Максимилиан II Йозеф (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан II от Бавария

Максимилиан II Йозеф (на немски: Maximilian II. Joseph, * 28 ноември 1811 в Мюнхен, † 10 март 1864 в Мюнхен) от династията Вителсбахи е крал на Бавария от 1848 до 1864 г.

Той е най-възрастният син на крал Лудвиг I (1825–1868) и на принцеса Тереза от Саксония-Хилдбургхаузен (1792–1854), дъщеря на херцог Фридрих от Саксония-Алтенбург. Брат е на Ото I (1815–1867), крал на Гърция и на Луитполд (1821–1912), принцрегент на Бавария (1821–1912).

От 1829 до 1830 г. следва в университет Гьотинген и от 1830 до 1831 г. в Берлинския университет, където посещава особено лекциите по история и държавно право. Като престолонаслетник той пътува в Европа – например в Гърция, Италия и Англия.

На 20 март 1848 г. той поема управлението в Бавария след като баща му абдикира. Малко след като поема трона той прави реформа на конституцията.

Най-довереният му министър е този на външните работи – Лудвиг фон дер Пфордтен, който задържа поста от 1849 до 1859 г. В края на 1949 г. Максимилиан II създава министерство на търговията и обществените строежи. [1] По време на управлението на Максимилиан II в Бавария са изградени железопътни линии, а в Мюнхен са построени сградите по булевард „Максимилианщрасе“ и Максимилианеумът. Мюнхен бива превърнат в първостепенен културен център. [2]

Максимилиан умира след тридневно заболяване. Той е погребан в странична капела на Театинската църква в Мюнхен.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Крал Максимилиан II Йозеф се сгодява на 23 януари 1842 г. за принцеса Мария фон Прусия (1825–1889), дъщеря на принц Вилхелм фон Прусия и Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург. На 12 октомври 1842 г. те се женят в Мюнхен и имат двама сина:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ulrike Leutheusser, Heinrich Nöth, „Dem Geist alle Tore öffnen“. König Maximilian II. von Bayern und die Wissenschaft, Allitera, München 2009, ISBN 3-869-06054-9.
  • Rainer A. Müller (Red.), König Maximilian II. von Bayern 1848–1864, Haus der Bayerischen Geschichte. Rosenheimer, Rosenheim 1988, ISBN 3-475-52589-5.
  • Martin Schäfer, Maximilian II., König von Bayern (= Heyne-Biographien. 168). Heyne, München 1989, ISBN 3-453-02620-9.
  • Achim Sing, Die Wissenschaftspolitik Maximilians II. von Bayern (1848–1864). Nordlichterstreit und gelehrtes Leben in München (= Ludovico Maximilianea. 17). Duncker & Humblot, Berlin 1996, ISBN 3-428-08674-0.
  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 132-133.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 137-138.