Направо към съдържанието

Макс Алперт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макс Алперт
съветски фотограф и фоторепортьор
Роден
Починал
30 ноември 1980 г. (81 г.)
ПогребанРусия

Етносевреи[1]
Работил вТАСС
НаградиЧервено знаме на труда (СССР) (30 април 1969)
Червено знаме на труда (СССР) (18 март 1974)
Червена звезда (орден) (1 септември 1943)[2]
медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
Макс Алперт в Общомедия

Макс Владимирович Алперт (18 март 1899 г., Симферопол – 30 ноември 1980 г., Москва) е съветски фотограф и фотожурналист. Един от основоположниците на съветската серийна репортажна фотография. Заслужил деятел на културата на РСФСР (1966 г.)

Заедно с брат си Михаил Алперин той учи фотография в студиото на Готлиб в Одеса (1914). През 1919 г. Алперт е зачислен в Червената армия. След Гражданската война работи като фотожурналист за вестник „Рабочая газета“ в Москва.

През 20-те години на XX век е член на асоциацията на фотожурналистите в Московската печатница. През 30-те години работи за илюстрованото списание „СССР в строителството“, подготвяйки около 50 фотоесета. В същото време пътува из целия Съветски съюз, снимайки строителни обекти и работници, които са значими за цялата страна. Една от важните творби е създаването на серия от фотографии за строителството на Березническия химически и Соликамския поташен завод, съвместно с Георги Зелма, за целевия брой на „СССР в строителството“, посветен на гигантите на петилетката.[3]

Най-важните работи от този период са извършени по изграждането на завода в Магнитогорск („Магнитка“), по изграждането на „Турксиб“ и по изграждането на Големия Фергански канал. Алперт печели значителна слава със серията си от фотографии „Гигантът и строителят“. Създава фотографии, целящи да покажат живота на щастливите работници в Съветския съюз.

Алперт и аз пътувахме рамо до рамо по Ферганския канал. Какво удоволствие е да наблюдаваш неговата неуморимост и откровена фотожурналистка обсебеност. От планината от красиви фотографии, запечатали тази най-интересна страница от историята на човешкия труд, се оформя монументален образ на нашата епоха.

Самюъл Айзенщайн

По същото време Алперт работи за вестник „Правда“, където прави портрети на почти всички големи съветски и много чуждестранни политици, военни, писатели и шахматисти. По време на Великата отечествена война, като кореспондент на фотохроника на ТАСС и Съветското информационно бюро, Алперт работи както в тила, така и на фронта, в бойни условия. Автор на произведението „Комбат“,[4] което се превръща в един от символите на тази война. В края на войната той посещава Прага и Берлин и заснема Парада на победата на 24 юни 1945 г. в Москва.

В следвоенните години сътрудничи с различни издания. Той е водещ фотожурналист на информационна агенция „Новости“.

Много от неговите произведения се съхраняват в колекцията от негативи на Държавния централен музей за съвременна история на Русия.

  • Орден на Отечествената война, 2-ра степен (27 май 1945)
  • Два ордена на Трудовия червен флаг (30 април 1969; 18 март 1974)
  • Орден на Червената звезда (1 септември 1943)
  • Заслужил деятел на културата на РСФСР (1966)
  1. pamyat-naroda.ru // Посетен на 16 март 2025 г.
  2. pamyat-naroda.ru // Посетен на 16 март 2025 г.
  3. Зельма, Георгий. Избранные фотографии // Планета. Москва, Планета, 1978. с. 4.
  4. КОМБАТ ИЗ СЕЛА ТЕРСЯНКА. «Брежнев чуть не расплакался: это ж моя армия! Еременко – герой, а награды не имеет. Как же так!» // operkor.wordpress.com, 4 септември 2012. Архивиран от оригинала на 15 август 2020. Посетен на 2 май 2025.