Макелари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макелари
Maqellarë
— село —
41.5892° с. ш. 20.4839° и. д.
Макелари
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаДебър
Географска областПоле
Надм. височина678 m
Население1289[1] души (2007)
Пощенски код8302
МПС кодDI

Макелари или Макеларе (на албански: Maqellarë или Maqellara) е село в Република Албания, център на община Дебър, административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според османско преброяване от 1467 година в Макеларе има 7 домакинства.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Мамелари (Mamélari) е посочено като село със 120 домакинства с 222 жители българи и 134 жители помаци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Макелари живеят 210 души българи християни и 240 души българи мохамедани,[3] като българите мохамедани (торбешите) са в процес на поалбанчване:

Жителите на селата Острени (Големо и Мало), Търново (Големо и Мало), Кленье, Летен, Джепища, Ърбеле, Обоки, Макелари и др. предпочитат да се казват арнаути и да говорят арнаутски.[4]

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Макеларе е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 40 къщи.[6]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Макеларе има 32 православни къщи със 160 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Макеларе (Makelaré) има 144 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

Последен екзархийски свещеник в Макелари е поп Алекси, след чиято смърт до 1912 година селото се обслужва от отец Аврам Поповски от Ърбеле.[8]

В 1909 година вестник „Дебърски глас“ публикува дописка от Макелари:

...нашия бей Кадри... е пълен господар над българското население в селото - никой не смее да му търси сметка. Той се избра преди две годи за член на Съвета на старейшините в Малесия (Албания). При него държи един хайдук, негов довереник на име Лико Крос. От него е писнало дете в майка в селото. Теглото на българите от него е неописуемо.[9]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Макелари има 23 български екзархийски и 25 албански мюсюлмански къщи.[10] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Макеларе има 32 български къщи със 160 жители.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Макелари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Албания[редактиране | редактиране на кода]

След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Макелари е село с 25 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година. Двамата, с помощта на мюдюра в Макелари Дине бей и каймакама на Долни Дебър Садък бей, спомагат за завръщането на четирима бежанци от селото.[13]

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Макелари е регистрирано като село с 288 албанци, 87 българи, 11 цигани, които в религиозно отношение са 290 мюсюлмани и 96 православни. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[14]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Макелари е отбелязано като село с 50 къщи, като само една от тях е оцеляла на православни българи. В селото е била запазена още и черквата.[15]

До 2015 година селото е център на самостоятелната община Макелари.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Макелари
  • Анастас Кръстев (Атанас Кърстев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, живеещ в Дебър, 3 рота на 3 солунска дружина, 2 рота и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[16]
  • Анастас К. Тасев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина[17]
  • Ангел Георгиев (Гергинов, 1882/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 2 рота на 1 дебърска дружина[18]
  • Владо Макеларски (1919 – 1993), македонски комунистически деец
  • Арбана Османи (р. 1983), албанска телевизионна водеща
  • Дамян Арсов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 2 рота на 1 дебърска дружина[19]
  • Джелил Гьони (р. 1938), албански политик
  • Дине Макелара, албански революционер
  • Дрита Аголи (1927 – 2017), албанска актриса
  • Иван Алексов, македоно-одрински опълченец, 30 (32)-годишен, зидар, ІІ отделение, 2 рота на 1 дебърска дружина[20]
  • Мартин Иванов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[21]
  • Мартин Новаков (Новаров, 1867 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[22]
  • Михаил Атанасов (Михал Танасов, 1880/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина[23]
  • Мойсо Матев (Моше, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[24]
  • Пандил Алексов, македоно-одрински опълченец, 17-годишен, зидар, ІІІ отделение, 2 рота на 1 дебърска дружина[25]
  • Петко Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина[26]
  • Петър Стаметов (Петре Стаматев, Станоев, Стоматев, 1886/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, майстор строител, 2 рота на 1 дебърска дружина, 1 рота на 3 солунска дружина[27]
  • Поте Цветков (Пете, Пото 1894/1895 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 1 рота на 3 солунска дружина, 2 рота на 1 дебърска дружина[28]
  • Русе Талев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина[29]
  • Руси Тодоров (Русе, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 2 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 12 юни 1913 година[30]
  • Спас Иванов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[31]
  • Спас Стойков (Спасе Стайков), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[32]
  • Спиро Стойков (Спасе Стайков, 1892/1893 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, 2 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[32]
  • Стефан Цветковски (1919 – 1944), югославски комунистически партизанин[33]
  • Тарасий Бигорски, български духовник от XVIII век
  • Теофил Стоянов (1868/1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, зидар, 2 рота на 1 дебърска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[34]
  • Търпе Гергинов (Тръпко Гюргинов, 1874 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[35]
  • Фикри Дине (1897 – 1960), министър-председател на Албания
  • Филип Марков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина, 2 рота на 3 солунска дружина[36]
  • Филип Матвеев (Матеев, Матов), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина[24]
  • Филип М. Стефанов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 1 дебърска дружина[37]
Свързани с Макелари
  • Дженифър Алм Макеларски (Jennifer Alm Makelarski), американски медик
  • Енгел Макелара (р. 1996), италиански ръгбист, по произход от Макелари
  • Илир Гьони (р. 1962), албански политик, по произход от Макелари
  • Никола Макеларски (1915 – 1980), югославски партизанин, по произход от Макелари

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  8. Костовъ, Кръстьо. Спомени за живота на Вельо Петковъ Мерджановъ // Дебърски гласъ (5). 15 мартъ 1943. с. 7.
  9. Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 2-3.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  11. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  13. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  14. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
  15. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 385.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 692.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 290. Може би идентичен с Мартин Новаков.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 518.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
  24. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 432.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 164.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 636.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 788.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 713.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 298.
  32. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 658.
  33. Беа, загинаа, останаа: спомен книга на загинатите борци во НОВ и жртвите на фашизмот. Скопје, Исторически архив, 1969. с. 160.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 680.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 175.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 430.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 647.