Макс Жакоб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Жакоб
Max Jacob
френски поет

Роден
Починал
5 март 1944 г. (67 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия поет, художник, критик

Подпис Max Jacob signature.svg
Макс Жакоб в Общомедия

Макс Жакоб (на френски: Max Jacob) е френски поет, художник и критик.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Започва с книги за деца („История за крал Кабул“, 1903), нееднократно се обръща към бретонския фолклор. Поезията на Жакоб е пълна гротеска и словесна игра, близка до кубизма и сюрреализма.

След като прекарва детството си в Кемпер , Бретан (регион) , Франция , е записан в Парижкото Колониално Училище, което напуска през 1897, преследвайки артистичната си кариера. Той е един от първите приятели на Пабло Пикасо в Париж. Срещнали са се лятото на 1901 и Жакоб е човекът, който научава младият художник на френски. По-късно споделяли апартамент на булевард Волтер, така Пикасо му остава приятел за цял живот. Жакоб го запознава с Гийом Аполинер , а от своя страна Пикасо го запознава с Жорж Брак . Ще се сприятели, по-нататък, с Жан Кокто, Жан Хюго , Кристофър Уууд и Амедео Модиляни, който му рисува портрет през 1916.

Жакоб, който има еврейски корени, твърдял че е имал видение с Исус Христос през 1909 и се прекръства в католик.

Макс Жакоб се разглежда като важна връзка между символисти и сюрреалистите, както може да се види в неговата проза Le cornet à dès и в картините му, изложени в Ню Йорк през 1930 и 1938.

Творбите му включват романът Saint-Matorel (1911), стиховете Le laboratoire central (1921) и La défense de Tartufe (1919), които разясняват философски и религиозни нагласи.

Известният психоаналитик Жак Лакан дължи цитатът "Истината е винаги нова" на Жакоб.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Saint-Matorel (1911)
  • La côte (1911; Бряг)
  • Œuvres burlesques et mystiques de Frère Matorel (1912)
  • Le Siège de Jérusalem‚ grande tentation céleste de Frère Matorel (1914)
  • Le cornet à dès (1917; Чашка за зарове)
  • Le phanérogame (1918)
  • La défense de Tartufe (1919)
  • Cinématoma (1920)
  • Le laboratoire central (1921)
  • Le Roi de Béotie (1921)
  • Le cabinet noir (1922)
  • Art Poétique (1922)
  • Filibuth ou la Montre en or (1923)
  • Le terrain Bouchaballe (1923)
  • Visions infernales (1924)
  • L'Homme de chair et l'Homme reflet (1924)
  • Les pénitents en maillots roses (1925)
  • Le fond de l'eau (1927)
  • Le tableau de la Bourgeoisie (1929)
  • Rivage (1931)
  • Bourgeois de France et d'ailleurs (1932)
  • Ballades (1938)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]