски – председател, Яне Сандански – подпредседател, Димо Хаджидимов – деловодител, Христо Данаилов – касиер, съветници Д. Давидов и Георги Зашов.[8]

След 1918 година[редактиране | редактиране на кода]

След Първата световна война дружеството е постепенно възстановено и на 19 март 1922 година е официално присъединено към Съюза на македонските емигрантски организации. Името на организацията е Македонско благотворително братство „Гоце Делчев“, а неин ръководител е Васил Сапунджиев.[9] Делегати от братството на обединителния конгрес на МФЕО и СМЕО от януари 1923 година са Петър Бабамов, Сава Теофилов, Васил Сапунджиев и Цано Иванов.[10] На 15 април 1923 година в Дупница е свикан протестен митинг от македонското братство срещу извършеното в Кралство СХС Гарванско клане и подписването на Нишкото споразумение от страна на правителството на БЗНС.[11] Същата година вече действа и Македонското младежко дружество „Даме Груев“ с председател Никола Коларов, като участва в организирането на конференция на македонските младежи в града между 21 и 22 юли 1923 година.[12]

На 19 януари 1926 година на общо събрание на братството е избрано ново ръководство в състав Иван Трифонов (председател), Борис Димитров (подпредседател), Кирил Бакалов (секретар касиер),а членове съветници са Григор Стоянов, Андон Атанасов, Михо Арнаудов и Стоян Попмихайлов.[13]

След 1927 година председател на братството е Емануил Ляпчев.[14] Към 1933 година братството развива активна дейност, а в избраното ново ръководство от същата година влизат Емануил Ляпчев – председател, Васил Сапунджиев, Петър Гьозлиев, Милан Насев, Борис Георгиев, П. Кривенов и Христо Шуманов. За членове на контролната комисия са избрани Аспарух Измирлиев, Теодоси Евтимов и Иван Пляков.[15]

На 5 ноември 1933 година в Дупница е създадено и Македонско женско благотворително дружество към Македонския женски съюз с председателка Зл. Додова, подпредседател – Ас. Маркова, секретар – Сл. Григорова, касиер – Елен Христачкова, съветнички М. Ляпчева, Ф. Кривенова и З. Симеонова.[16] След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година дейността на организациите постепенно замира. Неин председател през 1941 година е Борис Кузманов.[17]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Пандев, Константин. Начало на македоно-одринското движение в България (1879–1894) // Академик Христо А. Христов : Изследвания по случай 60 години от рождението му. София, Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 239.
  2. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 19.
  3. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 35, 48.
  4. ↑ Дупница през вековете, Дупница, 2013, с.48
  5. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 49.
  6. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 51.
  7. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 89.
  8. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 93 – 94.
  9. ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 439.
  10. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  11. ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 443.
  12. ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 448.
  13. ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (145). София, СМЕО, 29 януари 1926. с. 3.
  14. ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 452 – 453.
  15. ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 455.
  16. ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 456.
  17. ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 462.
  18. ↑ ЦДА, ф.1947к, оп.1, а.е. 147, л.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Македонско_дружество_„Единство“&oldid=12084410“.