Макс Герсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макс Герсон
Роден
Починал
8 март 1959 г. (77 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Медицина
Област диетотерапия
Образование Университет „Алберт Лудвиг“
Известен с Терапия „Герсон“
Семейство
Деца Шарлот Герсон

Макс Герсон е американски лекар от немски произход, създател на едноименната алтернативна терапия на ракови заболявания, основаваща се на промени в начина на хранене. Първоначално д-р Герсон използва своя метод за лечение на туберкулоза и мигрена, впоследствие и при други дегенеративни (остри или хронични) заболявания, дълго време смятани за нелечими.

Герсон описва подхода си в книгата „Ракова терапия: Резултатите от 50 случая“ (на английски: A Cancer Therapy: Results of Fifty Cases), издадена през 1958 г. и впоследствие многократно преиздавана поради високия интерес и големия брой на успешно излекувани хора. На български език книгата излиза през 2016 от издателство КИБЕА.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 октомври 1881 година във Вонгровец, Германия (днес в Полша). През 1909 г. се дипломира в Университета „Алберт Лудвиг“ във Фрайбург. Започва да практикува медицина на 28 години в Бреслау (днес Вроцлав, Полша), по-късно специализира вътрешни болести и нервни заболявания в Билефелд.[2] До 1927 г. специализира лечение на туберкулоза, като разработва специфичен хранителен режим за това заболяване. Създадената от него диета води до съществено подобряване при лечението на туберкулоза.[2] Д-р Герсон прилага този хранителен режим и като част от лечението на мигрена и други видове главоболие. През 1928 г. започва да го използва при болни от рак.

Д-р Герсон напуска Германия през 1933 г. и емигрира първо във Виена, където около две години работи в санаториума „West End“, а през 1935 заминава за Франция и сътрудничи за кратко на клиника в близост до Париж. През 1936 г. се премества в Лондон. Същата година емигрира в САЩ и се установява в Ню Йорк. Легализира лекарската си диплома, като се явява пред медицинска изпитна комисия. През 1942 г. става американски гражданин.[2] Системното прилагане на Терапията „Герсон“ – диетолечение при пациенти с рак, датира именно от този период. Според д-р Герсон неговата методика води до обрат и значително подобряване на състоянието при онкологични пациенти, но това гледище се оспорва от редица противници на неговата терапия, считащи доказателствата за неубедителни. От своя страна привържениците на Терапията „Герсон“ вярват в съществуването на конспирация, ръководена от класическата западна медицина, която възпрепятства събирането на доказателства за нейната ефективност и всячески пречи на нейното популяризиране.[3]

През 1958 г. Герсон публикува книгата си „Ракова терапия: Резултатите от 50 клинични случая“. През 1953 е прекъсната неговата т.нар. „застраховка в случай на лекарска небрежност“, а през 1958 е отнет лекарският му лиценз в Ню Йорк за срок от две години.[4]

Умира на 8 март 1959 година в Ню Йорк от пневмония на 77-годишна възраст.[5]

Терапия „Герсон“[редактиране | редактиране на кода]

От радиопредаване по Ей Би Си от 3 юли 1946 г. става ясно, че тежката мигрена, от която страда д-р Герсон, го подтиква да разработи своя лечебен хранителен режим. Впоследствие той използва успешно метода си и при лечението на различни видове животозастрашаващи заболявания в напреднал стадий: диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак, артрит, кожни заболявания.[6] През 1928 започва да прилага своя лечебен биологичен метод при болни от рак.[7]

Терапията му се основава на вярването, че болестта се причинява от натрупването на токсини и че тя може да бъде излекувана, ако пациентите приемат предимно вегетарианска храна, в т.ч. екологично чисти прясноизстискани сокове на определени часове, както и различни хранителни добавки. Животинските протеини са изцяло изключени от диетата поради допускането, че туморите са резултат от дефицита на ензими, които произвежда задстомашната жлеза (панкреас).[8] На болните се назначават също клизми с кафе, рициново масло и др.[9]

Подобно на всички пионери в науката, д-р Герсон има мъдростта, далновидността и куража да погледне отвъд преобладаващите медицински схващания на своето време. Поради яростната съпротива срещу идеите и методите му той работи на практика сам за лечението на много видове рак, смятани за терминални, както и за постигането на резултати в редица други заболявания. След 30 години на клинични изпитвания той прави и последователно отстоява радикалните за тогавашните представи изводи:

  • Начинът на хранене има значителен ефект при почти всички заболявания.
  • Човешкото тяло може да се самоизлекува, стига да разполага с подходящите хранителни вещества.
  • Всяко ефективно лечение на дегенеративно заболяване трябва да възприема човека като едно цяло.
  • Хората със сериозни заболявания трябва да помогнат на организма си да се изчисти от токсините.

През второто десетилетие на XXI век тези идеи изглеждат разумни и логични, но през 40-те и 50-те години на XX век звучат като богохулство. Близо 60 години след излизането на книгата „Ракова терапия: Резултатите от 50 клинични случая“, Терапията „Герсон“ има яростни противници, особено в средите на традиционната медицина.[10] С доводите, че не е подложена на независими опити и че не е доказана чрез рандомизирани контролирани клинични изпитвания, тя е обявена за незаконна в САЩ.[11] Въпреки огромния брой на пациенти излекувани от рак в терминален стадий и съответстващата подробна документация на техните случаи, властите продължават да отричат валидността на Терапията „Герсон“. Има две възможни причини: науката не е способна да обясни защо Терапията „Герсон“ предизвиква обрат в развитието на различни хронични и инфекциозни заболявания или засягането на финансовите интереси на фармацевтичните гиганти.

