Маклура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маклура.

Маклура
Maclura pomifera2.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розоцветни
семейство: Moraceae Черничеви
род: Maclura Маклура
Научно наименование
Уикивидове Maclura
Nutt.
Видове

Вижте текста.

Маклура в Общомедия

Маклура (Maclura) е род растения от семейство Черничеви, включващ 8 – 9 вида. Според различните автори някои от видовете се отделят в отделни родове Cudrania и Vanieria.

Всички видове маклура са двудомни растения (мъжките и женските цветове се намират на различни растения).

Родът е източник на дъбилните вещества маклурин C13H10O6 + H2O и морин C15H10O7 + 2 H2O.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Родът се състои от 11 видове[1]

Видове в България[редактиране | редактиране на кода]

У нас се отглеждат два вида от този род.

Maclura pomifera
ботаническа илюстрация
  • Maclura pomifera (Maclura aurantiaca) е ниско до средно високо дърво (до 15 м), понякога храст. Листа са прости лъскави, младите растения и клоните на възрастните са снабдени с дълги тръни. Най-атрактивната и разпознаваема част от растението са неговите едри зелени плодове, приличащи на големи цитруси. Този вид е естествено разпространен в южните щати на САЩ (основно в Тексас и Арканзас). Видът подобно на авокадото е еволюционен призрак. Той е еволюирал в симбиоза с гигантските ленивци, които са се хранили с плодовете и са разпространявали семената му. След изчезването на гигантските ленивци в края на ледниковата епоха, видът вероятно е загубил част от ареалът си, но е доказано, че и други видове, като катериците могат да разпространяват семената и да обезпечат възобновяване на популациите. Не е научно доказано, че съществува животински вид, който да консумира месестата част от плодовете, но голямото количество семена в тях са привлекателни за различни видове (основно гризачи и птици). През 30-те и 40-те години на 20-ти век милиони фиданки от този вид са използвани за изграждане на огромна система от полезащитни пояси в прериите. Видът е използван широко в САЩ и за изграждане на огради на големи поземлени имоти. Маклурата е интродуцират в България в началото на 20-ти век – като декоративно и мелиоративно растение. Тя се развива добре в цялата страна, като се откроява като сухоустойчиво и жароустойчиво растение, което я прави добър избор за декоративно и мелиоративно растение в сухите равнинни райони на страната. Маклурата понася добре зимните условия в България, но едногодишните фиданки често подмръзват при по-силни студове.

Видът е използван като декоративно дърво на много места в страната: София – Южния парк и алеите на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ около Перловска река в отсечката между НДК и ул. „Граф Игнатиев“, до сградата на Софийският Университет срещу Квадрат 500, пред сградата на гара Подуене и на много други места в града; Пловдив – на тепетата, в бившата ботаническа градина, на гребната база и на много места из града, видът се самозасява около река Марица. Варна – до катедралата, в златни пясъци се наблюдава естествено възпроизводство; растения от вида могат да бъдат видяни също в парка на Минна болница и в парковете на град Перник, в парк „Аязмото“ Стара Загора, в парк „Арпезос“ в Кърджали, около Резиденцията в град Добрич, В морската градина на Бургас, в парка в град Нова Загора В парка на балнеосанаториума в село Марикостиново в община Петрич и в още много населени места в цялата страна. В миналото видът е използван в полезащитните пояси и за изграждане на живи огради поради което може да се види на много места особено в Североизточна България. На две места в района на с.Мерданя са засадени дървета от този вид. Едното място е източно от селото и съвсем близо до него, а другото е северно от селото на около 2 km по пътя за местността „Мерата“. Това са може би останки от живи огради на парцели от миналото, защото преминаването през тях без специална екипировка е невъзможно. На някой места, особено около Пловдив и по Черноморието видът показва инвазивен потенциал като се самонастанява в различни местообитания. Освен това дървесината на „Maclura pomifera“ е много добър материал за направа на лъкове, за това говори едно от френските ѝ названия (Bois d'arc).

През втората половина на миналият век в Пловдив (в бившата ботаническа градина и в двора на Аграрен университет) е интродуцирано едно женско растение от Maclura tricuspidata (Cudrania tricuspidata), произхождащо от Китай. Този вид е едър храст, до ниско дърво, подобно на M. pomifera има тръни по младите клонки, но те са по-малко на брой и с по-скромни размери. Видът образува изобилие от коренови издънки, чрез които се размножава лесно вегетативно. От първоначално въведеното растение по този начин е получен посадъчен материал засаден на различни места из страната (Садово, София, Троян и т. н.). Растението плодоноси партенокарпно (без опрашване), като плодовете са без семена в тях (и с по ниски вкусови качества). Плодовете на този вид са с диаметър 2 – 3 cm, с мека консистенция и червен цвят. Годни са за консумация, а в Китай, където в малък мащаб видът се култивира като индустриално овощно растение са известни като плодове „че“. Вкусът им е близък до този на плодовете от черница. Плодовете на M. tricuspidata (известна на български и като Че фрут) се ценят по няколко причини: те са един от най-късно, а може би най-късно зреещият „мек плод“ (бери) в умерените ширини, за условията на южна България узряват през втората половина на месец октомври до началото на ноември; те се съхраняват сравнително лесно за повече от 30 дни, освен това са транспортабилни, което ги прави търговски жизнени; Не на последно място доста специфичният вкус на плодовете, който няма аналог в сезона на зреене (евентуално на съхранение) може да се окаже важно търговско качество. Опити за създаване на търговски насаждания се правят в някой райони на САЩ, но за сега извън Китай, видът се култивира предимно като любителска овощна култура. През последните години у нас са внесени растения от различни женски и мъжки форми, които се открояват с липса на бодли и по-качествени плодове. Видът се култивира основно от любители на екзотични плодни растения. Екземпляри от видът успешно се отглеждан в Северна и Южна България, Предбалкана и Софийско. У нас видът се справя добре при разнообразни климатични условия, наблюдават се известни щети от ниски зимни температури само в затворените котловинни полета и на места със студени въздушни течения. Поради обилното образувани на издънки, повечето култивирани растене отглеждани у нас са присадени върху семенни подложки от M. pomifera. Видъта се размножава лесно и със семена, но получените растения са с неизвестен пол, обикновено отстъпват по продуктивни качества на отбраните културни форми, освен това след време такива растения образуват издънки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]