Максимилиан Ернст Австрийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Максимилиан Ернст Австрийски
ерцхерцог на Австрия
Joseph Heintz d. Ä. 006.jpg
Лични данни
Роден
Починал
18 февруари 1616 г. (32 г.)
Погребан в абатство Зекау в Щирия
Семейство
Баща Карл Франц II
Майка Мария Ана Баварска
Максимилиан Ернст Австрийски в Общомедия

Максимилиан Ернст Австрийски (на немски: Maximilian Ernst von Österreich, * 17 ноември 1583 в Грац, † 18 февруари 1616 в Грац) от фамилията Хабсбург е ерцхерцог на Австрия.

Той е четвъртият син на ерцхерцог Карл Франц II (1540–1590) от Вътрешна Австрия (син на император Фердинанд I) и съпругата му Мария Ана Баварска (1551–1608), дъщеря на херцог Албрехт V от Бавария и Анна Австрийска (втората дъщеря на император Фердинанд I).

Участие в управлението[редактиране | редактиране на кода]

Той е брат на император Фердинанд II (1578–1637), Маргарета (1584–1611), от 1599 г. съпруга на крал Филип III от Испания и на Констанца (1588–1631), от 1602 г. съпруга на крал Сигизмунд III Ваза от Швеция и Полша, и на Леополд V Фердинанд (1586–1632) и Карл Йозеф (1590–1624). Заедно с майка си през 1592 г. той завежда сестра си Анна за нейната женитба в Полша за крал Сигизмунд III Ваза.[1]

Заедно с брат си Фердинанд, регентът във Вътрешна Австрия, и братовчедите си Максимилиан, регент в Долна Австрия, и Матиас, регент в Горна Австрия (Тирол), той обявява в документ от 25 април 1606 г. във Виена своя братовчед император Рудолф II, заради душевната му болест, за неспособен да управлява, и Матиас за глава на Дом Австрия.[2][3]

Неговият братовчед Максимилиан III, Великият магистър приема принца през 1615 г. в Тевтонския орден.[4], където той през 1616 г.[5] става комтур на балия Австрия.[6] Като Koadjutor на ордена, определен за наследник на Великия магистър, Максимилиан Ернст умира на 33 години. Той е погребан в базиликата на абатство Зекау в Щирия.[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maximilian Ernst. Nr. 266. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 109.
  • Johannes Voigt: Geschichte des Deutschen Ritter-Ordens in seinen zwölf Balleien in Deutschland, Band 2, Reimer, 1859, S. 297

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Akademie der Wissenschaften in Wien. Historische Commission:Archiv für österreichische Geschichte, Band 15, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften., 1856, S. 116
  2. Johann Sporschil: Geschichte des Entstehens, des Wachsthums und der Grösse der österreichischen Monarchie, Band 4, F. Volckmar, 1844, S. 236
  3. Anton Schindling, Walter Ziegler: Die Kaiser der Neuzeit: 1519-1918, C. H. Beck, 1990, S. 118
  4. Kaiserliche Akademie der Wissenschaften: Archiv für Österreichische Geschichte, Band 33-34, Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1865, S. 236
  5. Friedrich Emanuel von Hurter: Geschichte kaiser Ferdinands II und seiner eltern bis zu dessen krönung in Frankfurt, Hurtersche buchhandlung, 1850, S. 230
  6. Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, F. A. Brockhaus, 1830, S. 244 Digitalisat
  7. http://www.royaltyguide.nl/families/habsburg/habsburgaustria.htm