Макс Шур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макс Шур
Max Schur
германски лекар и психоаналитик
Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Виенски университет
Научна дейност
Област Психология, медицина

Макс Шур (на немски: Max Schur) е германски лекар и приятел на Зигмунд Фройд. Той помага на Фройд да се самоубие.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 септември 1897 година в Станислау, днес Ивано-Франкивск, Украйна. Той бяга от напредващата руска армия и се установява във Виена, където се обучава като лекар, а по-късно и като психоаналитик. Шур допринася със знания и в двете полета, основава две психосоматични клиники и изследва връзката между психиката и тялото в много от своите 37 книги, най-вече в „Freud Living and Dying“ („Животът и смъртта на Фройд“).

През последното десетилетие от живота на Зигмунд Фройд Шур става негов добър приятел. Двамата бягат заедно в Лондон от нацисткия Аншлус. Още при запознанството си той обещава на Фройд да не го оставя да се мъчи „когато му дойде времето“, и след като през 1939 г. раковото заболяване на Фройд навлиза в напреднал стадий, Шур му дава фаталната доза морфин.[1]

След смъртта на Фройд Шур емигрира в САЩ, където работи като дерматолог и психоаналитик. Умира на 12 октомври 1969 година в Ню Йорк на 72-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Beldoch M., The death of the hero. An essay on Max Schur's Freud: Living and Dying. Bulletin Menninger Clinic, 1974 Nov; 38(6):516 – 26
  • Friend, M.R., Max Schur—1897 – 1969, International Journal of Psycho-Analysis, 1971, 52:231 – 232 [1]
  • Max Schur, The id and the regulatory principles of mental functioning, International Universities Press, 1966
  • Max Schur, Freud: Living and Dying, International Universities Press, 1972
  • Giuseppe Paolo Mazzarello, The Struggle of Dr. Schur, History of Medicine, 2007[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jones, Ernest. The Life and Work of Sigmund Freud (1964) p. 592