Максимилиан фон Шпее

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Максимилиан фон Шпее
Вицеадмирал
Vonspee1.JPG
Информация
Служба 1878 – 1914
Служил на Германска империя Германска империя
Род войски Германски императорски военноморски флот
Командвания Германска Източно-Азиатска крайцерска ескадра
Битки сраженията при Коронел и Фолкландските острови

Роден
Починал
8 декември 1914 г. (53 г.)
Максимилиан фон Шпее в Общомедия

Максимилиан фон Шпее (на немски: Maximilian Graf von Spee 22 юни 1861, Копенхаген, Дания – 8 декември 1914, загива близо до Фолкландските острови) – граф, германски вицеадмирал (1913). Пълното му име е Максимилиан Иоханнес Мария Губертус рейхсграф фон Шпее. Произхожда от едно от най-знатните семейства на Прусия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1878 година постъпва в Германския императорски военноморски флот. През 1884-85 служи в Африканската крайцерска ескадра, в периода 1887-88 командва пристанището на Камерун. От 1910 е младши флагман на разузнавателните кораби в Големия флот за открито море. През 1912 е директор на Общия департамент на Имперското морско управление.

От края на 1912 командва Германска Източно-Азиатска крайцерска ескадра (Източно-Азиатска крайцерска ескадра), предназначена за защита на колониите. В случай на война ескадрата трябвала да затруднява океанските съобщения на противника. Ескадрата се е базирала в наетото от Китай пристанище Циндао в залива Цзяо-Чжоу. В състава ѝ влизат броненосните крайцери „Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, леките крайцери „Емден“, „Нюрнберг“ и „Лайпциг“. Екипажите са имали много добра военна подготовка, но към този момент корабите вече са морално остарели.

След началото на Първата световна война 13 август 1914 г. Шпее събира военен съвет, след който заповядва на „Емден“ за започне бойни действия срещу комуникациите на съюзниците в Индийския океан, а с останалите сили решава да отплува към бреговете на Чили. На 12 октомври ескадрата достига остров Великденския остров, където към нея се присъединява крайцерът „Дрезден“.

Сражението при нос Коронел[редактиране | редактиране на кода]

На 1 ноември 1914, до чилийското пристанище Коронел, Шпее разгромява крайцерската ескадра на контра-адмирал Крадък, потопявайки броненосните крайцери „Монмът“ и „Гуд Хоуп“. Лекият крайцер „Глазгоу“ и вспомагателния крайцер „Отранто“ успяват да избягат. Германските кораби получават четири попадения, в боя са ранени само двама матроси. Английските кораби са с екипаж от свръхсрочнослужещи, докато моряците на Шпее са заслужили награда за точна стрелба при императорския преглед на флота. Поначало ескадрата на Кредок, захождаща откъм морето е в по-изгодно положение, защото залязващото слънце заслепява артилеристите на Шпее. Но след залеза английската ескадра е ясно отличима на фона на светлия хоризонт, като в същото време корабите на Шпее са неразличими на фона на тъмния бряг. Ориентир за английските мерачи били само светлините от изстрелите на немските кораби. След победата местната немска община организира празненство, в чест на адмирала и му подарява букет цветя. Шпее приема подаръка с думите „Това е букетът за моя гроб“.

Сражението при Фолкландските острови[редактиране | редактиране на кода]

Епитафия за Максимилиан фон Шпее

След битката при Коронел за борба с ескадрата на Шпее е изпратена нова ескадра – под командването на Д. Стърди в състав два линейни крайцера („Инвинсибъл“ и „Инфлексибъл“), три броненосни крайцера („Корнуол“, „Кент“ и „Карнарвон“), два леки („Глазгоу“ и „Бристъл“) и два вспомагателни крайцера. Според определени източници Шпее с голяма неохота поема към Фолкландите. Приближавайки се към тях изпраща „Гнайзенау“ на разузнаване. Той забелязвайки трикраките мачти на английските кораби незабавно обръща и ескадрата на Шпее решава да се върне. Стърди започва преследване и неговите по-бързоходни скоростни линейни крайцери с главен калибър 305 мм постепенно започват да настигат немците. На 8 декември, с абсолютно превъзходство в силите, Стърди настига Шпее близо до Фолкландските (Малвинските) острови. Около 13 часа „Инвинсибъл“ започва обстрел срещу „Лайпциг“. Шпее взема решение да приеме боя с двата по-бавни броненосни крайцера, които нямат шанс да избягат на преследвачите.

Английските крайцери настигат и потапят леките „Лайпциг“ и „Нюрнберг“. Лекият крайцер „Дрезден“ и корабът-болница „Зейдлиц“ успяват да се откъснат, но на 14 март 1915 „Дрезден“ е потопен до бреговете на Чили. Загубите на немската ескадра са повече от 2100 души, включително самият Шпее и двамата му сина (по-големият Ото – на борда на „Нюрнберг“, малкият – Хенрих – на борда на „Гнайзенау“).

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шпее, Максимилиан фон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.