Макс Вертхаймер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макс Вертхаймер
Max Wertheimer
германски психолог
Max Werheimer (1880-1943).jpg
Роден
Починал
12 октомври 1943 г. (63 г.)

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Карлов университет
Научна дейност
Област Психология
Образование Карлов университет
Вюрцбургски университет
Учил при Освалд Кюлпе
Работил в Гьоте университет Франкфурт на Майн
Повлиян Кристиан фон Еренфелс
Макс Вертхаймер в Общомедия

Макс Вертхаймер (на немски: Max Wertheimer) е германски психолог, един от основателите на гещалт психологията заедно с Курт Кофка и Волфганг Кьолер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 април 1880 година в Прага, Австро-Унгария. В началото се ориентира към изучаване на право, но две години по-късно се насочва към философия и психология. Той е особено впечатлен от учението на философа-психолог Кристиан фон Еренфелс, който публикува значима статия върху качествата. През 1904 г. защитава докторска дисертация във Вюрцбургския университет, а през 1910 работи в Психологическия институт към Франкфуртския университет, където се заражда интересът му към изследване на възприятията.

Умира на 12 октомври 1943 година в Ню Ръшел, Ню Йорк, на 63-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Гещалт теорията на Верхаймер отива далеч отвъд доктрината на Еренфелс. Той смята, че цялото е съвсем различно от сумата на неговите части – не просто повече, а по-важно от частите. По-голямата част от различните „цялости“ са интегрирани системи, подчастите на които се намират в сложни взаимоотношения една с друга; частите са това, което са, поради тяхното място, роля и функция в цялото, на което са части. В едно истинско системно цяло (гещалт) промяната на една част води до основна промяна в цялото и в много негови други части.

Този радикален подход става основна школа в психологията по време на първата половина на XX век. Много гещалтистки идеи се появяват отново през 70-те и 80-те години в модерни области като преработка на информацията, решаване на проблеми, изкуствен интелект и други аспекти на когнитивната психология.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • M. Wertheimer. Experimentelle Studien über das Sehen von Bewegung. // Zeitschrift für Psychologie 61. 1912. с. 161 – 265.
  • Wertheimer, M. (1922). Untersuchungen zur Lehre von der Gestalt, I: Prinzipielle Bemerkungen [Investigations in Gestalt theory: I. The general theoretical situation]. Psychologische Forschung, 1, 47 – 58.
  • Wertheimer, M. (1923). Untersuchungen zur Lehre von der Gestalt, II. [Investigations in Gestalt Theory: II. Laws of organization in perceptual forms]. Psychologische Forschung, 4, 301 – 350.
  • Wertheimer, M. (1938a). The general theoretical situation. In W. D. Ellis (Ed.), A source book of Gestalt psychology (pp. 12 – 16). London, England: Routledge & Kegan Paul. (Original work published 1922)
  • Wertheimer, M. (1938b). Gestalt theory. In W. D. Ellis (Ed.), A source book of Gestalt psychology (pp. 1 – 11). London, England: Routledge & Kegan Paul. (Original work published 1924)
  • Wertheimer, M. (1938c). Laws of organization in perceptual forms. In W. D. Ellis (Ed.), A source book of Gestalt psychology (pp. 71 – 94). London, England: Routledge & Kegan Paul. (Original work published 1923)
  • Wertheimer, M. (1945). Productive thinking. New York, NY: Harper.

By his son:

  • Wertheimer, Michael (1996). A Contemporary Perspective on the Psychology of Productive Thinking. University of Boulder Colorado.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]