Макрий Кузманов
| Макрий Кузманов | |
| български зограф | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | 1899 г.
|
Макрий (Марко) Кузманов Блаженов Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1864 година в голямата мияшка паланка Галичник.[2][1] Син е на зографа и резбар Кузман Макриев,[1] при когото учи.[2] Работи с баща си из Варненско и Добруджа.[2] Заедно с баща си и Овентий Исачев изрязва амвона и проскинитариите на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна и тримата работят в някои от варненските села.[1] Изписва иконите за манастира „Свети Николай“ в Арбанаси с баща си и Нестор Траянов.[1] В 1895 година Кузман Макриев рисува със синовете си Макрий Кузманов, Янко Кузманов и племенника си Овентий Исачев апостолските икони за църквата „Свети Георги“ и икони за „Света Богородица“ в Горна Оряховица. В периода 1893 - 1897 година те рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец.[1] Икони на Макрий Кузманов от 1885 година има в параклиса на „Въведение Богородично“ в Панагюрище – „Света Богородица с детето“ (подписана „Марко К. Блаженов“), „Иисус Христос“ и „Йоан Кръстител“.[2]
Умира в 1899 година.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 – 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 – 1859) | Траян Негриев (1809/1810 – 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 – 1893) | Серафим Макриев (1845 – 1869) | Исай Макриев (1843 – 1881) | Кузман Макриев (1844 – 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 – 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 – 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 – 1874) | Пане Гюрчинов (1847 – 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 – 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 – 1947) | Овентий Исачев (1862 – 1918) | Георги Исачев (1878 – 1953) | Макрий Кузманов (1864 – 1899) | Янко Кузманов (1878 – ?) | Данаил Несторов (1870 – ?) | Негрий Несторов (1864 – 1885) | Йосиф Михайлов (1865 – 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 – 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 – 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 222.
