Максимилиан Ернст Австрийски
| Максимилиан Ернст Австрийски | |
|---|---|
| ерцхерцог на Австрия | |
 |
|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал |
Грац |
| Погребан в | абатство Зекау в Щирия |
| Семейство | |
| Баща | Карл Франц II |
| Майка | Мария Ана Баварска |
| Максимилиан Ернст Австрийски в Общомедия | |
Максимилиан Ернст Австрийски (на немски: Maximilian Ernst von Österreich, * 17 ноември 1583 в Грац, † 18 февруари 1616 в Грац) от фамилията Хабсбург е ерцхерцог на Австрия.
Той е четвъртият син на ерцхерцог Карл Франц II (1540–1590) от Вътрешна Австрия (син на император Фердинанд I) и съпругата му Мария Ана Баварска (1551–1608), дъщеря на херцог Албрехт V от Бавария и Анна Австрийска (втората дъщеря на император Фердинанд I).
Участие в управлението[редактиране | редактиране на кода]
Той е брат на император Фердинанд II (1578–1637), Маргарета (1584–1611), от 1599 г. съпруга на крал Филип III от Испания и на Констанца (1588–1631), от 1602 г. съпруга на крал Сигизмунд III Ваза от Швеция и Полша, и на Леополд V Фердинанд (1586–1632) и Карл Йозеф (1590–1624). Заедно с майка си през 1592 г. той завежда сестра си Анна за нейната женитба в Полша за крал Сигизмунд III Ваза.[1]
Заедно с брат си Фердинанд, регентът във Вътрешна Австрия, и братовчедите си Максимилиан, регент в Долна Австрия, и Матиас, регент в Горна Австрия (Тирол), той обявява в документ от 25 април 1606 г. във Виена своя братовчед император Рудолф II, заради душевната му болест, за неспособен да управлява, и Матиас за глава на Дом Австрия.[2][3]
Неговият братовчед Максимилиан III, Великият магистър приема принца през 1615 г. в Тевтонския орден.[4], където той през 1616 г.[5] става комтур на балия Австрия.[6] Като Koadjutor на ордена, определен за наследник на Великия магистър, Максимилиан Ернст умира на 33 години. Той е погребан в базиликата на абатство Зекау в Щирия.[7]
Родословие на Максимилиан Ернст Австрийски
|
|---|
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maximilian Ernst. Nr. 266. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 109.
- Johannes Voigt: Geschichte des Deutschen Ritter-Ordens in seinen zwölf Balleien in Deutschland, Band 2, Reimer, 1859, S. 297
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Akademie der Wissenschaften in Wien. Historische Commission:Archiv für österreichische Geschichte, Band 15, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften., 1856, S. 116
- ↑ Johann Sporschil: Geschichte des Entstehens, des Wachsthums und der Grösse der österreichischen Monarchie, Band 4, F. Volckmar, 1844, S. 236
- ↑ Anton Schindling, Walter Ziegler: Die Kaiser der Neuzeit: 1519-1918, C. H. Beck, 1990, S. 118
- ↑ Kaiserliche Akademie der Wissenschaften: Archiv für Österreichische Geschichte, Band 33-34, Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1865, S. 236
- ↑ Friedrich Emanuel von Hurter: Geschichte kaiser Ferdinands II und seiner eltern bis zu dessen krönung in Frankfurt, Hurtersche buchhandlung, 1850, S. 230
- ↑ Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, F. A. Brockhaus, 1830, S. 244 Digitalisat
- ↑ „www.royaltyguide.nl“, архив на оригинала от 21 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170121061002/http://www.royaltyguide.nl/families/habsburg/habsburgaustria.htm, посетен 21 януари 2017