Макс Рихнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макс Рихнер
Max Rychner
Роден 8 април 1897 г.
Починал 10 юни 1965 г. (68 г.)
Професия журналист, белетрист, есеист, преводач
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Жанр разказ, есе, стихотворение
Награди Награда на Швейцарската Фондация „Шилер“ (1953)
Награда Готфрид Келер (1956)

Макс Рихнер (на немски: Max Rychner) е швейцарски журналист, писател, преводач и литературен критик.

Автор е на книги с разкази, есета, стихотворения и автобиографична проза. Превежда творби на Пол Валери, коментира и публикува произведения на Роберт Валзер. Издава мемоарите на Валтер Бенямин, кореспондира си с Хуго фон Хофманстал, Томас Ман, Готфрид Бен, Ернст Роберт Курциус и др. Хана Арент го нарича „една от най-образованите и изтънчени личности в интелектуалния живот на епохата“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Макс Рихнер произлиза от еврейско семейство. Син е на селски лекар. Следва в Берн и Цюрих. Завършва през 1921 г. и от 1922 до 1931 г. ръководи цюрихското списание „Висен унд Лебен“. До 1937 г. работи като редактор на „Кьолнише цайтунг“ и кореспондент на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ в Кьолн.

След двугодишна дейност като завеждащ литературната страница на бернския ежедневник „Дер Бунд“ Рихнер оглавява културната редакция на в. „Ди Тат“ в Цюрих. Под негово ръководство литературната притурка на вестника добива след 1945 г. международен формат. Рихнер е смятан за откривател на Паул Целан, понеже през 1947 г. публикува ранни творби на тогава все още неизвестния поет и така за първи път го представя на по-широка немскоезична читателска публика.[2]

Рихнер си създава име на един от най-значимите и влиятелни литературни критици в немското литературно пространство. През 1955 г. получава почетната награда на Културния съюз на немската икономическа общност. Неговият ориентиран към херменевтични образци „метод на възхищението“ издига формално-естетическите критерии над въпросите за съдържанието и смисъла на творбата.

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Zur Europäischen Literatur, 1943
  • Glut und Asche, 1945
  • Zeitgenössische Literatur, 1947
  • Die Ersten, 1949
  • Welt im Wort, 1949
  • Sphären der Bücherwelt, 1952
  • Arachne, 1957
  • Antworten, 1961
  • Bedachte und bezeugte Welt, 1962
  • Zwischen Mitte und Rand, 1964
  • Aufsätze zur Literatur, 1966
  • Briefwechsel 1930–1956: Gottfried Benn und Max Rychner, 1986
  • Bei mir laufen Fäden zusammen. Literarische Aufsätze, Kritiken, Briefe, 1998

Награди и отличия (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]