Макс Шелер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Шелер
Max Ferdinand Scheler
германски философ

Роден
Починал
19 май 1928 г. (53 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Философия
Регион Западна философия
Философия на 20-ти век
Школа феноменология
Интереси История на идеите, Етика, Философска антропология, Религия
Идеи Емоционална интуиция, етика, основана на ценности
Повлиян
Повлиял Мартин Хайдегер · Хосе Ортега-и-Гасет · Мартин Бубер
Научна дейност
Област Социология
Работил в Йенски университет,
Лудвиг Максимилиан университет,
Кьолнски университет

Уебсайт http://www.maxscheler.com
Макс Шелер в Общомедия

Макс Фердинанд Шелер [1] (на немски: Max Ferdinand Scheler) е германски философ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 август 1874 г. в Мюнхен, в семейството на баща лутеран и майка еврейка. В юношеството се обръща към католицизма. През 1921 г. публично се разграничава от него и от юдео-християнския бог [2][3] и се посвещава на философската антропология.

Шелер учи медицина в Мюнхен и Берлин, а също така философия и социология при Вилхелм Дилтай и Георг Зимел през 1895 г. Получава докторската си степен през 1897 г. и защитава хабилитационна теза в Университета в Йена през 1899 г. под ръководството на Рудолф Ойкен. През 1901 г. става частен доцент към Университета в Йена.

През 1919 г. става професор по философия и социология към Университета в Кьолн. Там остава до 1928 г. По-рано през същата година приема нова позиция към Франкфуртския университет. Там се запознава с Ернст Касирер, Карл Манхайм, Рудолф Ото и Рихард Вилхелм. През 1927 г. на конференция в Дармщадт, организирана от Херман Кайзерлинг, Шелер изнася лекция, озаглавена „Точното място на човека“ (Die Sonderstellung des Menschen), публикувана по-късно под заглавието „Die Stellung des Menschen im Kosmos“, буквално Мястото на човека в космоса.

Известен е най-вече с работата си върху феноменологията, етиката и философската антропология. Шелер развива философския метод на основателя на феноменологията Едмунд Хусерл и е наречен от Хосе Ортега-и-Гасет „първия човек на философския рай“. След смъртта му през 1928 г. Мартин Хайдегер заявява, заедно с Ортега-и-Гасет, че всички философи са задължени на Шелер и го определя като „най-голямата философска сила в съвременна Германия, ако не и в съвременна Европа и в съвременната философия като такава“ [4].

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Оригинални публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Zur Phänomenologie und Theorie der Sympathiegefühle und von Liebe und Hass, 1913
  • Der Genius des Kriegs und der Deutsche Krieg, 1915
  • Der Formalismus in der Ethik und die materiale Wertethik, 1913 - 1916
  • Krieg und Aufbau, 1916
  • Die Ursachen des Deutschenhasses, 1917
  • Vom Umsturz der Werte, 1919
  • Neuer Versuch der Grundlegung eines ethischen Personalismus, 1921
  • Vom Ewigen im Menschen, 1921
  • Probleme der Religion. Zur religiösen Erneuerung, 1921
  • Wesen und Formen der Sympathie, 1923 (преработено издание на Zur Phänomenologie und Theorie der Sympathiegefühle und von Liebe und Hass от 1913 г.)
  • Schriften zur Soziologie und Weltanschauungslehre, 3 тома, 1923/1924
  • Die Wissensformen und die Gesellschaft, 1926
  • Der Mensch im Zeitalter des Ausgleichs, 1927
  • Die Stellung des Menschen im Kosmos, 1928
  • Philosophische Weltanschauung, 1929
  • Logik I. (фрагмент). Amsterdam 1975

На български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Мястото на човека в космоса, Изд. Евразия-Абагар, 1991

На английски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Philosophical Perspectives. Boston, Beacon Press, 1958. 144 pages. (German title: Philosophische Weltanschauung.)
  • On the Eternal in Man. London, SCM Press, 1960. 480 pages.
  • Selected Philosophical Essays. Evanston, Illinois, Northwestern University Press, 1973. 359 pages. ISBN 0-8101-0379-6.
  • Formalism in Ethics and Non-Formal Ethics of Values: A new attempt toward the foundation of an ethical personalism. Evanston, Illinois, Northwestern University Press, 1973. 620 pages. ISBN 0-8101-0415-6. (Original German edition: Der Formalismus in der Ethik und die materiale Wertethik, 1913-16.)
  • Problems of a Sociology of Knowledge. London, Routledge & Kegan Paul, 1980. 239 pages. ISBN 0-7100-0302-1.
  • Person and Self-value: three essays. Boston, Nijhoff, 1987. 201 pages. ISBN 90-247-3380-4.
  • On Feeling, Knowing, and Valuing. Selected Writings. Chicago, University of Chicago Press, 1992. 267 pages. ISBN 0-226-73671-7.
  • The Human Place in the Cosmos. Evanston, Northwestern University Press, 2009. 79 pages. ISBN 978-0-8101-2529-2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Max Scheler in Stanford Encyclopedia of Philosophy
  2. Schneck, Stephen Frederick (2002) Max Scheler's acting persons: new perspectives p.6
  3. Frings, Manfred S. (1997) The mind of Max Scheler: the first comprehensive guide based on the complete works p.9
  4. Heidegger, The Metaphysical Foundations of Logic, “In memoriam Max Scheler,” trans. Michael Heim (Indiana University Press, 1984), pp. 50-52.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за