Макс Емануел принц Баварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макс Емануел принц Баварски
херцог на Бавария
Роден
21 януари 1937 г. (86 г.)

РелигияКатолическа църква
Учил вЦюрихски университет
Управление
Периодот 1965 г.
Други титлипринц на Кралство Бавария
Семейство
РодВителсбахи
БащаАлбрехт Баварски (1905–1996)
Братя/сестриФранц Баварски

Макс Емануел Лудвиг Мария Баварски (на немски: Max Emanuel Ludwig Maria Prinz von Bayern, Herzog in Bayern; * 21 януари 1937, Мюнхен) от фамилията Вителсбахи (линията Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер), е германски бизнесмен, принц на Бавария и от 18 март 1965 г. херцог на Бавария (чрез осиновяване).

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син, най-малкото дете, на херцог и наследствен принц Албрехт Баварски (1905 – 1996) и първата му съпруга графиня Мария Драшкович фон Тракошчан (1904 – 1969), дъщеря на граф Денес Мария Драшкович де Тракоштиан (1875 – 1909) и принцеса Юлиана Роза Франциска Леополдина Мария фон Монтенуово (1880 – 1961). Правнук е на последния баварски крал Лудвиг III Баварски (1845 – 1921) и ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (1849 – 1919). Баща му се жени втори път през 1971 г. за графиня Мари-Женке (Евгения) Кеглевич фон Буцин (1921 – 1983). По-големият му брат Франц Бонавентура Адалберт Мария (* 1933) е от 1996 г. херцог на Бавария.

Понеже баща му Албрехт Баварски отказва политиката на режима на националистите, той и фамилията му отиват в изгнание в Хърватия и от 1940 г. в Унгария. През октомври 1944 г. баща му Албрехт Баварски е арестуван от Гестапо и той с фамилията му до края на войната през 1945 г. е затворен в концентрационните лагери Захсенхаузен, Флосенбюрг и Дахау.

След войната той учи в гимназията в абатството Етал и следва, както брат му икономика в университетите в Мюнхен и Цюрих. В Швейцария той завършва банково обучение и след това работи в дворцовата камера или Вителсбахския фонд (WAF).

Херцог на Бавария[редактиране | редактиране на кода]

Макс Емануел Баварски е осиновен на 18 март 1965 г. от бездетния му чичо херцог Лудвиг Вилхелм Баварски (1884 – 1968) и става херцог в Бавария. Той поема херцогската собственост в Тегернзе, заедно с бившия манастир с бирената къща Тегернзе, Вилдбад Кройт също и земите на бившия манастир Банц.


Макс Емануел е член на кураториума на Лудвиг-Максимилианс-Университет Мюнхен и съветник на Малтийската помощна служба. Той живее с фамилията си в дворец Тегернзе и дворец Вилденварт.


Дворец Вилденварт

Понеже Макс Емануел няма мъжки наследник и брат му, днешният шеф на рода Вителсбах, е бездетен, позицията му ще бъде наследена от Луитполд принц Баварски (* 1951), внукът на третия син на крал Лудвиг III; след това от неговия първороден син Лудвиг Хайнрих принц Баварски (* 1982) чрез документ от 3 март 1999 г.

Претендент на Якобитите[редактиране | редактиране на кода]

Макс Емануел Баварски е потомък на Стюартите и английския крал Джеймс II Стюарт и втората му съпруга католичката Мария Беатриче д’Есте. Затова от Якобитите е смятан за претендент за британския трон след смъртта на бездетния му брат Франц Баварски, и е наричан от тях като ''Макс I, крал на Англия, Шотландия, Ирландия и Франция. Те го наричат и херцог фон Албани. Позицията като наследник на Стюартите се пада на дъщеря му София Баваркса (* 1967), наследствена принцеса фон и цу Лихтенщайн.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Макс Емануел Баварски се жени на 10 януари 1967 г. във Вилибад Кройт и на 24 януари 1967 г. в Мюнхен за графиня Елизабет Кристина Дуглас (* 31 декември 1940, Стокхолм), дъщеря на шведския граф Карл Лудвиг Дуглас (1908 – 1961) и Отора Мария Хаас-Хайе (1910 – 2001). Те имат пет дъщери:[1][2]

  • София Елизабет Мари Габриела (* 28 октомври 1967, Мюнхен), омъжена на 3 юли 1993 г. в църквата „Св. Флорин“, Вадуц за наследствен принц Алоиз фон и цу Лихтенщайн| (* 11 юни 1968), син на княз Ханс Адам II (* 1945)
  • Мари Каролинеа Хедвиг Елеанора (* 23 юни 1969, Мюнхен), омъжена на 28 юни 1991 г. в дворец Алтсхаузен до Равенсбург и на 27 юли 1991 г. в Тегернзе за херцог Филип фон Вюртемберг (* 1 ноември 1964), син на херцог Карл Вюртембергски (* 1936)
  • Хелена Евгения Мария Доната Мехтилда (* 6 май 1972, Мюнхен), неомъжена
  • Елизабет Мари Шарлота Франциска (* 4 октомври 1973, Мюнхен), омъжена на 30 декември 2003 г. във Вилденварт и на 25 септември 2004 г. в Тегернзе за Даниел Тербергер (* 1 юни 1967)
  • Мария Анна Хенриета Габриела Юлия (* 7 май 1975, Мюнхен), омъжена на 5 септември 2007 г. в Кройт и на 8 септември 2007 г. в Тегернзе за Клаус Рунов (* 3 юли 1964), банкер

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Verwaltung des Herzogs von Bayern: Genealogie des Hauses Wittelsbach. München 1996
  • Hans und Marga Rall: Die Wittelsbacher. Von Otto I. bis Elisabeth I. Tosa, Wien 1996, ISBN 3-85001-485-1
  • Hans Rall, Marga Rall: Die Wittelsbacher in Lebensbildern. Friedrich Pustet u. a., Regensburg u. a. 1986, ISBN 3-7917-1035-4, S. 375 – 380
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • Oscar Doering: Das Haus Wittelsbach. Verlag Parcus & Co, München 1924. S. 120 – 133.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol IV page 489
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 471. Hereinafter cited as The Book of Kings.
  • Jirí Louda and Michael MacLagan, Lines of Succession: Heraldry of the Royal Families of Europe, 2nd edition (London, U.K.: Little, Brown and Company, 1999), table 98.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wittelsbach 7, genealogy.euweb.cz
  2. Max Emanuel Ludwig Maria Prinz von Bayern, thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]