„Ракова терапия: Резултатите от 50 клинични случая"[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е издадена след смъртта на д-р Герсон през 1959 г. от дъщеря му Шарлот Герсон. Това е най-пълният и подробен труд, разясняващ основните положения на Терапията „Герсон“. Авторът описва своите научни търсения и обосновава значението на виждането си болният организъм да се разглежда в неговата цялост, противно на широкоразпространения подход лечението да се съсредоточава единствено върху заболелия орган. Той изтъква важността на правилно функциониращия черен дроб за цялостния здравословен метаболизъм на човека. Обяснява как действа терапията при хронични дегенеративни заболявания, като прочиства организма от натрупаните вредни вещества и отрови и по този начин активизира собствените му лечебни механизми.

Книгата включва подробно обяснение на теорията на д-р Макс Герсон, подкрепено с научни изследвания от неговото време, както и описания за практическото приложение на терапията. В потвърждение на изложените от автора тези са представени и петдесет документирани клинични случая на заболели от рак пациенти, проследени по време на престоя им в клиниката на д-р Герсон, а редица от тях и във времето след изписването им.

В допълнително приложение е представена и модифицирана версия на Терапията „Герсон“ за прилагане при незлокачествени заболявания или за превантивни цели.

Американската медицинска асоциация (American Health Association) и Американското онкологично общество (American Cancer Society) от своя страна категорично отхвърлят идеята, че начинът на хранене може да повлияе върху предотвратяването или лечението на рака. Нещо повече, те заклеймяват Терапията „Герсон“ като неефективна и опасна.[12]

Институт „Герсон“[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Герсон дъщеря му – Шарлот (Лоти) Герсон, продължава да работи за популяризирането на неговите методи, като през 1977 г. основава Института „Герсон“.[13] Тя изнася лекции, говори за методите на баща си пред няколкостотин организации от сферата на здравеопазването, в т.ч. големите противници на метода – „Обществото за контрол на рака“ (Cancer Control Society) и „Национална здравна федерация“ (National Health Federation) в САЩ; организира и участва в редица семинари, гостува на популярни телевизионни и радиопредавания, подпомага обучението на лекари и сестри, ръководи създаването на първата болница „Герсон“ и т.н. Не на последно място, на 79 години самата тя е живо доказателство за ефективността на програмата за превенция на здравето, част от Терапията „Герсон“: изглежда много по-млада, жизнена и енергична, със съхранен интелект и дух.

Институт „Герсон“ подкрепя Шарлот Герсон в академичната ѝ работа, част от която е разработването на протокола на Терапията за лечение на хронични заболявания. Традиционно изключително внимание се отделя на лечението на злокачествените болести.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Max Gerson MD, A Cancer Therapy: Results of 50 Cases (San Diego: The Gerson Institute, 1990)
  • Charlotte Gerson, The Gerson Therapy (New York: Kensington Publishing, NYC, 2001)
  • Howard Straus, Dr. Max Gerson: Healing the Hopeless (Kingston, Ontario, Canada: Quarry Books, 2001)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ракова терапия. Лечение на напреднал рак чрез хранителна терапия. КИБЕА, 2016
  2. а б в Unproven methods of cancer management. Gerson method of treatment for cancer. CA Cancer J Clin23 (5): 314 – 7. 1973. doi:10.3322/canjclin.23.5.314.PMID 4202045
  3. Carroll RT (6 January 2014). „Gerson Therapy“. The Skeptic's Dictionary. Retrieved April 2014.
  4. Unproven methods of cancer management. Gerson method of treatment for cancer". CA Cancer J Clin23 (5): 314 – 7. 1973. doi:10.3322/canjclin.23.5.314.PMID 4202045.] [Hess, David J. (2004). The politics of healing: histories of alternative medicine in twentieth-century North America. Routledge. p. 222. ISBN 0-415-93339-0
  5. New York Times, March 9, 1959, p 29. „Dr. Max Gerson, 77, Cancer Specialist“
  6. Терапията Герсон. Доказаната хранителна програма за лечение на рака и други нелечими заболявания. Изток-Запад, 2012, с. 17
  7. American Cancer Society. „Metabolic Therapy“. Accessed March 22, 2011.
  8. Abby S. Bloch (1990). Nutrition Management of the Cancer Patient: A Practical Guide for Professionals. Jones & Bartlett Learning. p. 362. ISBN 978-0-8342-0132-3. Retrieved 23 November 2012
  9. Weitzman S (1998). „Alternative Nutritional Cancer Therapies“. International Journal of Cancer. Supplement II: 69 – 72. doi:10.1002/(SICI)1097-0215(1998)78:11+<69::AID-IJC20>3.0.CO;2 – 7.PMID 9876483
  10. Centers for Disease Control (CDC) (June 1981). "Campylobacter sepsis associated with „nutritional therapy“--California". MMWR Morb. Mortal. Wkly. Rep. 30 (24): 294 – 5
  11. „Gerson Therapy: History“. National Cancer Institute. February 26, 2010. Retrieved March 31, 2010
  12. „Gerson Therapy“. American Cancer Society. Retrieved April 22, 2009., „Overview of the Gerson Regimen“. Memorial Sloan-Kettering Cancer Center. March 18, 2009. RetrievedApril 22, 2009.
  13. Gerson Institute, gerson.org; „About Us“. Accessed 12 May 2012

Външни източници[редактиране | редактиране на кода]