Максим Пловдивски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максим
български духовник
Максим Пловдивски, 1938 година. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Максим Пловдивски, 1938 година. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
1 март 1938 г. (87 г.)
Максим Пловдивски в Общомедия

Максим е висш български духовник, митрополит на българската Скопска епархия от 1892 до 1894 (или 1895) година и митрополит на българската Пловдивска епархия от 1906 до 1938 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

От ляво надясно седнали: митрополитите Неофит Скопски, Максим Пловдивски, Неофит Видински, екзарх Стефан I Български и митрополит Иларион Сливенски; прави от ляво надясно: митрополитите Борис Неврокопски, Михаил Доростолски и Червенски, Паисий Врачански, Софроний Търновски и епископ Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г.

Роден е като Марин Пенчов Пелов на 14 септември в 1850 година в троянското село Орешак, тогава в Османската империя. Кръстен е на светското име на вуйчо си архимандрит Макарий, игумен на Троянския манастир.[3] Бъдещият епископ Максим Браницки му е племенник.[4] В 1858 година става послушник в Троянската обител.[5] Започва да учи при чичо си Спиридон, монах в скита „Свети Николай“.[6] След операция на окото, в 1862 година[7] продължава образованието си в училището в Орешак при Стефан Попдудев.[8]

Първоначално завършва Киевската духовна академия и после работи като учител в Троянския манастир, Клисура и Пловдив. Той участва дейно в акциите на Българската екзархия, които са с цел подкрепа на европейската общественост към българското население, което пострадва след Априлското въстание.

На 11 ноември 1884 г. е ръкоположен за презвитер от екзарх Йосиф I Български в съслужение с Евстатий Пелагонийски и Синесий Стовийски.[9]

В 1892 година е ръкоположен за митрополит и застава начело на Скопската епархия, която възглавява от 1892 до 1894 година. Според някои източници подава оставка като скопски митрополит в 1895 година и след това 2 години е предстоятел на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.[10] В периода 1897 — 1906 година управлява Ловешката епархия. От 1906 до смъртта си е пловдивски митрополит.[11]

Митрополит Максим е член на Светия Синод от 1913 година, а от 1921 до 28 март 1928 година е негов наместник-председател. Умира на 1 март 1938 година в Пловдив.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7.
  2. Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 227.
  3. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 7.
  4. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 8.
  5. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 9.
  6. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 10.
  7. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 12.
  8. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 13.
  9. Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 133.
  10. Темелски, Христо. Екзарх Йосиф I, УИ „Свети Климент Охридски“, София, 1995, стр. 92.
  11. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 159.
  12. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, стр. 58.
Теодосий скопски митрополит
(1892 – 1894)
Синесий
Антим Брегалнишки управляващ Ловчанската епархия
(6 февруари 1897 – 1906)
Климент Браницки
     Портал „Македония“         Портал „Македония